Историята започва с плач на бебе и страх от геноцид. В Египет фараонът заповядва всички еврейски момчета да бъдат убити. Майка му Йохаведа го скрива три месеца, после го пуска по Нил в кошница. Дъщерята на фараона го намира и му дава име – Моисей, „изваден от водата“.
Израснал в дворец, той носи в себе си раздвоение – принц по възпитание, евреин по кръв. Когато вижда как египтянин бие евреин, убива насилника и бяга в Мадиам. Там става пастир и съпруг на Сепфора. И точно в пустинята, далеч от власт и амбиции, вижда храст, който гори и не изгаря. Бог му се открива и го праща обратно в Египет.
Следват десетте язви – вода в кръв, жаби, мрак, смърт на първородните. Фараонът отстъпва, после отново тръгва след излизащия народ. Пред тях е Червено море, зад тях – армия. Моисей вдига жезъла си и водата се разтваря. Народът минава, армията се дави.
В пустинята обаче чудесата не спират недоволството. Манна от небето, вода от скала, златен телец. На Синай Моисей получава Десетте заповеди – основа на закона. Четиридесет години води народа, но сам не влиза в Обетованата земя – заради свое непослушание при водите на Мерива. Умира на планината Нево, виждайки земята отдалеч.
Герой, който разговаря с Бога „лице в лице“, но и човек, който се гневи, колебае, греши.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
