Докато Израил стои на прага на Обетованата земя, двама съгледвачи са изпратени от Исус Навин в укрепения град Ерихон. Те намират убежище в дома на Раав – жена, наречена в текста „блудница“ (Исус Навин 2:1). В свят на ясни морални етикети тя е човек от периферията. И именно тя прави важния избор.
Когато царят на Ерихон изпраща хора да арестуват чужденците, Раав ги скрива на покрива под стъблата си. На пратениците казва, че мъжете вече са напуснали града. Лъжа, която спасява животи.
Но решаващото не е хитростта, а изповедта ѝ: „Зная, че Господ ви е дал тая земя… защото чухме как Господ изсуши водата на Червеното море пред вас… Господ, вашият Бог, Той е Бог горе на небето и долу на земята“ (Исус Навин 2:9–11).
Това е вяра, изречена от устата на езичница. Тя моли за пощада за семейството си. Уговорката е знакът – алена връв, спусната от прозореца ѝ.
Когато стените на Ерихон падат (Исус Навин 6), домът на Раав остава непокътнат. „И Раав блудницата… Исус Навин пощади; и тя живя сред Израиля до днес“ (6:25).
Историята не свършва там. В родословието на Исус в Евангелие от Матей се казва: „Салмон роди Вооз от Раав“ (Матей 1:5). Същият Вооз, който по-късно ще се ожени за Рут. Така жената от стените на Ерихон става част от месианската линия.
Раав не е светица в класическия смисъл. Тя е прагматична, смела и прозорлива. В Новия завет е спомената редом с героите на вярата: „Чрез вяра Раав не загина заедно с непокорните“ (Евреи 11:31).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
