Най-големите грешки на великите хора от историята са описани в една от най-нашумелите книги в света - "Границите на генията", от талантливата Кати Сполдинг. Тя събра истинските истории на великите хора, които показват, че никой не е имунизиран срещу грешки. Дори гениите.
Зигмунд Фройд, изтъкнат психоаналитик, е известен с любопитството си към кокаина. Той не само използва лекарството, но и го препоръчва на пациентите си. Кокаинът обаче изигра жестока шега с психиката му, превръщайки го в параноик. Докато бил на почивка в Гърция през 1904 г., Фройд се чувствал, че числата 61 и 62 изписват смъртта му. Дори в стая 31 не влизаше, тъй като беше половината от 62. До края на живота си умря от страх от двете цифри.
Наполеон Бонапарт, великият военачалник, отпразнувал подписването на споразумението с Русия, като организирал лов на зайци. Без да си даде сметка, че по последните места ги нямало, но той дал нареждането. Когато пуснаха зайците на полето обаче, те се оказаха домашни и започнаха да тичат към вашия Наполеон, което предизвика голямото му възмущение.
Има уроци, които трябва да се научат от историите за известни личности. Пример за това е историята на Артър Конан Дойл, автор на легендата Шерлок Холмс. Дълго време той се стремял да стане лекар, но неуспехите го преследвали. Когато най-накрая дойде при него пациентът, той с радост започна да поставя диагноза. Какво било учудването на бъдещия талантлив писател, когато разбрал, че човекът е просто събирач на дългове, адошъл за неплатена сметка за газ.
Книгата завършва с това, че не са само творческите гении, но и учените понякога се сблъскват с глупави неуспехи. Космическата агенция на НАСА, която се занимава с изследването на Марс, се сблъсква с абсурден проблем в края на миналия век. Сонда за 125 милиона долара, изстреляна тогава, се разбива на повърхността на планетата, тъй като нейният софтуер е работил само с британска измерителна система. Този инцидент показва, че дори най-интелигентните условия могат да създадат грешки, които водят до неочаквани последици.
Прав е Айнщайн, който казва: "Човек, който никога не е правилна грешка, никога не е опитвал нещо ново". Но и той е герой в книгата с безумието си да прави месеци наред опити да се удави, в опит да разгадае поредната божествена формула. Нещо като обсесията на Мария Кюри към радия, който откри, но след това държа този радиоактивен метал на нощното си шкафче.
Най-пухкавият враг на Наполеон
Току що спечели победа срещу обединените армии на Великобритания, Русия, Прусия, Швеция, Саксония и Сицилия, императорът на Франция Наполеон Бонапард най-накрая претърпя поражение.
Как, четем в книгата "Границите на гения" на Кейти Сполдинг на издателство "Прозорец".
„Обладан от мегаломанията Наполеон реши да отпразнува мира като заведе група генерали на лов за заюбаювци...
Безстрашните зайци заобиколиха императора по фланга, атакуваха го безмилостно в гръб, отказаха да отслабят хватката си, струпаха се между краката му, докато не го накараха да залитне, и принудиха завоевателя на завоевателите напълно изтощен да се оттегли и да ги остави да владеят бойното поле.
Накратко, зайовците извъртели на Наполеон собствения му номер. Разделени на две крила, те притиснали предполагаемите си ловци в класическо менгеме, като обърнали генералите в бягство и завзели бойното поле...
Така зайците се струпали около каретите, побеждавайки генералите с пухкавост. Наполеон скочил в каляската си и припряно се оттеглил, изхвърляйки зъбести мъхнатковци по пътя си (и от купето на каляската).
Романтиката на Моцарт
Зетят ня Моцарт Йозеф Ланге го описва като човек, който изпитва удоволствие рязко да противопоставя божествените идеи на неговата музика и внезапните изблици на вулгарни простащини, "като сякаш се присмиваше на себе си".
Бил вманиачен по задници, което, слава Богу, не влияело на творбите му.
Дължал успеха си на вродени способности, но и на пълна отдаденост. Работел упорито, влагал огромни усилия в композициите си и се отнасял сериозно към работата и мястото си в живота.
Това би звучало правдоподобно ако не знаехме едно нещо: цялото си време и енергия той изразходвал, за да каже на хората да му целуват задника.
Това, според него, било романтично.
Болестта на Шагас уморила Дарвин
През 1882 г. лекарите открили кръвни съсиреци в сърцето на Дарвин, но съвременните учени предполагат, че той вероятно е страдал от недиагностицирана хронична болест на Шагас.
Шагас е безшумна малка инфекция, която се прихваща от ухапване на летяща дървеница...Дори когато не се лекува, тя може да се спотайва в продължение на десетилетия, без да причинява забележими проблеми, докато внецапно доведе до сърдечна недостатъчност. Когато това се случило с Дарвин, той прекарал последните си дни, заобиколен от съпругата и семейството си, като им обяснявал че "ни най-малко се страхувам от смъртта" и "почти си струва да съм болен, за да ме обгрижваш".
