Свети Серафим Софийски Чудотворец е един от най-обичаните духовници в новата българска история. На 26 февруари Българската православна църква почита неговата памет – ден, изпълнен с молитва, смирение и благодарност към човек, който приживе е бил опора за хиляди.
Той е архиепископ Богучарски, служил в храма „Св. Николай Чудотворец“ в София, известен като Руската църква. Миряни от цялата страна са идвали при него за съвет, утеха и благословия. Свидетелствата за чудеса – изцеления, духовна подкрепа, сбъднати молитви – са многобройни и продължават и след неговата кончина.
Живот и духовно дело
Свети Серафим пристига в България през 1921 г. като представител на Руската православна църква. Скоро е въведен в епископски сан и оглавява руските задгранични енории у нас. В продължение на 29 години служи в София, където се превръща в духовен стълб за руски емигранти и българи.
Той е известен със своята кротост, мъдрост и непреклонна защита на чистотата на православната вяра. На богослуженията му се стичат хора от близо и далеч, а думите му остават като духовно наследство за поколения.
След смъртта му гробът му в криптата на Руската църква се превръща в място на поклонение. Хиляди вярващи свидетелстват за чудеса и помощ, получени след молитва към него.
Традиции и обичаи на 26 февруари
Денят е тих, но дълбоко почитан. Вярващите отбелязват празника с:
Посещение на храма „Св. Николай Чудотворец“ – поклонение пред гроба на светеца и оставяне на бележки с молитви.
Запалване на свещ за здраве и закрила – особено за болни, деца и хора в трудност.
Молитва за духовно просветление – светецът е известен като застъпник за хора, търсещи утеха и яснота.
Участие в литургии – в много храмове се отслужват тържествени богослужения, включително в манастири, посветени на светеца.
Това е ден, в който хората се обръщат към светеца за помощ при важни решения, семейни трудности, болести и духовни изпитания.
Забрани и вярвания, свързани с празника
Народната традиция е вплела в този ден няколко символични забрани, които се спазват за здраве и благополучие. Част от тях са широко разпространени в българската обредност и са свързани с идеята за „развързване“ на доброто:
Не се връзват възли – вярва се, че това „вързва“ късмета и здравето. Забраната важи за дрехи, торби, конци, дори за домакински дейности.
Не се започват конфликти и не се изричат тежки думи – денят е смятан за духовно чист и не бива да се помрачава с гняв.
Не се правят тежки физически работи – денят е за молитва, смирение и вътрешен мир.
Не се дава нищо на заем – за да не „изтече“ благословията от дома.
Не се шие и не се плете – отново заради символиката на възлите и „завързването“ на съдбата.
Тези вярвания не са част от официалната църковна догматика, но са дълбоко вкоренени в народната култура и се спазват от мнозина.
Духовното послание на деня
Празникът на свети Серафим Софийски е ден на смирение и благодарност, вяра в чудесата, духовно обновление, търсене на вътрешен мир, молитва за закрила и просветление.
Светецът е символ на надеждата – на онзи тих, но силен лъч, който идва в най-трудните моменти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
