Лилия Стефанова е социален психолог. В Нов български университет придобива магистърска степен по „Международна сигурност“ и две бакалавърски по „Психология“ и „Национална сигурност“. В момента й предстои защита на магистърска степен в Националната спортна академия по специалността „Спортна психология“. Има над седем години професионален опит с футболни клубове и спортни организации. Консултант по проблеми свързани с депресии, тревожност, зависимости и профилиране.
Преди броени дни държавата беше обхваната в пламъци. Бяха евакурани цели села, на много места беше обявено частично бедствено положение, стотици останаха без покрив, пламъците унищожиха ниви и градини, а бизнесът на много хора беше изпепелен буквално. И, ако дъждовете помогнаха в битката с огнената стихия през уикенда, прогнозите на метеоролозите са за нови жеги и опасност от нови огнища. Всяка година чуваме за престъпно поведение, което предизвиква допълнителни огнища.
Незагасени цигари се изхвърлят от колите по пътищата, в планините, които са осигурили прохлада от градските жеги се оставят незагасени огньове и скари, фасове се хвърлят по алеите в парковете и горските пътеки дори в големите жеги. Станахме свидетели и на случаи, когато в разгара на битките с огнените стихии, бяха предизвикани умишлени пожари. Престъпното поведение на подпалвачите роди и нов термин – „огнен тероризъм“.
Що за хора могат да предизвикат неволно пожар с действията си или да предизвикат умишлен палеж, отговор на този въпрос търсим от социалния психолог Лилия Стефанова.
- Г-жо Стефанова, покрай многобройните пожари, в последните дни се роди нов термин - огнен тероризъм. Какъв е профилът на хората, които палят безотговорно?
- Необходимо е да направим разграничение между човек, който е в психическа норма и такъв, който не е. Ако вземем предвид случая, след който се заговори за огнен тероризъм, двама души бяха заснети от камери да палят умишлено гориста местност. При него беше установено, че подпалвачът е бил под въздействието на наркотични вещестества и алкохол и тук можем да допуснем като начало, че има промяна в съзнанието. В други случаи след дълготрайна употреба на подобни вещества може да настъпят трайни психически увреждания и това е т. нар. психоза от интоксикация. Може да настъпи психоза, която е предизвикана и от самото психоактивно вещество. Тогава човек не е напълно съзнателен и може да направи всякакви неща, дори да извърши пресъпление. В тези случаи психопрофилът ще трябва да се изгражда върху личността му такава, каквато е, плюс тези добавки. Нормалният психопрофил е, когато се взимат само личностните характеристики, но тук играят роля и веществата, които е взимал.
- Какво може да провокира някой да извърши умишлен палеж?
- Във всяко престъпление най-важен е мотивът. Когато разследващите стигнат до него, може би ще имаме по-ясна представа какво се е случило с този човек.
Човешкото поведение се ръководи по проста формула. Първо имаме мисъл и след това тя ни води до активни действия, които могат да бъдат и престъпни. Той може да си е мислел нещо супер налудничаво. Мотивът може да е тероризъм, може да е в аспект на лично отмъщение и желанието да пострада конкретен човек, или дори просто да не харесва това място. Понякога един личен конфликт може да доведе до такава крайност, до неща, които излизат извън нормалността. В такива случаи причините за подобно поведение може да са свързани с тежко детство, психическа травма, родители насилници или такива със зависимости, липса на грижи. На такъв човек нещо не му е стигнало в детството и го компенсира с вредно поведение.
Има много примери в социалната психология, при които, когато по телевизията много се акцентира върху дадено криминално деяние, то се мултиплицира. За хора с психически проблеми това може да е подтик. Такъв беше случаят в Лондон, когато един човек заливаше с киселина случайни минувачи. В един момент това показа и на други, че те също могат и започнаха да го правят.
- Когато говорим за човек, който не е под въздействие на алкохол или наркотици, какво може да го подтикне към толкова драстично действие?
- В боледуването на психиката може да се стигне до крайни действия поради всякакви мисли. Проблемът може да е и психиатричен, каквато е пироманията, която може да се комбинира с биполярно разстройство, личностно такова и т.н.
- Подпалвачът изпитва ли удоволствие?
- Да. Повишава му се нивото на допамина с пристрастяващ елемент.
- Извън хората със зависимости някои хушачи хвърлят безотговорно незагасени фясове...
- ...Това вече можем да го отдадем на много ниска култура, липса на домашно възпитание и морално-етична отговорност. И най-вече усещането за безнаказаност. Този, който ще си изхвърли незагасената цигара от колата, в гората, в парка, от терасата, го прави, както с всеки друг боклук - без да се замисля, защото няма чувство за отговорност, няма домашното възпитание да пази природата. Това са хора, които не се замислят, че след тях някой ще жертва живота си, за да влезе в огъня, или ще има хора, при които погълнатият дим ще нанесе трайни здравословни проблеми.
Когато подобно поведение се повтаря и няма санкция, това се нарича вече "обуславяне на поведението". Човекът започва да живее със съзнанието, че извършеното от него е нормално.
- Има ли начин действията на този тип хора да бъдат ограничени?
- Тук вече идва ролята на държавата, която трябва да налага сериозни санкции за подобни деяния. Ще се наложи обаче някой да следи как те се спазват. Например в Швейцария, Англия и други европейски страни, не можеш да пушиш дори в градините на заведенията, а да изхвърлиш цигата от колата си и на улицата е немислимо. Защото има високи глоби.
- А трябва ли болните хора, извършили престъпление, да бъдат освобождавани от отговорност?
- Не. Трябва да се направят звена, в които тези хора да бъдат въдворявани, а престоят им за лечение да е по-дълъг. Според сегашния закон хората с тежко разстройство се хоспитализират за 30 дни и се пускат, но ако те не си пият лекарствата, се връщат към предишното си състояние. И отново могат да станат опасни и за себе си, и за околните. Лошото е, че при нас и в психиатриите няма места, което често още повече скъсява приема в тях и след 15-20 дни тези хора отново са на улицата, в парка, живеят в нашия вход.
- Има ли тогава някакво решение?
- В чужбина има затвори, които са за психично болни, извършили престъпление. Те са между болница и затвор. Това би могло да бъде решение и у нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
