Промените целят по-добра доходност и реални допълващи средства след края на кариерата
Европейската комисия постави пенсионната сигурност на европейците в центъра на нов пакет от мерки, насочен към по-добър достъп до допълнителни пенсионни схеми. Амбицията на Брюксел е гражданите на ЕС да получават по-адекватен доход в старостта, без да се подкопава ролята на държавните пенсии като гръбнак на системата. Във фокуса попадат автоматичното включване във фондове, по-ясната информация за бъдещите права и по-силното участие на домакинствата на капиталовите пазари.
Новият пакет - включване, проследяване и повече избор
Пакетът, представен от еврокомисаря по финансовите услуги и Съюза на спестяванията и инвестициите Мария Луиш Албукерк, цели да помогне на гражданите да осигурят достатъчен доход при пенсиониране чрез по-ефективни допълнителни схеми, които да допълват, а не да заменят държавните пенсии.
Европейската комисия препоръчва на държавите-членки да въведат автоматично включване на работниците в допълнителни пенсионни фондове, като оставят възможност за отказ по тяхно желание. Този подход е насочен към увеличаване на обхвата на допълнителните пенсии, особено сред уязвимите групи и жените, при които в момента пенсиите са средно с около една четвърт по-ниски от тези на мъжете.
Пакетът включва и силен акцент върху информационната прозрачност чрез изграждане на пенсионни проследяващи системи и национални пенсионни табла, които да позволят на всеки гражданин да вижда на едно място какви права трупа във всички схеми и какъв доход може да очаква.
По този начин се атакува един от най-големите проблеми според ЕК - ниската информираност, която води до слабо участие в допълнителните форми на осигуряване. Мерките се вписват в по-широкия проект за Съюз на спестяванията и инвестициите, в рамките на който Брюксел иска повече дългосрочни спестявания да бъдат насочени към продуктивни инвестиции, без да се засяга правото на всяка държава сама да организира пенсионната си система.
По-силни фондове, по-малко пречки
За да направи допълнителните пенсии по-достъпни и ефективни, ЕК предлага промени в директивата за институциите за професионално пенсионно осигуряване IORP II и в регламента за Паневропейския персонален пенсионен продукт ПЕПП. При професионалните фондове целта е да се насърчи консолидацията и повишаването на ефективността, така че по-малки и разпокъсани структури да се обединяват и да използват по-добре икономиите от мащаба в полза на осигурените. Очаква се фондовете по-ясно да обясняват на гражданите причините за евентуална по-слаба доходност и да подобрят управлението на риска. При ПЕПП се предлага въвеждане на по-опростен и по-евтин „Базов ПЕПП“, който да се предлага без задължителна консултация, за да се свалят разходите и да се насърчи участието на гражданите в този паневропейски продукт. Разяснява се и принципът на предпазливия инвеститор, не за да се ограничи рискът до минимум, а за да се въведе разумна свобода за вложения в по-рискови, но доходоносни активи като акции и инфраструктурни проекти. Така пенсионните спестявания ще могат да се превърнат в по-активен източник на растеж и да подкрепят стратегическите приоритети на ЕС.
Последни в ЕС и голяма зависимост от първия стълб
На този фон България посреща европейските инициативи от позицията на страна с най- ниски средни пенсии в ЕС. По данни на Националния осигурителен институт средният месечен размер на пенсията за юли 2025 г. е 1015,22 лв., като спрямо същия месец на 2024 г. това представлява увеличение с 81,28 лв., или 8,7%, благодарение на актуализацията по т.нар. швейцарско правило.
Въпреки това разходите за пенсии растат бързо. За юли 2025 г. увеличението надхвърля 12%, а само за първите седем месеца на годината НОИ отчита допълнителни около 1,5 млрд. лв. спрямо предходния период. На практика това означава, че все по-голяма част от бюджета отива за пенсионни плащания. Ако през следващата година бъде приложено увеличение от 7% по швейцарското правило, средната пенсия би достигнала приблизително 1086 лв., а при 8% - около 1096 лв., което пак остава далеч под средното за ЕС.
На този фон допълнителното пенсионно осигуряване се превръща в необходимост за всеки, който иска да запази минимално нормален стандарт на живот след края на активната си кариера.
