Ямболският бизнесмен Динко Вълев отрече да е искал пари за паркиране на колите от катастрофата на магистрала „Тракия“. Той публикува пост във Фейсбук по темата, след като превозвач подаде сигнал, че Вълев е поискал от него 8000 евро.
„Във връзка с разпространената информация за мен, че съм искал пари за паркинг на автомобилите от трагичната катастрофа - не е вярно“, написа Вълев.
По думите му пари се плащат само за камионите за издърпването им с кранове и репатриращи коли, за претоварването на стоката и за превоза на катастрофиралия камион до мястото, където е собственикът. „На нито една лека кола не искам пари – нито за паркинг, нито за изтегляне. Ако искат и с години да стоят при мен“, написа той.
Вълев постави и въпрос към погребалните агенции: „Само да попитам траурните агенции - съпричастни ли са, безплатно ли ще погребват хората?“
Според него атаките срещу него идват от конкуренцията. „Плюят ме, защото не съм удобен на конкуренцията, което в днешно време е нормално. Нито имат толкова техника, колкото мене, нито са работливи колкото мене“, написа Вълев.
Йоана Лалова, зам.-председател на Европейския транспортен клъстер, съобщи в ефира на NOVA, че след тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“ бил поискан подкуп от 8000 евро от превозвач, чийто камион трябвало да бъде извозен от мястото на инцидента. По думите ѝ става въпрос за Динко Вълев, известен като „ловеца на бежанци“.
„Това, което чухме от колегите, е, че са му поискали тези пари, защото той бил репатрирал камиона. Много важно е обаче, че той не го е репатрирал,а колегите помогнаха безвъзмездно“, заяви Лалова. Тя обясни, че транспортният бранш е предупредил директора на Областната дирекция на МВР в Ямбол за действията на мъжа, но отговорът бил, че няма проблем и че с него е разговаряно. По думите ѝ сигналите за подобни случаи не са от вчера, а схемата включвала задържане на товари до заплащане на определени суми.
Междувременно по последна информация за още два автомобила се предполага, че може да имат отношение към катастрофата на 289 километър на АМ „Тракия“. Единият е австрийски джип, който се смята, че е бил пред румънския камион, а другият - горящ автомобил, за който се допуска, че може да е попаднал по погрешка в насрещното движение. Лалова обясни, че информацията за джипа, първоначално съобщена от Агенция „Пътна инфраструктура“, впоследствие е била потвърдена от собственика на румънската транспортната фирма на задържания и от публикации в румънски медии. „Публичната информация е, че джипът е бил на аварийни светлини, но не и че е бил спрял. А това може да означава много неща – автомобил, който се движи по-бавно, който е спрял или е аварирал. Това обаче са хипотези и в момента е много трудно да кажем какво точно се е случило“, посочи тя.
Според бившия началник на КАТ Росен Рапчев съчетанието от лоши атмосферни условия и несъобразена скорост е ключово за подобни тежки инциденти. Той обясни, че автомобилите с по-малко щети вероятно са успели да спрат навреме, докато при верижните катастрофи често има няколко последователни удара. Инженер Иван Петков насочи вниманието и към поведението на шофьорите: „Ние знаем, че на пътя всеки гледа как да стигне по-бързо и да осигури собствения си комфорт в колата, а не толкова да се съобрази с останалите участници и със средата, която ни заобикаля", заяви той.
Експертите бяха категорични, че при рязко намалена видимост водачите трябва да намалят скоростта и да поддържат достатъчна дистанция, вместо да следват темпото на автомобила пред тях. Рапчев предупреди, че внезапното спиране на автомагистрала или в аварийната лента също крие сериозен риск, тъй като останалите шофьори може да не очакват спрял автомобил. Ако обаче се наложи човек да напусне колата след инцидент, най-безопасно е да се отдалечи от платното.Той допълни, че светлоотразителната жилетка не гарантира безопасност, а водачите трябва да се отдалечат от движението, когато това е възможно.
Лалова обърна внимание, че тежкотоварните автомобили могат да бъдат по-добър ориентир за останалите водачи при мъгла заради размерите и светлинната си сигнализация. Според нея обаче проблемът е и в несъответствието между нарастващия трафик и развитието на пътната инфраструктура. „Когато ние сме между Европа и Азия и свързваме Европа и Азия, няма как да очакваме, че няма да имаме толкова много превозни средства. Икономиката се развива, но пътната инфраструктура не се развива със същите темпове“, коментира тя.