А после бащата на еволюцията починал. И това се случило по възможно най-подходящия, кармично-обусловен начин - благодарение на един бръмбар, който го ухапал.
Франклин правел смъртоносни шеги
Малко хора в историята са си спечелили такава репутация, на каквато се радва Бенджамин Франклин. Той би могъл да бъде включен в книга за гении по много причини: като писател, философ, редактор на вестник, физик, дипломат, любител на хвърчила, ковек, който носи очила, декларатор на независимостта, министър на пощите, издател на алманах и модел на стодоларова банкнота. И ако беше спрял дотук - просто средностатистически, обикновен ерудит - сега нямаше да говорим за него. За наше щастие обаче, момъкът Бени решил да се възползва от своята невероятна мозъчна мощ, за да я употреби за зло - да се шегува с приятели и семейството си почти до смърт.
За следната сцена научаваме от книгата на Кейти Сполдинг "Границите на гения" на издателство "Прозорец".
"Лятото на 1749 г. Поканени сте на купон в къщата на вашия добър приятел Бенджамин. За вечеря ще има пуйка, а той е обещал най-различни игри, щом пиршеството приключи. Вие сядате, вдигате чаша вино, за да отпиете...и получавате токов удар право в устата.
За съжаление, това било типична опасност за приятелите на Бенджамин Франклин. За пръв път той се бил сблъскал с чудесата на електричеството, когато станал свидетел на експеримент през 1743 г., и да се каже, че е бил наелектризиран от преживяното, би било игра на думи, твърде ужасна.
И така: Франклин правил трикове в собствения си дом, с които можел да удивлява и да нанася телесни повреди на най-близките и скъпи на сърцето му хора.
Разходка с Маркс? Опасно е
Когато погледнете онази прочута снимка на Карл Маркс - знаете коя - трудно е да си го представите като нещо друго, освен като строг дядка, готов да ви се скара, че сте изяли повече от определения за вас дял от общото фастъчено масло. Един от онези типове, който по време на купон ви приклещва в ъгъла и ви изнася дълга скучна лекция, а вие само сте попитали откъде познава домакина.
А, и пие вода.
Макар да е вярно, че не бихте искали да се размотавате с него, истинската причина е, че една вечер навън с Маркс би могла да крие риск да завърши с полицейско преследване.
И не заради неговата политика, радикална дейност или нещо подобно, а защото прекалявал с бирата и се държал като хулиган.
Това е част от политическата история, добила скандална слава - вечерта, когато Карл Маркс се напил в центъра на Лондон и потрошил маса улични лампи.
И като толкова много истории през 19 в., които завършвали с "плюхме си на петите и така избегнахме обвиненията във вандализъм", това се случило при една обиколка от кръчма в кръчма с приятели от университета...
Хемингуей - най-некъдърният двоен агент
В ранните часове на 2 юли, 1961 г. Ърнест Хемингуей се изкачил по стълбите от мазето до поредното фоайе на къщата си и с любимата си двуцевка "Абъркомби енд Фич" се самоубил.
В продължение на години той бил измъчван от все по-силна депресия и параноя - болести, които близките му отдавали на стрес и прикомерно пиене. Ърнест бил убеден, че ФБР непрекъснато го следи, и споделял с приятелите си, че заради това животът му се е превърнал в "най-страшния ад, най-проклетия ад".
Месеци наред носителят на Нобелова награда и "Пулицър" постъпвал в множество болници, където десетки пъти бил подлаган на електрошокова терапия, за да бъде излекуван от заблудата, че е включен в правителствения списък за наблюдение. Нищо не дало резултат - последното му лечение приключило само два дни преди да сложи край на живота си.
Истината обаче е, че бил прав.
Фонографът прочул Томас Едисън
Защо мислите, че свързваме Едисън с електрическата крушка? Тя не беше първият му патент - десетилетието по-рано той изобретил и патентовал електронно регистриращо устройство за гласуване, за да намали необходимостта от ръчно преброяване.
Дали точно това изобретение го е направило известно? Не, бил фонографът, който две години по-рано превърнал Едисън от изобретател на свободна практика в знаменитост. Още по-впечатляващ е фактът, че той го изобретил, въпреки че беше почти напълно глух: "Не съм чувал как птица пее от двадесетгодишен", казвал често на приятелите си Едисън.
Той преодолявал този си недостатък, когато се налагало, като захапвал дървото на пиано или фонограф и "слушал" звука през костите си, навик, който звучи като създаден за комедийни цели, но уверявам ви, е истински, пише Кейти Спординг в невероятната си книга "Границите на генията".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
