Отпускарският сезон постепенно приключва, но за много работещи в календара все още остават неизползвани дни платен отпуск. С края на годината идва и важният въпрос – какво се случва с тях?
Можем ли просто да ги прехвърлим за следващата година? Има ли лимит на дните? Нужно ли е съгласието на работодателя или отпускът автоматично си остава наш?
Оказва се, че отговорът зависи от конкретната ситуация. А широко разпространеното правило за „10 дни“ не важи във всички случаи.
ФОКУС провери какви са правилата за неизползвания платен годишен отпуск, кога той може да бъде прехвърлен за следващата година и кога работникът рискува да загуби правото си да го ползва.
Можем ли да прехвърлим целия оставащ отпуск?
По принцип платеният годишен отпуск трябва да бъде използван до края на календарната година, за която се полага.
Законът обаче допуска той да бъде отложен за следващата година. Когато работникът или служителят иска това да стане по собствено желание, е необходимо съгласието на работодателя.
Законът не определя конкретен брой дни, които могат да бъдат прехвърлени при такова отлагане.
Така например, ако служител има останали 12 дни отпуск за тази година, няма правило, според което автоматично може да прехвърли само 10. При съгласие на работодателя могат да бъдат отложени и всичките 12 дни.
Откъде идва правилото за 10-те дни?
Тук става дума за друга ситуация – когато работодателят отлага ползването на отпуска поради важни производствени причини.
В този случай той трябва да осигури на служителя използването на поне половината от полагащия му се за годината платен годишен отпуск.
При минималния основен платен годишен отпуск от 20 работни дни това означава, че работодателят може да отложи едностранно най-много 10 дни.
Ако служителят има право на по-голям размер годишен отпуск, половината се изчислява спрямо реално полагащите му се дни.
Тоест 10 дни не са универсален лимит за прехвърляне на отпуск.
Нужно ли е съгласието на шефа?
Да, когато служителят сам иска да отложи неизползвания си отпуск за следващата година.
В този случай работникът трябва да отправи писмено искане, а работодателят трябва да се съгласи с отлагането.
Има обаче важни изключения.
Ако служителят не е могъл да използва отпуска си, защото през същия период е бил в друг законоустановен отпуск – например поради временна неработоспособност или друг отпуск по Кодекса на труда – не е необходимо отделно искане за отлагане на платения годишен отпуск.
Когато отпускът е отложен или не е бил използван до края на годината, работодателят трябва да осигури ползването му през следващата година не по-късно от изтичането на първите шест месеца.
Важна защита за работника
Ако служителят е поискал да използва стария си отпуск в рамките на тези шест месеца, но работодателят не му го е разрешил, работникът може сам да определи времето за ползването му.
Той трябва единствено да уведоми работодателя писмено най-малко 14 дни предварително.
Кога отпускът изгаря?
Това е срокът, който работниците не бива да изпускат от поглед.
Платеният годишен отпуск не може да се трупа безкрайно. По Кодекса на труда, ако отпускът или част от него не бъде използван в срок от две години от края на годината, за която се полага, правото на ползването му се погасява по давност.
Така например, ако имаме неизползван отпуск за 2026 г., правото за него по общото правило се погасява с изтичането на 31 декември 2028 г.
При отпуск, който е бил отложен поради друга причина, предвидена в Кодекса на труда, има специално правило – двегодишният срок започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Затова неизползваните дни не бива просто да бъдат оставяни да „се прехвърлят сами“.
Важно е да се знае за коя година са, защо не са използвани и по какъв ред е отложено ползването им.
А когато годината наближи края си, не е добра идея да чакаме последния работен ден, за да проверим какво ще се случи с оставащия отпуск. Малко планиране навреме може да спести дни, които иначе рискуваме да изгубим.
