Той е само на 21 години, но вече е трети в света в една от най-сложните и популярни дисциплини в леката атлетика. Или по-скоро, както той би ни поправил - едва трети, защото трябваше да е първи.
Божидар Саръбоюков не се примирява с нищо, което не е първо място. Манталитетът му го отличава от останалите, а казват, че в спорта психиката и нагласата е това, което отсява шампионите от "много добрите". 1-0 за него.
В главата си той трябва да е само първи, всичко останало е разочарование.
През миналия месец стана трети в скока на дължина на световното в зала в Полша, а първите му думи след успеха бяха: "Съжалявам, че разочаровах хората и себе си. Трябваше да спечеля".
Новата вълна наши спортисти
Момчето от Харманли е от групата на младите български спортисти, които отварят нова страница. Различни са с това, че нямат притеснения или комплекс от никого в конкурентната среда на своите дисциплини.
И че мечтаят на едро. Карлос Насар е такъв. Бъдещите ни звезди в тениса, начело с Иван Иванов и Александър Василев. Сноубордистите Тервел и Малена, биатлонистката Лора Христова. Много са.
Божидар е един от тях. Изключително открит и директен в общуването. Първото впечатление при срещата ни е, че е супер надъхан да покаже, че този бронз е само началото. И нямаме съмнения, че именно така ще стане.
Той е "изключение", сам повтаря няколко пъти този израз, който е чувал вече неведнъж в атлетиката. Висок е точно 2 метра, а най-силните в историята на дългия скок са не повече от 1.90 м. "Аз съм едно двуметрово изключение", шегува се по темата.
Високите два метра хора не са особено подвижни, но случи ли се да имат такава пъргавост, тогава минусът става плюс за един атлет.
"Аз съм доста бърз и подвижен за човек с такъв ръст. Има негативни неща, но има и позитивни такива. Дългите крайници помагат, особено при приземяването", отчита самият скачач.
Имената на еталоните са ясни: Боб Бийман с великия му скок в Мексико през 1968 г. (8.90 м), Майк Пауъл с неговия световен рекорд (8.95 м) от 1991 г., олимпийският и световен шампион Карл Люис (с върхово постижение от 8.91), както и настоящият двукратен пореден носител на олимпийското злато Милтиадис Тентоглу (8.65).
Вярата, че може да си номер едно
През 2022-ра за първи път осъзнава, че може да е елитен състезател в дисциплината. От година насам вярва, че може да е номер едно.
"Усетих, че правя пробива си преди четири години, когато скочих 2.18 на високия скок, а после и 7.78 на дългия. Беше на световното за младежи в Колумбия, нямах 18 години.
Станах втори във високия скок, без да го тренирам. Тренирам само дългия, но тогава се състезавах и във високия скок", спомня си Божидар.
Двустранната му страст обаче не е съвсем възможна и пречи на кариерата.
"Няма как да тренирам и двете. Когато ги смесвах, дойдоха невероятни болки в коленете. Техниката е съвсем различна и тялото трябва да се пренастройва, а това не е добре.
Болките бяха такива, че просто не се търпеше. Имало е моменти да падам на тренировки, коленете ми направо отказваха", разкрива той. Сега в Полша отново се впусна във високия скок, въпреки че не го тренира. Признава, че обича дисциплината и може да се случва и занапред, като ще решава състезание за състезание къде може да си позволи да атакува и в двата стила. Приоритет обаче остава дългият скок.
"Не може да се оправдаваме с условия и база, не го приемам. Един състезател трябва да мине и през най-тежките условия, и през хубавите и модерни такива.
Психиката е важна - когато го искаш, няма какво да те спре. И в живота, не само в спорта, това е моето отношение: Искам ли нещо, ще намеря начин. От оправдания смисъл няма.".
После разказва как Юсеин Болт - за него най-великият в леката атлетика, тренира на трева и по маратонки за големи състезания. И чак, когато останат една-две седмици, влиза на пистата с настилка и обува шпайковете.
"Така изгражда манталитетът, че когато си тренирал на тежкото, когато влезеш на по-лекото, си готов," анализира в главата си българския атлет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
