Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил и Вселенският патриарх Вартоломей ще съслужат заедно в тържествена света литургия в патриаршеския храм „Св. Георги Победоносец“ в истанбулския квартал Фенер. Службата поставя началото на втория ден от първото мирно посещение на българския патриарх във Вселенската патриаршия. Събитието има важно символно значение за междуправославните отношения.
Посещение с исторически заряд
Настоящото съслужение е третата среща между патриарх Даниил и патриарх Вартоломей след интронизацията на българския патриарх. Даниил бе избран за български патриарх и Софийски митрополит на 30 юни 2024 г. Два месеца по-късно той се срещна с Вартоломей и други предстоятели в Тирана по повод погребението на Албанския архиепископ Анастасий, а в края на септември 2025 г. двамата отново разговаряха по време на църковна конференция в Солун, когато бе договорено и настоящото посещение в Истанбул.
Тържествено посрещане във Вселенската патриаршия
Както припомня БТА, в първия ден от визитата патриарх Даниил отслужи благодарствен молебен в патриаршеския храм „Св. Георги Победоносец“. Българската църковна делегация бе посрещната на входа на Вселенската патриаршия от Халкидонския митрополит Емануил, митрополити и клирици – членове на патриаршеския двор. След молебена се състоя официалното посрещане на патриарх Даниил от патриарх Вартоломей и членовете на Св. Синод в Тронната зала.
Храм с вековна история
Патриаршеската църква „Св. Георги Победоносец“ е сред най-значимите православни храмове в Константинопол. Първоначално част от православен женски манастир, тя е превърната в патриаршеска резиденция от патриарх Матей II в края на XVI век. През вековете храмът е многократно разрушаван и възстановяван – след пожар през 1720 г. е изцяло преустроен, а реставрации са извършвани и през XIX век, както и в съвременния период при патриарх Вартоломей.
Патриаршеският трон и светите реликви
Съгласно църковното предание патриаршеският трон в храма първоначално е принадлежал на св. Йоан Златоуст. Той е с височина около четири метра, изработен от гръцки орех и богато инкрустиран със слонова кост, скъпоценни камъни и цветно дърво. Амвонът също се свързва с името на светеца, макар надписът да свидетелства, че е изработен през 1703 г.
Мощи, обожание и памет
Иконите и светите мощи заемат централно място в православното благочестие, основано на учението за обожанието – пълното освещаване на човешката природа чрез Божествената благодат. След Четвъртия кръстоносен поход мощите на светите Трисветители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст – са пренесени в Рим, а през 2004 г. част от тях са върнати в Константинопол лично от патриарх Вартоломей. По-късно и мощите на св. Василий отново намират място в патриаршеския храм.
Колоната на бичуването
Сред най-древните и ценни реликви в храма е и т.нар. колона на бичуването на Христа, разположена в югоизточния ъгъл на църквата. Според преданието това е част от колоната, на която Исус Христос е бил привързан и бичуван от римските войници преди разпятието – свидетелство за дълбоката историческа и духовна памет, съхранена във Фенер.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
