На 28 декември църковният календар припомня едно от най-драматичните събития в историята на ранното християнство – гибелта на 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия. Денят се пада непосредствено след Стефановден и носи със себе си особено тежко духовно послание. Това е дата, в която паметта за вярата се преплита с народните представи за съдба, време и изпитание.
Гоненията в Никомидия и началото на трагедията
Светите 20 хиляди мъченици от Никомидия са раннохристиянски вярващи, загинали по време на жестоките преследвания срещу християните в Римската империя. Събитията се разиграват в град Никомидия, днешен Измит в Турция, който по онова време е столица на провинция Витиния. Гоненията започват в началото на IV век, по времето на управлението на император Диоклециан, чиято политика срещу християните остава една от най-безпощадните в историята на империята.
Императорските укази и цената на отказа
Диоклециан издава поредица от укази, които задължават християните да се отрекат от вярата си, да почитат езическите богове и да принасят жертви в чест на императора. Отказът да се изпълнят тези нареждания е възприеман като държавна измяна и се наказва със смърт. По други сведения трагедията се свързва с управлението на император Максимиан, който също води твърда езическа политика и нарежда разрушаването на християнските храмове.
Свети Кирил и обръщането на Домна
По това време епископ на Никомидия е свети Кирил, който активно разпространява християнството и печели последователи дори сред висшите сановници. Сред тях е и езическата жрица Домна, която тайно приема християнската вяра, раздава имуществото си и започва да помага на бедните и болните. След като е разкрита, Домна е хвърлена в затвора, а по-късно, след бягство и укриване в манастир, отново е заловена. По заповед на императора манастирът е разрушен, а преследването на християните продължава с още по-голяма жестокост.
Изгореният храм и масовото мъченичество
На празника Рождество Христово около 20 хиляди християни се събират в храма на Никомидия, за да отбележат раждането на Христос. Императорски глашатай им заповядва да принесат жертва на идолите, но събраното множество отказва. Тогава храмът е запален, а всички, които се намират вътре, загиват в огъня. Домна, която по това време живее в пещера, погребва телата на мъчениците, но и тя е открита и екзекутирана, след като властите научават за нейните действия.
Народни вярвания, знаци и църковни забрани
С деня на 20-те хиляди мъченици народната традиция свързва множество поверия, чрез които предците са гадаели каква ще бъде зимата и идващото лято. Студеното време се е възприемало като знак за още по-силно застудяване, червените дъги в небето – за слана, а поведението на животните е било наблюдавано с особено внимание. Църквата от своя страна налага строги нравствени правила за този ден, като осъжда нецензурния език, завистта, мързела, клюките и отказа от помощ. Според народните вярвания не се работи ръкоделие, не се вземат пари назаем и не се допуска раздор между близки, а домът трябва да остане отворен за коледари и добронамерени гости.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
