Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и екипът му предприемат радикални стъпки за справяне с дългогодишното забавяне в инфраструктурното строителство и за защита на публичния финансов ресурс. Според министъра състоянието на пътната мрежа в страната отразява дългогодишно отсъствие на държавата, оставило след себе си „дупки“ както по пътищата, така и в държавния бюджет.
Разкрития за 1,2 млрд. лв. и спиране на правителствения грабеж
В центъра на предприетите мерки е блокирането на спорна методика за индексация в строителството, одобрена от предишен състав на Министерския съвет в края на 2025 г. Министър Шишков обяви, че общият спестен финансов ефект за държавата възлиза на 1,237 млрд. лева (около 632 млн. евро).
„Това е правителствен грабеж от едно бивше правителство. Това беше строителство на индексациите, а не строителство на инфраструктура“, категоричен бе министърът.
Разкритията показват, че се е подготвяло индексиране на огромни авансови плащания, раздадени още през 2018–2019 г. за лотове без реално изпълнени строителни дейности, без одобрени проекти, а в случаи като Лот 7 и Лот 8 на магистрала „Хемус“ - дори без определено трасе. След публичното осветляване на тези факти, строителните фирми са спрели да предявяват претенции за допълнителни средства и ще трябва да довършат обектите в рамките на вече получените аванси. Предотвратената индексация засяга ключови проекти като АМ „Хемус“, скоростния път Видин - Ботевград и дейности по укрепване на свлачища.
Критичното наследство по липсващите пътни трасета
Министър Шишков подчерта, че на географската карта на България реално липсват десетки стратегически трасета. Към момента страната разчита основно на изградената АМ „Тракия“ и напредващата АМ „Хемус“. Магистрала „Струма“ остава недовършена, а бърза връзка между Видин и София все още няма.
Като пример за мудните темпове в миналото той посочи магистралата от Русе към Велико Търново (по направлението към Маказа). Въпреки че Подробният устройствен план за 70-километровото зелено трасе е бил одобрен от служебния кабинет още преди три години, първата копка на първия лот е направена едва наскоро. „Тези темпове говорят сами по себе си за забавянето на процеса за развитие на инфраструктурата“, отбеляза Шишков.
Спасяване на европейското финансиране
Успоредно с инфраструктурните проблеми, МРРБ води интензивна битка за предотвратяване на загуби по Програмата за развитие на регионите, където се управлява ресурс от близо 3,3 млрд. евро. Зам.-министър Десислава Георгиева отчете, че в петата година от изпълнението са договорени едва 56% от средствата, а реално разплатени са едва 14%. Причина за забавянето са тромавите административни процедури и пороци в методиките за оценка, които вътрешен одит на служебния кабинет е дефинирал като субективни и нарушаващи равното третиране на кандидатите.
За да намали първоначалния риск от загуба на половин милиард евро, екипът е договорил с Европейската комисия нов механизъм за отчитане („финансиране, основано на резултати“) и нов финансов инструмент чрез Фонда за справедлив преход. С тези действия застрашеният европейски ресурс е редуциран до 276 млн. евро. Допълнително се анализират готови общински проекти, които да бъдат прехвърлени към програмата, за да се ускорят плащанията и да се облекчи националният бюджет.
Стратегически план и привличане на частни капитали
Поради огромния обем от трасета, които изискват спешно проектиране и изграждане (общо над 850 км), държавата променя модела на финансиране. През следващата година и половина се предвижда пълно завършване на проектирането по всички изостанали критични обекти.
За реализацията на мащабни проекти като магистрала „Черно море“ (към която има засилен интерес от страна на Турция), тунела под Петрохан и магистрала „Рила“, министерството активно търси привличане на инвестиции чрез публично-частно партньорство.
По отношение на текущото строителство министър Шишков обеща безкомпромисно осигуряване на средства:
„Ще бъдат направени буквално изтезания върху бюджета през следващите години. Целта е да се осигури целево финансиране за следващите 2-3 години, за да се приключат и въведат в експлоатация всички около 268 км трасета в реален строеж или пред старт.“
Крайната цел на регионалното министерство остава категорична - в рамките на няколко години досегашната „карта на позора на пътното строителство“ да бъде трансформирана във функционираща, модерна и безопасна европейска транспортна мрежа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
