Константин Атанасов е един от мъжете, които още в първите минути след тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“ излизат на пътя с фенер в ръка, за да спират идващите превозни средства. Близо 30 години той е професионален шофьор и ежедневно изминава по 500 километра в различни посоки. Във фаталния вторник пътува от Бургас към Казанлък.
„Видимостта беше около 100-ина метра и точно на Шумен – Ямбол, като отсечено с нож беше, стана доста плътна мъглата. Карах на темпомат и намалих. Стори ми се недостатъчно намаляването. Втори път намалих до около 75 км/ч и видях хора да махат точно след моста. Отбих в аварийната лента и веднага излязох от буса. Дори не го изгасих – ръчна, аварийни. И започнах и аз да махам. Линейките се чуваха отвсякъде, по-бързо не можеха да дойдат според мен“, разказва Константин Атанасов пред bTV.
С включени фенери на телефоните той и още трима тръгват срещу движението, за да спират идващите превозни средства и да предотвратят още по-голяма трагедия.
„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост.
Камионите караха с 90 км/ч, а пък колите – със 140 км/ч. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, разказва Атанасов.
По думите му колоната се увеличавала постоянно, а хората, които предупреждавали шофьорите, гледали да има около 200 метра дистанция, за да могат превозните средства да спрат.
„В началото бяхме четирима души. Постепенно останахме трима, двама и само аз накрая. Стана и опасно, защото тези, които излизат от Ямбол, за да се включат в магистралата, и тези, които пътуват по магистралата, точно там се събират и ти си между два камиона. И се опитваш да спреш и двата, защото и двата ще се нанижат във верижната катастрофа“, разказва Атанасов.
Той казва, че колите идвали „на талази“ по 5-6.
„Успяхме да спираме всичко, нямаше удари. Звъннах на 112 да питам дали полицията вече няма да спре движението“, обяснява той.
20 минути по-късно полицията отцепва движението.
„Някъде километър, километър и половина съм вървял в обратна посока сигурно. После ходих до епицентъра на събитието, просто беше потресаващо там. Никога не съм виждал такова нещо – война! Все по-зле стават катастрофите“, казва Константин Атанасов.
По думите му ситуацията е била „по-специална“ и е имало нужда от лекари и парамедици.
„Хората с инструменти и с какво ли не не можеха да изправят ламарини, за да вадят хора. Беше по-специална ситуация. Лекари трябваше, парамедици. Не беше за първа помощ, не че не съм искал да дам, но по-важно беше още повече жертви да не станат, защото нямаше кой да ги спира тези хора, които летят“, казва той.
