Училището е като наркотик, казва ръководителят на секция "Икономическа и социална география" в Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН проф. Надежда Илиева
. Липсва интерес на млади хора към науката
. Преподавам в гимназия, за да зашия бюджета
. Бъдещето на една територия зависи от това дали държавата ще приеме мигранти
- Проф. Илиева, екип, ръководен от Вас, учени от БАН и СУ „Климент Охридски“ преди дни приключихте мащабно 3 годишно изследване, посветено на ромите у нас. Какво сочат резултатите?
- Проектът е финансиран от фонд „Научни изследвания“. Основната цел беше да се очертаят ромските квартали, тъй като в национален мащаб до този момент нямаше точна информация къде са разположени те, как се развиват. Използвали сме различни данни, включително и социологическо проучване. Приложихме и изкуствен интелект, но се видя, че той не работи, тъй като очерта старите части на градовете. А те имат по-хаотична морфологична структура. Накрая описахме 210 ромски квартала в 149 населени места.
София не е включена в изследването, за нея ще е нужно самостоятелно такова. Ромските квартали остават невидими не само за нас учените, но и за институциите. Можем да кажем, че се формират град в града. Наблюдава се интензивно разрастване, силна капсулация – особено след 1989 г. Гетоизацията започва по време на социализма. Ние установихме, че повечето квартали възникват през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Явно е имало нареждане на местните власти да бъдат изтласкани ромите в периферията на градовете.
Преди промените в България е имало контрол върху разрастването. Например, в Асеновград са били отпуснати земи за изграждането на къщите, този модел се повтаря в много градове. Най-точно ще е да се каже, че масовото разрастване започва след приемането на България в ЕС през 2007 г. Изследването показва, че между 40-45% от ромите ги няма в махалите, а в същото време...
- ...В същото време гласуват.
- Гласуват, да. Но те живеят в чужбина и връщайки се, макар и само за летния период, строят нови къщи със спечелените от там средства. Можем да кажем, че най-интензивното строителство, освен в София, се наблюдава в ромските квартали. Но тук има ясна териториална диференциация между Северна и Южна България. Динамиката е само в южната част на страната. Свързано е с обезлюдяването, а и за съжаление през последните години северната част на България изостана много – не само в икономическо, но и в инфраструктурно отношение.
- Преди година в наш разговор казахте: „Държавата тотално е абдикирала от ромите“. Така ли е към днешна дата?
- Потвърждават се за съжаление, думите ми. Всички специалисти са убедени, че трябва да има национална програма за тези квартали. Местните власти са безсилни пред случващото се при тях.
- Но нали преди години от ЕС ни отпуснаха пари за „Десетилетието на ромското включване“.
- Това касаеше социалната интеграция, не жилищната. Заедно с Института по образование към МОН направихме изследване и констатирахме, че има прогресиращи училища. Повечето от децата там са с чужд майчин език. Интересното е, че бабите и дядовците на децата са грамотни, а родителите – не. Но в същото време положителното е, че има засилен интерес подрастващите да получат по-добро образование. Налице е голяма промяна в модела на поведение и към просветата, и към ранната раждаемост.
- А продължавате ли да поддържате твърдението си, че ромите ни раждат все по-малко?
- Факт е. Те са обхванати от интензивна външна миграция. При българите този пик беше до 2010 година, при българските турци – в началото на 90-те, докато при ромите най-активната миграция започва след 2007 г.
- Тоест, взимат си личната карта и тръгват из Европа.
- Тук вече можем да говорим и за промяна в миграционните стратегии. През последните години мигрират цели семейства, не само мъжете, които работят. А по отношение на намаляването на раждаемостта, най-големият фактор е миграцията. Тези хора виждат коренно различен модел на поведение в чужбина и това много ги променя.
- В чужбина ромските деца биват интегрирани веднага ли?
- Точно така. Вторият фактор е образованието. И третият – влиянието на протестантската религия – не само по отношение на раждаемостта, а и в образованието и всички сфери на техния живот.
Ако допреди години основният признак, по който са се делили ромите, е бил занаятът им, в момента разграничението между турски и български роми е силно. Но има и друго: все по-голямо е разслоението вътре в самата общност на пътуващите в чужбина, които забогатяват и непредприемчивите, които остават в България и са силно маргинализирани. Другото разделение е, че религиозните имат променен модел на поведение, а нерелигиозните – не. Тази тенденция се засилва.
