Днес България се прекланя пред подвига и саможертвата на един от най-великите си синове – националния герой, революционер, пламенен публицист и ярък поет Христо Ботев. Роден е в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева на 6 януари 1848 година. Женен е за Венета Ботева, от която има едно дете – Иванка. Ботев умира много млад – едва на 28 години. Историкът Николай Иванов обяви в книга точното място на гроба на революционера.
ВИЖ ОЩЕ: Сензация! Намериха гроба на Ботев
В началото Ботев учи в Карлово, после се завръща в родния си град, където успява да завърши училище. За кратко работи като учител в бесарабското село Задунаевка. Младостта му е бурна. Общува с революционери, пише стихове и проза. Издава вестници. Често е безработен и няма къде да живее.
Когато научава за подготовката на Априлското въстание, Ботев започва организацията на чета и става неин войвода. Планът включва превземането на парахода “Радецки”. С него четниците слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. За съжаление, местното население не ги подкрепя и никой не се присъединява към тях. Христо Ботев и четата му попадат в няколко поредни схватки с османската войска. В крайна сметка четата е разбита окончателно в подножието на връх Камарата в Стара планина на 20 май 1876 година. Още се водят спорове дали е убит от вражески куршум или от свои четници. Тялото му не е погребано, а на следващия ден е открито от османски войници, обезглавено е, а главата е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
15 интересни факта за живота на Христо Ботев
1. Христо Ботев има осем братя и сестри – Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, две родени едно след друго братчета с едно и също име – Генко и Боян.
2. През есента на 1863 година Христо Ботев заминава за Одеса, след като е получил стипендия от руското правителство. Там той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, а причината за това е, че не е достатъчно добре подготвен, за да бъде редовен ученик.
3. Близо две години по-късно е изключен заради “немарливост” и получава малко пари, за да се прибере у дома. Ботев отказва и остава в Одеса, където започва да дава частни уроци.
4. Съвсем за кратко Христо Ботев е бил записан и в букурещкото медицинско училище.
5. Най-често започва или търси работа като учител, но успява да се задържи съвсем за кратко, след като бъде нает.
6. Ботев има още едно интересно начинание – прави превод на руски учебник по аритметика, но заради включени политически коментари, книгата е унищожена.
7. Ботев е боледувал от болести, които днес са забравени, но не и по негово време – малария и тиф.
8. Венета Стоянова Везирева е първата и единствена жена, която официално е била до Ботев. Двамата имат сключен граждански брак, но не и църковен. Причината за това е, че революционерът смятал своята дума за много по-тежка и важна, от църковния обред.
9. Коя е била първата любов на поета? Това е въпрос, около който се спори много. Според едни това са сестри Горанови от Карлово, а според други е учителка от Калофер – Парашкева Шушулова. Отговорът на този въпрос обаче завинаги ще остане мистерия.
10. През 1868 година съдбата среща двамата най-големи национални герои на България – Христо Ботев и Васил Левски. Те за кратко живеят заедно при много тежки условия в една мелница край Букурещ. След обесването на Дякона, Ботев пише в тефтерчето си: …имах брат, когото видях на бесилото… По-късно Ботев пише и известната си творба “Обесването на Васил Левски”, с което отдава почитта си към своя “брат”.
11. На Христо Ботев са кръстени Нос Ботев и връх Ботев на антарктическия остров Ливингстън. Най-високият връх на Стара планина също е кръстен на Ботев.
12. Първото стихотворение на Христо Ботев е “Майце си” и е публикувано във вестник “Гайда”. Редактор по това време е Петко Рачов Славейков.
13. Съученици на Ботев го описват като будно и разумно дете. В ученическите си години обаче той е бил тартор на група деца, като ги е предвождал до река Тунджа, където всички заедно се къпели и играели.
14. Христо Ботев е и един от блестящите преводачи на Възрожденска България, като превежда чужди съчинения, които засягат историята на славяните и прабългарите.
15. Първата отпечатана в България българска банкнота от 5000 лева излиза през 1924 г. – при невиждани мерки за сигурност. Банкнота с такъв номинал е била печатана за първи път. На нея е изобразен ликът на Христо Ботев и затова тя става популярна като „Ботевка“. Дотогава българските банкноти са изработвани в Петербург, Лондон, Берлин, Лайпциг и Ню Йорк.
От другата страна на банкнотата е изобразен цар Борис III. Оформлението на “ботевката” е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница. Лозев е автор и на първата българска пощенска марка с лика на поета-революционер, издадена през 1926 г. в памет на 50-годишнината от гибелта на Войводата.
С тази банкнота е свързана и най-голямата фалшификаторска афера в историята на царство България. През 1926 г. „ботевката“ е иззета от обращение. Един екземпляр от нея се пази във Врачанския исторически музей.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
