Средната работна заплата в България продължава да расте и вече достига 1438 евро през третото тримесечие на 2026 г. Увеличението за година е 10,4%, но зад добрата статистика се крие друга картина – страната губи десетки хиляди работни места, а разликата между най-високо и най-ниско платените професии надхвърля три пъти. Частният сектор изпреварва държавния по темп на увеличение на възнагражденията.
Българският пазар на труда продължава да се движи на две скорости. Докато едни специалисти вече получават по над 3000 евро месечно, други трудно преминават границата от 1000 евро. Новите данни на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2026 г. показват, че средната брутна месечна заплата в страната е достигнала 1438 евро.
Това е с 10,4% повече спрямо същия период на миналата година. В сравнение с второто тримесечие обаче има леко отстъпление – с 0,4%. Така статистиката отчита продължаващ годишен ръст на доходите, но и известно забавяне на тримесечна база.
Заплатите тръгнаха нагоре през септември
Динамиката през трите летни месеца показва, че възнагражденията не се движат равномерно. През юли средната заплата е 1445 евро, през август пада до 1411 евро, а през септември отново се покачва и достига 1458 евро.
Това означава, че последният месец от тримесечието носи осезаемо подобрение. Сезонните фактори, изплащането на допълнителни възнаграждения и промените в структурата на заетостта могат да влияят върху месечните стойности.
IT секторът е в друга лига – над 3000 евро на месец
Най-добре платените служители в България продължават да бъдат в информационните технологии, телекомуникациите и създаването и разпространението на информационни продукти. Средното възнаграждение в тази икономическа дейност достига 3059 евро.
Това е повече от два пъти над националната средна заплата. Секторът включва широк спектър от дейности – от разработване на софтуер и киберсигурност до телекомуникационни услуги, обработка на данни и дигитални платформи.
На второ място са финансовите и застрахователните дейности със средна заплата от 2088 евро. Тук попадат банкови служители, финансови анализатори, специалисти по управление на риска, застраховането и инвестициите.
Третата позиция е за енергетиката, където средното месечно възнаграждение достига 2063 евро. Високите заплати в този сектор са свързани със специализираната квалификация, техническата сложност на производството и стратегическото значение на енергийната инфраструктура.
На другия край на класацията е хотелиерството и ресторантьорството. Средната заплата там е едва 908 евро. В другите дейности възнаграждението е 1065 евро, а в селското, горското и рибното стопанство – 1084 евро.
Така разликата между IT сектора и хотелиерството достига 2151 евро месечно. Възнаграждението в първия е приблизително 3,4 пъти по-високо от това във втория.
Това е една от най-ясните илюстрации на структурните неравенства в българската икономика. Високата добавена стойност, международните пазари и недостигът на специализирани кадри позволяват на някои индустрии да плащат значително повече от традиционните сектори.
Частният бизнес изпревари държавата
Още един интересен извод от статистиката е, че частният сектор увеличава възнагражденията значително по-бързо от обществения.
За една година заплатите в частния сектор са нараснали с 11,9%, докато в обществения увеличението е 5,9%. Разликата в темпа на растеж е двойна.
Въпреки това средните възнаграждения в двете части на икономиката вече са почти изравнени. В обществения сектор средната заплата е 1441 евро, а в частния – 1437 евро.
Най-сериозно годишно увеличение по икономически дейности е отчетено в селското, горското и рибното стопанство – 20,3%. Това показва, че дори традиционни отрасли, които обичайно остават в долната част на класацията, започват да наваксват с по-високи възнаграждения.
Къде са най-високите заплати в България
София продължава да бъде безспорният център на високите доходи. Столицата концентрира голяма част от централите на компаниите, финансовите институции, технологичните предприятия и високоплатените административни и управленски позиции.
За да видим как изглежда картината извън националната статистика, трябва да се обърнем към регионалните данни на НСИ. Последната налична разбивка за възнагражденията по административни области е за второто тримесечие на 2026 г.
Ето 20-те области с най-висока средна брутна месечна заплата според тези данни:
1. София (столица) – 1943 евро.
