На 27 януари православните християни почитат Свети Йоан Златоуст – един от най-великите проповедници и учители на Църквата. Празникът е посветен на пренасянето на неговите мощи в Константинопол – събитие, което остава дълбоко символично за вярващите и до днес.
Свети Йоан живее през IV век. Роден е в Антиохия и израства под грижите на майка си, която рано го насочва към знанието. Още млад получава образование от най-изтъкнатите философи и реторици на времето. Кръщава се на 20-годишна възраст, а скоро след това поема пътя на духовното служение – първо като четец, после като монах, дякон, презвитер и накрая архиепископ на Константинопол.
Въпреки високия сан, Йоан Златоуст остава пример за скромност и грижа към хората. По време на неговото служение духовенството преживява истински разцвет. Светецът поддържа болници, приюти за поклонници и оставя след себе си реда на Божествената литургия, която и днес се служи в православните храмове.
Животът му обаче не е лишен от гонения. Заради непримиримостта си към неправдите Йоан неведнъж е изпращан в изгнание. Умира по време на последното си заточение, а 31 години след смъртта му мощите му са пренесени в Константинопол – оказват се нетленни. Именно това събитие се отбелязва на 27 януари.
Прозвището Златоуст получава заради словото си – силно, ясно и въздействащо. Той е почитан редом с Василий Велики и Григорий Богослов като един от тримата Вселенски учители.
В народната традиция денят е известен като Златоустовден или Златоустов огън. Смятало се е, че огънят на този ден има особена сила – лекува, пази дома и събира семейството. Старите хора вярвали, че ако всички седнат вечерта край огнището, в къщата ще има мир и благоденствие.
Знаците за времето също не липсват:
– замъглени прозорци вещаят затопляне;
– куче, легнало в снега, предсказва виелица;
– слана по дърветата – бърза промяна на времето;
– бели облаци – идва студ;
– ранният залез е знак за слана.
На този ден не се одобряват гневът, завистта, алчността и тежките думи. Народните вярвания съветват да се внимава с остри предмети – порязване на Златоустовден се смята за лоша поличба.
Вярващите отправят молитви към Свети Йоан Златоуст за помощ в ученето, словото и семейството. А вечерта, по стара традиция, огънят отново събира дома – тихо, топло и с усещането, че думите имат сила, когато са казани с мярка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
