Априлското въстание е било съзнателен акт на саможертва, а не опит за военна победа. Извода направи пред бТВ историкът доц. Тодор Чобанов по повод 150-годишнината от събитията. Според него българските революционери са били напълно наясно, че нямат сили да победят Османската империя. Въпреки това те са избрали да действат, за да привлекат вниманието на Европа. Именно този ход се оказва решаващ за бъдещето на България.
Чобанов подчерта, че подготовката за въстанието е била добре организирана, като Гюргевският комитет и събранието в Оборище играят ключова роля. Първоначалният план е предвиждал избухване на 1 май, но предателство ускорява събитията и въстанието започва по-рано.
„Това всъщност води до престрелката на моста и до началото на въстанието 10 дни по-рано, отколкото е било предвидено“, обясни той, като добави, че допълнителното време би дало по-добра подготовка на бунтовниците.
По думите му въстаниците ясно са осъзнавали съдбата си. „Ние виждаме ясно осъзнатата идея, че отиваме на саможертва. Тези хора са водили себе си и своите следовници към една съвсем ясна саможертва, най-висок морален дълг, който да доведе до истинската свобода“, заяви Чобанов.
Историкът подчерта, че именно тази саможертва е довела до огромен международен отзвук. Над 3000 публикации в европейската преса са отразили въстанието и последвалите жестокости, което поставя българския въпрос в центъра на вниманието на великите сили.
„С няколко хиляди въоръжени бунтовници не можеш да победиш една от световните империи. Но те са си давали сметка, че в Европа съществува обществено мнение и че единственият начин българският въпрос да бъде поставен на вниманието на великите сили е чрез ярка изява на българския дух за свобода“, посочи още той.
Според Чобанов духът на Априлското въстание остава жив и до днес, тъй като събитието е оставило траен отпечатък върху националната памет и идентичност на българите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