2. София област – 1363 евро.
3. Варна – 1360 евро.
4. Враца – 1330 евро.
5. Стара Загора – 1230 евро.
6. Пловдив – 1228 евро.
7. Русе – 1185 евро.
8. Шумен – 1178 евро.
9. Бургас – 1175 евро.
10. Габрово – 1158 евро.
11. Перник – 1154 евро.
12. Плевен – 1152 евро.
13. Търговище – 1142 евро.
14. Ловеч – 1129 евро.
15. Пазарджик – 1129 евро.
16. Велико Търново – 1112 евро.
17. Разград – 1110 евро.
18. Добрич – 1088 евро.
19. Ямбол – 1079 евро.
20. Сливен – 1074 евро.
Класацията показва, че високите доходи не са запазена територия само на столицата. Враца например се нарежда на четвърто място, изпреварвайки големи икономически центрове като Пловдив и Бургас. Това се обяснява до голяма степен със значението на енергетиката и големите индустриални предприятия в региона.
Софийска област също се представя силно. Индустриалните зони, производствените предприятия и добивната промишленост създават работни места с възнаграждения над средните за страната.
Варна запазва позициите си сред областите с най-високи доходи, подкрепена от морската икономика, услугите, транспорта и бизнеса. Стара Загора също е сред водещите региони благодарение на енергетиката и индустриалната си база.
Важно е да се отбележи, че това е класация по области, а не по отделни населени места. Тя не означава, че всеки работещ в съответния регион получава посочената сума.
43 500 души по-малко на работа само за три месеца
Докато заплатите се покачват, броят на наетите продължава да намалява. Към края на септември 2026 г. хората, работещи по трудово и служебно правоотношение, са 2,32 милиона.
Това е с 43 500 души по-малко спрямо края на юни. Спадът за тримесечието е 1,8%.
Най-сериозно е свиването в хотелиерството и ресторантьорството – с 15,2%. Това е очаквано до известна степен предвид сезонния характер на туристическия бизнес, при който голяма част от заетостта е концентрирана през летните месеци.
Намаление има и в селското, горското и рибното стопанство – с 3,8%, както и в операциите с недвижими имоти – с 3,5%.
На противоположния полюс са здравеопазването и образованието, където броят на наетите се увеличава.
Промишлеността губи работници, здравеопазването ги привлича
Още по-показателно е сравнението със септември 2025 г. За една година броят на наетите в страната е намалял с 31 400 души, или с 1,3%.
Най-голямото свиване е в преработващата промишленост. Там работещите са с 23 400 по-малко. Това е сериозен сигнал за индустриалния сектор, който традиционно е сред основните двигатели на регионалната заетост.
В същото време здравеопазването и социалната работа увеличават броя на наетите с 10 000 души. Това отразява нарастващата потребност от медицински и социални услуги, но и по-голямата тежест на тези дейности в структурата на заетостта.
Така се оформя една противоречива картина. От една страна, работодателите повишават възнагражденията, за да привличат и задържат кадри. От друга, цели отрасли губят работна сила, а индустрията се сблъсква със свиване на заетостта.
Растящата средна заплата не означава, че всички живеят по-добре
Новите числа на НСИ показват, че доходите в България продължават да нарастват. Но средната заплата сама по себе си не може да даде пълна оценка за жизнения стандарт.
За да се разбере реалното подобрение в покупателната способност, увеличението трябва да се сравни с инфлацията и поскъпването на основните стоки и услуги. Също толкова важни са регионалните различия, разходите за жилище, транспорт и издръжка на домакинствата.
Особено показателно е, че най-високите възнаграждения са концентрирани в няколко икономически дейности, докато в туризма и селското стопанство заплатите остават значително по-ниски.
България печели в надпреварата за по-високи доходи, но все още не успява да превърне този растеж в равномерно благосъстояние. А когато икономиката плаща все по-добре на едни, но губи десетки хиляди работници в други отрасли, въпросът вече не е само колко растат заплатите, а каква икономика изграждаме и за кого има място в нея.
