Дълги години технологията в стоматологията означаваше по-добри материали, по-бързи машини и по-надеждни апарати. Днес това вече е само началото. В последните няколко години в денталните кабинети постепенно се настаниха системи, които мислят, анализират, преценяват и дори предвиждат. Това е ново поколение технологии - такива, които работят заедно със специалиста, а не вместо него, и които дават на пациентите спокойствие, по-малко болка и по-голяма сигурност от всякога.
Първата голяма промяна настъпи с изкуствения интелект. Денталните изображения вече не се разчитат единствено от погледа на лекаря, а в много кабинети алгоритми анализират триизмерни рентгенови скенери - така наречените CBCT изследвания - и показват в обем всичко, което иначе се вижда само на плоска снимка.
Това означава, че можем да открием кариеси в начална фаза, костни дефекти, скрити възпаления и рискови зони много по-рано. При имплантология и ортодонтия този тип визуализация е безценна: виждаме нерви, синуси, структура на костта, наклон на зъби - дори най-фините разлики имат значение. Изкуственият интелект просто добавя втори чифт очи, които трудно се разсейват.
Следващата вълна иновации промени самия процес на лечение.
Там, където пациентите преди стискаха зъби, докато взимаме отпечатък с лъжица и силикон, днес използваме малка дигитална камера, която за секунди прави триизмерен модел на устата. Това е интраоралният скенер - удобен, точен и щадящ. Конструкциите, изработени по дигитален модел, прилягат по-прецизно, а възможността за грешка е сведена до минимум. Усмивката се планира на екран още преди да е достигнала лабораторията.
Но може би най-впечатляващият напредък е в хирургията. Поставянето на имплант вече не разчита само на опита и стабилната ръка - то се подпомага от технологии, които „показват пътя“.
Системи като X-Guide играят ролята на GPS навигация за хирурга. На екран се визуализира в реално време точното място, където инструментът трябва да бъде позициониран, и дори най-малкото отклонение става видимо. Това дава спокойствие не само на лекаря, но и на пациента, защото процедурата става предвидима и изключително щадяща.
Още по-интересна е роботизираната хирургия. Системата Yomi, например, не извършва операцията вместо лекаря, но „пази ръката“ му. Ако инструментът се доближи твърде много до опасна зона - нерв, синус, корен - роботът създава нежна съпротива. Това е онова, което в инженерните среди наричат хаптична обратна връзка: усещането, че инструментът сам ви подсказва кога да промените посоката.
Резултатът е хирургия с впечатляваща точност и много по-малко следоперативен дискомфорт.
Технологичният напредък обаче не приключва в операционната. Можем да наблюдаваме как пациентът дъвче, преглъща или говори - не чрез предположения, а чрез реални записи. Това се постига чрез системи като Modjaw, които превръщат движението на челюстта в четиризмерен модел: пространство плюс време.
Когато тези данни се комбинират с 3D отпечатък и CBCT, получаваме виртуален пациент, който се държи като реален. Така можем да предвидим как ще работят коронки, мостове или ортодонтски апарати преди да са поставени - нещо немислимо в традиционната стоматология.
Впечатляващо развитие има и при имплантите. Новото поколение „интелигентни импланти“ съдържат микросензори, които измерват показатели като pH, температура, налягане и бактериално ниво. Тези данни се предават към клиниката и позволяват възпалението да бъде уловено още преди пациентът да усети симптоми. Така профилактиката става активна, а не реактивна - редуцира се рискът от периимплантит и се защитава дългосрочната стабилност на лечението.
Наред с всичко това се развиват и методите за комфорт на пациента. Лазерната стоматология позволява микрохирургични манипулации без разрези, без кървене и често без нужда от конци. Лечението на кариеси може да бъде значително по-щадящо, а пародонталните процедури - по-прецизни. Венозната седация допълва този подход: пациентът е буден, следва инструкции, но тревожността и страхът изчезват напълно. За мнозина това е ключът към лечение, което преди са отлагали с години.
И може би най-крайната граница на тази технологична революция е баналното миене на зъби. Защото днес електрическата четка с изкуствен интелект не просто вибрира - тя анализира. Технологията следи дали пропускате зони, дали натискате твърде силно, дали миете достатъчно дълго. А новите U-образни ултразвукови четки почистват всички зъби наведнъж - идея, която все още се развива, но показва посоката на бъдещето.
От значение за целия процес е и самата грижа към оралната хигиена в комбинация с премахването или намаляването на вредни и рискови фактори като тютюнопушенето например. В това отношение също вече са налични доста иновативни алтернативи, като продуктите за нагряване, електронните цигари или никотиновите паучове, при чието ползване отделяните токсини в сравнение с цигарения дим са значително редуцирани поради липсата на процес на горене при тях. Естествено като медицински специалист моят съвет е винаги пълен отказ, но за тези които по една или друга причина не го правят, възможна алтернатива с намален риск са иновативните бездимни изделия.
Това, което виждаме днес, не е фантастика и не е демонстрация на скъпи джаджи. Това е логичната еволюция на професията. Технологиите не заменят преценката, опита и ръцете на лекаря - те ги подсилват. Правят работата по-точна. Правят резултатите по-предвидими. Правят процедурите по-сигурни.
Д-р Йорданка Панайотова завършва Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София с отличен успех. Защитава специалности по „Обща стоматология“ и „Научна медицинска информация“.
През 1995-2000 г. работи като специалист в Юниордент. След основаването на катедра „Пародонтология“ във Факултета по дентална медицина към МУ-София през 2000 г. печели конкурс за хоноруван асистент в университета, където преподава и до днес.
Интересите ѝ са насочени предимно към хирургичното пародонтално лечение и има големи успехи в запазването на естествените зъби при пародонтит и костна регенерация.
През 2018 г. д-р Панайотова става част от екипа на Клиниката по имплантология на ЕО ДЕНТ, където прилага професионалните си и квалифицирани умения в лечението на гингивити и пародонтити, за което е избрана за „Лекар по дентална медицина на 2021 г.“
Избрана е за член на Етичната комисия на конгрес на Зъболекарският съюз и е автор на множество публикации за профилактика и лечение на пародонтални заболявания.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
