Годишният доклад за състоянието на националната сигурност, приет от правителството преди дни, поставя диагноза, която звучи като предупреждение за бъдещето: България губи най-ценния си ресурс – хората.
В документа се подчертава, че демографските и социално-икономическите процеси водят до системна ерозия на човешкия капитал, както количествено, така и качествено. Това не е просто статистика, а стратегически риск, който вече подкопава устойчивостта на държавата.
Според анализа демографската криза продължава да се задълбочава – населението застарява ускорено, раждаемостта остава ниска, а ключови сектори изпитват драматичен недостиг на кадри. Тази тенденция се потвърждава и от други национални доклади, които отчитат рекордно висок дял на хората над 65 години и трайно отрицателен естествен прираст.
Кадровият апокалипсис – когато системите работят на ръба
Докладът описва ситуацията като „кадрови апокалипсис“ – термин, който рядко се използва в официални документи, но тук е напълно оправдан.
Секторите на сигурността, здравеопазването и образованието вече функционират под критичния минимум от персонал. Липсата на млади специалисти, масовата емиграция и регионалните дисбаланси създават условия, при които държавата трудно може да реагира адекватно при кризи, бедствия или хибридни атаки.
Образователната и здравната системи работят под непрекъснато нарастващо натоварване. Недостигът на общопрактикуващи лекари, амортизираният сграден фонд, липсата на оборудване и забавените европейски проекти за модернизация на спешната помощ очертават картина на системи, които се крепят повече на професионализъм, отколкото на ресурс.
Зависимост от външна работна сила – социален и стратегически риск
Докладът предупреждава, че растящата зависимост от външна работна сила ще поставя въпроси не само пред трудовата политика, но и пред културната интеграция, социалната кохезия и стратегическата автономност на страната.
Това е проблем, който вече се наблюдава в редица европейски държави, но в България той се проявява на фона на бързо свиващо се население и отслабващи институции.
Геополитическа турбулентност – България в зона на висока нестабилност
Международната среда е описана като нестабилна, конфликтна и подложена на хибридни операции.
Продължаващата война в Украйна, активността на чужди разузнавателни служби и засилените киберзаплахи поставят страната в стратегически рискова позиция.
Според доклада хибридните атаки срещу държави от НАТО, включително България, се разширяват, а чужди служби поддържат висока активност с цел влияние върху политически, културни и социални процеси.
Документът подчертава и напрежението в отношенията със съседни държави.
Северна Македония продължава да не изпълнява ангажиментите си от Европейския консенсус от 2022 г., а Сърбия поддържа политика на асимилация спрямо българското малцинство и възприема България като „исторически противник“.
Тероризмът – риск, който отново расте
На фона на глобалната несигурност терористичните структури се стремят да възстановят позиции и да разширят зоните си на действие.
Интензивната пропаганда и радикализацията в определени региони увеличават риска от терористични актове в Европа и в нашия регион.
Енергетика: успехи в газовите резерви, но тежки зависимости в ядрената сфера
Докладът отчита, че България е изпълнила изискванията на ЕС за запълване на газовите хранилища – ПГХ „Чирен“ е достигнал над 97% от капацитета си към 1 ноември 2024 г., а доставките са били диверсифицирани чрез IGB и LNG терминали в Гърция.
Но в ядрената енергетика остават сериозни рискове: невъзможност за извозване на отработено гориво, зависимост от руски резервни части и услуги, както и необходимост от дерогации от санкциите на ЕС.
Организираната престъпност – България като транзитен хъб
Страната продължава да бъде използвана от престъпни групировки за транзит, складиране и разпространение на незаконни стоки – от тютюневи изделия до наркотици и фалшификати.
Това допълнително натоварва службите за сигурност, които вече работят в условията на кадрови дефицит.
Доклад, който звучи като аларма
Докладът за националната сигурност за 2024 г., приет с година закъснение, е не просто административен документ. Той е сигнал за тревога, който очертава държава, изправена пред комбинация от вътрешни слабости и външни заплахи.
Ерозията на човешкия капитал, кадровият срив в ключови системи, геополитическата нестабилност и енергийните зависимости формират перфектната буря, която изисква стратегическо мислене, политическа воля и дългосрочни решения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