Капиталовите фондове като стабилен източник
Българският трисекторен модел с държавен първи стълб и капиталово допълнително осигуряване във втория и третия стълб беше изграден по препоръки на Световната банка още в края на 90-те години с идеята да засили устойчивостта на системата в дългосрочен план и да сподели отговорността за бъдещите доходи между държавата, работодателите и самите осигурени. Универсалните пенсионни фондове, които обхващат всички родени след 1959 г. с доходи от труд, и професионалните фондове за работещите при първа и втора категория труд, вече функционират над 20 години като допълнителен стълб към държавната пенсия.
За това време балансът на активите в системата достигна над 30 млрд. лв., а само през последните три години пенсионните дружества са реализирали около 5 млрд. лв. доходност, разпределена по индивидуалните партиди на осигурените.
По думите на председателя на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова това е чиста печалба за хората, а не за компаниите, защото увеличените суми по партидите са тяхно лично и наследяемо имущество. Досега наследници вече са получили около 500 млн. лв., което доказва, че капиталовите спестявания имат реална стойност и остават част от семейното богатство. От старта на системата доходността на фондовете е над инфлацията, което означава, че спестяванията запазват покупателната си сила.
Само универсалните фондове имат впечатляващ прираст на активите от над 240% през последното десетилетие, което показва потенциал за дългосрочен растеж. Обхватът на системата е стабилен - над 4,1 млн. българи са осигурени във втория стълб, което представлява повече от 80% от всички работещи. Под 1% от тях са избрали да прехвърлят средствата си обратно към държавния първи стълб, което експертите тълкуват като знак за високо доверие към капиталовия модел. Следващата голяма стъпка е въвеждането на мултифондов модел с различни рискови профили според възрастта на осигурения.
По-младите ще имат възможност за по- активна стратегия с по-висока доходност, докато за лицата, наближаващи пенсиониране, ще се осигурят консервативни инвестиции за запазване на натрупаните средства. От Комисията за финансов надзор (КФН) очакват след въвеждането на модела доходността на системата да се повиши значимо и да доближи възможностите в най-развитите европейски схеми.
Спестяванията като двигател за българската икономика
Третият стълб, включващ доброволните пенсионни фондове, постепенно се превръща в най-гъвкавия инструмент за лично планиране на старините.
При него няма лимит за размера на вноските, човек може да избира между различни дружества и продукти, да разпределя спестяванията си в няколко фонда и да променя стратегията според доходите си и финансовите цели. Това прави доброволното осигуряване подходящо както за хора с високи доходи, които целят по-сериозна инвестиция в бъдещето си, така и за младите, които започват да заделят малки суми, но редовно.
Допълнителен стимул са данъчните облекчения - до 10% от годишния осигурителен доход могат да бъдат приспаднати при вноски в доброволен фонд, инвестиционният доход в тези схеми не се облага, а при изплащане на пенсия средствата също не подлежат на данък. Възможно е още и теглене на спестяванията по всяко време без наказателни такси, както и започване на изплащане на трета пенсия пет години преди общата пенсионна възраст, което дава допълнителна свобода при планирането на прехода от работа към пенсия.
Паралелно с това се подготвят промени, които да позволят на пенсионните дружества да инвестират част от активите си в инфраструктурни проекти у нас - транспортни, енергийни, дигитални и социални. Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова подчертава, че в момента около две трети от активите на пенсионните фондове се инвестират в чужбина поради ограничените възможности на българския капиталов пазар.
Ако бъде разрешено участие във важни инфраструктурни проекти, ще се постигне едновременно по-добра диверсификация на портфейлите и задържане на повече капитал в страната. В същото време държавата ще освободи ресурс от бюджета за други социални приоритети, а спестяванията на гражданите ще работят за развитието на регионите и създаването на работни места.
Пенсионните фондове вече са сред основните инвеститори в инфраструктурни проекти в редица развити икономики, затова експертите смятат, че тази посока е не просто възможна, а стратегически необходима за модернизирането на България. Всички тези промени обещават третият стълб да се превърне в естествена част от финансовата култура на българите и в гарант за по-спокойни години след края на активната кариера.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
