Стряскащ анализ за състоянието на българското образование огласи Институтът за пазарна икономика в навечерието на 15 септември
На прага на първия учебен ден ИПИ обяви, че средното ни образование е пред системна криза. ИПИ анализира резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, комбиниран с разговори с директори и преглед на международните изследвания.
Изводът е, че слабите училища са навсякъде, обхващат голям брой ученици и са с хронично лоши резултати. ИПИ посочва, че въпреки това опитът показва, че има примери за подобрение и възможности за конкретни добри практики.
Отбелязва се, че зрелостниците в над 200 училища в страната за трета поредна година постигат среден резултат под "Среден 3,00" на ДЗИ по български език и литература. В близо 20 училища пък всички зрелостници получават кръгли двойки - средният резултат е "Слаб 2,00", което означава, че нито един ученик не е показал дори базова грамотност.
Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато учениците са били в 10. клас. ИПИ посочва, че тогава резултатите им на националното външно оценяване също са катастрофални: в нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не е над 1/3 от максималния брой точки. Това според Института доказва, че проблемът не е внезапен, а хроничен и дълбоко вграден в учебния процес.
Не е случайно и че в значителна част от тези училища през 2025 г. не е избран директор, защото няма кандидат или не е одобрен нито един такъв. "Това са ученици, които не ходят на училище и нищо не може да се направи", признава директор на едно от училищата с кръгли двойки при всички завършващи. По този начин се затваря порочен кръг: липсата на качествени резултати прогонва и потенциалните ръководители, които имат способност и желание да подобрят средата.
От Института отбелязват, че е мит, че слабите училища се намират само в малки и отдалечени населени места. Анализът показва, че училища с резултат под "Среден 3,00" има във всяка една област и във всякакви населени места - в села, в малки и големи градове, включително и в София. Сред тях има и големи гимназии с по близо сто зрелостници годишно. Това означава, че кризата е национална и системна, а не регионален феномен.
Няколко училища обаче успяват да повишат средния си резултат по БЕЛ с повече от една единица за последните три години. Интервютата с директорите им показват ключовите фактори: ясна управленска визия, дисциплина и контрол върху присъствията, задължителни консултации, модерна среда и активно партньорство с родителите.
Тези успешни практики съвпадат с изводите от международните изследвания: индивидуализирано обучение, допълнителни часове за изоставащи ученици, внимателно управление на училищната среда и социално-емоционална подкрепа са ключови за трайно подобрение, посочват от ИПИ.
Институтът извежда няколко препоръки:
- Закриване на най-малките училища (с под 5 зрелостници - веднага) и хронично слаби резултати - там липсва реална образователна среда.
- Смяна на ръководствата и командироване на учители в училища, които години наред показват слаби резултати.
- Засилване на контрола върху посещаемостта - редовното присъствие е ключово не само за усвояването на материала, но и за откъсването на децата от неблагоприятна семейна и общностна среда.
- Гъвкавост за учителите по БЕЛ в слабите училища - да могат да адаптират преподаването към реалните нужди на учениците дори ако това означава да се върнат към базово ограмотяване.
- Национална карта на слабите училища, която да следи резултатите и да позволява ранна намеса.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