- Бяхте казала: Образование, образование, образование! Това ли е рецептата и възможно ли е държавата да я изпълни?
- Да. Факт е, че когато ромчетата отидат в чужбина, те много по-лесно се интегрират. Представители на ромската общност са ми казвали: как може когато заминем в чужбина да научим бързо езика, докато тук това не може да стане? Основната причина е, че над 60% от ромите учат в сегрегирани училища. Останалите около 15 - в смесени и другите също са в смесени, но с преобладаващо българско население. Има много положителни примери. В Благоевград например, няма сегрегирани училища.
- Това зависи от местната власт.
- Абсолютно. Така, че успешната рецепта е образование, което да откъсне децата от ромската среда, за да могат да учат в смесени училища. Но процесът трябва да е двупосочен и да се работи с българските родители.
- Да преминем към темата на темите – демографската катастрофа – тя е не само у нас, а и в цяла Европа. Има ли как да възродим българското село? Питам, тъй като Ваше е твърдението: „До 2040 година 900 села у нас ще бъдат обезлюдени“…
- Ще бъдат обезлюдени, процесът се потвърждава и от текущата демографска статистика. По принцип има една теория за демографския преход, при който от висока раждаемост и голяма смъртност постепенно се преминава към отрицателен естествен прираст. Много често и аз съм се запитвала: добре, а какво става след като достигнем последния етап на демографския преход, който е свързан със застаряване на населението, с отрицателен естествен прираст, висока смъртност, с ниска раждаемост? И все повече се потвърждава мнението, че бъдещето на една територия зависи от политиката на държавата дали тя ще приеме мигранти. Общо взето...
- ...Дотам опираме.
- Да. Възможно е тази тенденция да се обърне, но към момента в историята няма такъв пример. В Европа, в САЩ, Канада и в много други държави са достигнали до този последен етап от демографския преход.
- Какво пречи на една държава да си задържи младите хора?
- От три неща се интересува всяко семейство – икономическа сигурност, социална сигурност и образование. Ако тези неща се постигнат, поне може да се намали интензивната външна миграция. Въпреки, че през последните години сме свидетели на затихване на тези процеси, но то е свързано и със застаряване на населението.
- А войните около нас доколко влияят на миграцията?
- Мигрантите идват за малко и предпочитат да заминат за по-развита страна. Това е временно решение за тях, тъй като България не може да им предостави добри условия за развитие. Това е и една от причините и ромите да мигрират интензивно.
- Има ли днес интерес на млади хора към науката?
- За съжаление, няма. Получава се голяма дупка между нашето и следващото поколение. Има интерес от страна на 40 годишни хора. Повечето ни докторанти в момента са в тази възрастова група. Те са постигнали нещо в живота, преминали са през корпоративния бизнес, искат да се занимават с нещо по-творческо, което лично ще ги обогати и се обръщат към науката. Много приятно е да се работи с тези колеги, защото те са дисциплинирани, знаят какво искат и успехите при тях се постигат бързо.
- Вие преподавате и в столичната Професионална гимназия по високи технологии „Александър Попов“. По неволя ли е тази Ваша допълнителна заетост, свързана ли е със съшиване на месечния бюджет?
- Работила съм там като учител и зам.-директор през 2001 – 2004 г. Върнах се да, за да зашия бюджета. Преди 7 г. имах намерение да остана за една година. Но...не мога да се откажа. Училището е като някакъв наркотик. Хем е тежко, хем е трудно, още повече когато човек работи и на второ място. БАН е мой основен работодател. Но магията да работиш с млади хора е толкова заразяваща, че след това не можеш да се откъснещ от нея. Към момента заплатите в Академията не са и чак толкова ниски, но аз не мога да се откажа от преподаването.
Освен това нашият институт се занимава с много образователни инициативи, свързани със средното образование. Ръководител съм на проект – образователен портал за 10 клас – „Биография на България“. Интересът към него е голям. Останах в училище, тъй като образованието е моята втора болка. Идеята ми е да съм по-близо до учениците, до учебното съдържание, за да мога да подпомогна този процес.
- Какво си пожелавате в навечерието на един от най-българските празници – 24 май?
- Мечтая да бъдем много по-грамотни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
