В африкански пещери археолози откриват следи, които подсказват, че първобитните хора са могли да водят разговори около огъня - сцена, която доскоро изглеждаше по-скоро като художествена интерпретация, отколкото като научно доказуем факт. Днес обаче нови геномни изследвания дават различна перспектива и поставят началото на човешката реч много по-назад във времето, пише Indian Defence Review.
Речта много преди очакваното
Изследователи, които от години се опитват да проследят развитието на езика при Homo sapiens, дълго време не разполагаха с твърди доказателства. Ново проучване, публикувано във Frontiers in Psychology и ръководено от Шигеру Миягава от Масачузетския технологичен институт, променя тази картина.
Според анализа биологичната способност за реч е съществувала поне преди 135 000 години. Това не означава непременно, че хората са говорили така, както днес, но показва, че необходимите механизми вече са били налице.
Единен езиков потенциал при всички хора
Ключов аргумент на учените е, че всички съвременни човешки популации притежават пълен езиков потенциал. Това означава, че основата на езика трябва да се е появила преди разделянето на различните човешки групи.
Ако речта се беше развила по-късно, поне една от популациите щеше да има коренно различен начин на комуникация. Това обаче не се наблюдава при нито един от приблизително 7000-те езика, говорени днес.
Геномният анализ и числото 135 000
Екипът на Миягава провежда мащабен мета-анализ на 15 геномни изследвания, публикувани в периода 2007–2023 г. В тях са използвани данни за целия геном, както и маркери от Y-хромозомата и митохондриалната ДНК.
Резултатите последователно сочат една и съща стойност - около 135 000 години. Учените определят тази дата като най-късния възможен момент, в който езикът вече е съществувал.
Разлика между способност и доказателства
Проучването ясно разграничава биологичната готовност за реч от материалните доказателства за символна комуникация. С други думи - хората може да са имали способността да говорят много преди да започнат да оставят ясни културни следи за това.
Изследването не се опитва да реконструира какво са казвали ранните хора, а само доказва, че механизмите за реч вече са били налични.
Уникалната способност на човека
„Никое друго животно не показва такава гъвкава интеграция. Много видове комуникират чрез сигнали, свързани с конкретни ситуации, но никой не може да комбинира ограничен набор от звуци в безкрайно нови значения“, се посочва в изследването.
Именно тази способност се разглежда като наследствена черта, която е съществувала още преди хората да се разселят по различните континенти.
Езикът като двигател на развитието
Авторите предполагат, че веднъж появил се като биологична възможност, езикът е ускорил развитието на символното мислене и културата. Речта вероятно е изиграла ключова роля за оформянето на човешкото общество.
Това поставя нов акцент в дългогодишния дебат за произхода на съвременния човек. Докато по-старите теории свързват езика с културния „взрив“ преди около 50 000 години, геномният подход измества началото значително по-назад - към по-дълбока африканска праистория.
Отворени въпроси за еволюцията на речта
Въпреки важните изводи, учените подчертават, че изследването не може да определи точния момент, в който речта се е появила. То само показва, че тя вече е съществувала преди 135 000 години.
Остава неясно и дали езикът се е развил постепенно чрез еволюционни стъпки, или е възникнал по-рязко. И двете хипотези остават предмет на научен спор.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
