Заболяването, известно като легионерска болест, е сериозна опасност за хората със слаб имунитет, особено за възрастните. То не се предава от човек на човек, но може да доведе до тежки инфекции на белите дробове, ако бактерията попадне в дихателните пътища чрез заразени водни аерозоли.
Опасността от легионерската болест
„Легионерската болест засяга основно хора с отслабен имунитет, предимно възрастни хора. Не се предава от човек на човек“, обясни пред Нова телевизия проф. Аспарух Илиев.
Причинителят е бактерията легионела, открита през 70-те години на миналия век след масово заразяване по време на конференция на Американския легион във Филаделфия. Тогава инфекцията се разпространява чрез климатичната инсталация на хотела, където се провежда събитието.
Според проф. Илиев заразяването обикновено става чрез фини водни капчици, които съдържат микроорганизма. Такива аерозоли могат да се образуват във водни системи или в климатични инсталации на големи сгради и хотели.
„Най-често става дума за разпространение чрез фини водни частици, които съдържат микроорганизмите. Често това идва от водоизточници или от климатични инсталации на големи хотели, които са различни от тези, които имаме във всяка къща“, поясни той.
По думите му при установяване на случаи системите обикновено се почистват и дезинфекцират, което намалява риска от по-нататъшно разпространение.
Рискове от пестициди във вносни храни
Проф. Илиев коментира и случая със слънчоглед от Аржентина, в който бяха открити пестициди над допустимите европейски норми. Според него подобни ситуации показват колко важно е строгото наблюдение на вносните храни.
„Като цяло пестицидите, инсектицидите и други подобни химикали, с които се обработват храните, носят своята опасност“, посочи той.
Експертът отбеляза, че в България има и случаи на нелегален внос на подобни вещества.
„Както служебният министър на земеделието спомена, в България има и внос на нелегални инсектициди и пестициди през границите. Това трябва да се има предвид. Възможно е и нашите земеделски стопани да използват подобни продукти“, каза проф. Илиев.
Той предупреди, че големи количества зърно и други хранителни продукти, идващи от региони извън Европейския съюз, трябва да бъдат подлагани на изключително строг контрол.
„Когато се внасят големи количества зърнени и други продукти от Южна Америка или от райони извън Европейския съюз, те трябва много щателно и внимателно да се контролират“, подчерта той.
Войните и храните от конфликтни региони
Проф. Илиев обърна внимание и на екологичните рискове, свързани с военните конфликти.
„Там има огромни количества боеприпаси, които се взривяват. Имаме замърсяване на въздуха и отделяне на химични вещества, много от които не познаваме добре и не са подробно проучени“, каза той.
Според него част от храните, които достигат до европейските пазари, идват от региони близо до бойни действия.
„Ние внасяме, например, зърнени храни от Украйна. Внасят се и плодове и зеленчуци от Турция и други райони, близо до конфликти. Това е една сива зона, в която не знаем точно какво се случва“, обясни проф. Илиев.
Той подчерта, че доброто измиване на храните е важно, но държавните институции също трябва да извършват постоянни проверки. Според него Европейският съюз и Европейската комисия имат ключова роля в анализа на подобни рискове чрез специализирани лаборатории.
Здравни рискове и миграционният натиск
Експертът посочи и друг проблем – засиления миграционен поток, който може да повлияе на здравните системи и да затрудни изпълнението на имунизационните програми.
По думите му подобни процеси изискват внимателно наблюдение от здравните власти, за да се избегнат допълнителни рискове за общественото здраве.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
