Общество

Инсулинова резистентност или предиабет? Ендокринолози разкриха важната разлика

Проф. Цветалина Танкова и водещи специалисти поставиха акцент върху ранните изследвания и промените в ежедневието

Инсулинова резистентност или предиабет? Ендокринолози разкриха важната разлика

Човек може да има предиабет и дори да не подозира, че кръвната му захар вече е над нормата. Състоянието често протича без ясно изразени симптоми, но навременните изследвания и промени в начина на живот могат да предотвратят или забавят развитието на диабет тип 2. Това беше основното послание на панелната дискусия „Предиабетът: време за действие“, проведена в София в навечерието на Световния ден на диабета.

Водещи български ендокринолози поставиха акцент върху един все по-често обсъждан проблем - мнозина знаят термина „инсулинова резистентност“, но не разбират кога съществува реален риск от предиабет.

Инсулиновата резистентност не означава непременно предиабет

Дискусията беше организирана с подкрепата на „Мерк България“ и Българското дружество по ендокринология. Модератор беше председателят на дружеството доц. Александър Шинков, а в медицинския панел участваха проф. Цветалина Танкова, доц. Невена Чакърова и доц. Румяна Димова.

Специалистите обърнаха внимание на разликата между инсулиновата резистентност и предиабета. При инсулинова резистентност клетките реагират по-слабо на действието на инсулина, докато предиабетът означава, че кръвната захар вече е повишена, но все още не достига стойностите за диагностициране на диабет. Двете състояния са свързани, но не са едно и също, а популярните онлайн тестове и самостоятелното тълкуване на лабораторни резултати не могат да заместят лекарската оценка.

Мащабът на проблема е значителен. Според Международната диабетна федерация през 2024 г. приблизително 635 милиона души на възраст между 20 и 79 години са били с нарушен глюкозен толеранс, а 487 милиона - с повишена кръвна захар на гладно. Това са две различни, частично припокриващи се групи, които не бива механично да се събират. Данните са световни и не представляват оценка за броя на хората с предиабет в България.

Проф. Танкова: Диабетът трябва активно да се търси

За необходимостта от навременни изследвания предупреди проф. Цветалина Танкова и на друга научна среща, проведена в София на 12 ноември. Пред участниците в първия форум на новоучреденото сдружение „Български форум диабет“ тя подчерта, че заболяването трябва активно да се търси, тъй като нерядко диагнозата се поставя едва след появата на усложнения.

„Днешната ни научна среща е посветена на това как международните клинични препоръки и стандарти да станат реалност в България и да намерят приложение в клиничната практика. За тази цел е изключително важно да обединим усилията си“, заяви проф. Танкова.

Svetoven den za borba s diabeta 02

На снимката отляво-надясно: доц. д-р Невена Чакърова; чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова; доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология; доц. д-р Румяна Димова

На този форум беше посочено, че около 40% от хората с диабет не знаят за заболяването си. Според публикувани данни на Националната здравноинформационна система към 2 ноември 2026 г. в България са регистрирани над 780 000 души с диабет тип 2 и повече от 79 000 с диабет тип 1.

Пет стъпки, които могат да променят бъдещето

Основното послание на дискусията „Предиабетът: време за действие“ е, че превенцията не изисква непременно драстични ограничения. Първата стъпка е годишният профилактичен преглед при личния лекар, на който може да се оцени индивидуалният риск. Полезен ориентир е и въпросникът FINDRISC, който отчита фактори като възраст, тегло, двигателна активност и фамилна обремененост, но не поставя диагноза.

Втората стъпка е изследването на кръвната захар на гладно по преценка на лекаря. При необходимост могат да бъдат назначени и допълнителни изследвания, включително гликиран хемоглобин или обременяване с глюкоза, за да се установи дали има нарушение във въглехидратната обмяна.

Третата важна промяна е движението. Препоръчват се поне 150 минути умерена физическа активност седмично, например бързо ходене по половин час в пет дни от седмицата. Четвъртата стъпка е свързана с храненето - повече зеленчуци, бобови и пълнозърнести продукти и ограничаване на подсладените напитки и сладкишите. Петата е постоянството, защото устойчивите ежедневни навици имат по-голямо значение от краткотрайните диети.

Тазгодишният Световен ден на диабета, който се отбелязва на 14 ноември, преминава под мотото „Действайте рано срещу диабета“. В центъра на инициативите е възможността заболяването да бъде откривано още преди появата на тежки усложнения, а хората с предиабет да получат навременни препоръки за намаляване на риска.

Коментирай