Марко Ван Бастен - контузии, паник атаки и лазене по пода - Вестник "Стандарт"

* Едно признание на един от най-гениалните нападатели в историята на футбола. От което ще ви побият тръпки.

"Почти лазя на четири крака по пода. Трябва да стигна до тоалетната. Едва се сдържам да не се изпусна. Отнема ми поне две минути, за да стигна от моята стая до тоалетната. Опитвам да мисля за други неща и да разсея болката. Никога не съм стигал до тоалетната, преди да преброя до 120.

На праговете на вратите е най-трудно, трябва да си вдигам глезените, за да не ги докосвам. Дори и най-минималният контакт предизвиква ужасяваща болка и прехапани устни в опит да не крещя."

Марко ван Бастен изля преди години в автобиографията си своята изповед за състоянието, в което бе след края на футболната му кариера.

Ужасяващите травми на двата глезена

На 17 август 1995-а, точно преди 30 години,Ван Бастен бе обявил пред съотборниците му и треньора Фабио Капело, че се отказва от футбола.

"Не можах да изпълня планираните упражнения. Мистер, това е краят. Ще го обявим официално", казва на Капело по телефона. Треньорът дори още не е стигнал до базата.

Капело е напълно съсипан. "Съпругата ми каза, че съм плакал вечерта. Не помня. Помня, че бях разбит. Аз видях две години агония за един играч, който можеше да даде още толкова много радост на футбола. Марко не го заслужаваше", казва треньорът, спомняйки си онзи ден.

Мъките започват още в Аякс

Марко има проблеми с глезените още от времето в Аякс. Йохан Кройф, който го обожава и гледа като свой син там, предупреждава лекарите на клуба. Трябва да се изготви програма за него, защото структурата на тялото му с толкова фини глезени просто няма да издържи.

Ван Бастен е капитан на Аякс през 1987 г., когато бележи с глава победния гол във финала за КНК срещу Локомотиве Лайпциг, върнал на картата на европейския футбол гранда от Амстердам. Дни по-късно подписва с Милан на Силвио Берлускони, където революцията вече е започнала с Рууд Гулит.

Първият му сезон е шампионски, но Марко играе само 11 мача в първенството. Глезените... Ритан е безцеремонно, защото такива бяха годините и такъв бе футболът тогава. Най-силните играчи бяха малтретирани, а съдиите - далеч по-благосклонни към това.

Голът шедьовър срещу СССР

През лятото на 1988 г. вкарва един от най-великите голове, виждани изобщо някога на най-ярката сцена на играта. Онзи прехвърлящ удар срещу СССР във финала на Евро 1988 е незабравим.

Последваха четири сезона, в които деветката играе редовно, въпреки че често е с болки в глезените. Пие цели шепи болкоуспокояващи, а в "Миланело" е отделена специална стая, където се третират глезените му. Те са перманентно подути и сини, а целите му крака отичат, докато се връща от поредното гостуване в самолета или автобуса с отбора. Налага се понякога да ляга на няколко седалки, за да не се случва.

Пазеха го персонално. Малтретираха го всички. Бергоми, Юрген Колер.Милан не спря да мачка в онези години, а сезон 1992-93 г. се оказа фаталният за една кариера, която подари куп незабравими моменти за естетите на футболната игра.

В края на 1992 г. получава третата си "Златна топка". За света той е един фантастичен играч в разцвета на силите - току що е навършил 28 г., спечелил е всичко с Милан и националния тим, взел е три "Топки". Даже тогава стана скандала със Стоичков, който беше втори, а Ван Бастен беше контузен дълго време през сезона.

Изкаран е на носилка

В един вечерен мач с Анкона нещата се влошават ужасно. Изкарват го на носилка, а двата дни след това практически не може да стане от леглото. Капело е притеснен, а Милан се обръща към най-добрите светила в хирургията зад Океана. Оперират го в Щатите, което дотогава не е честа практика за европейски играч.

Влиза на финала за КЕШ срещу Марсилия като резерва при 0:1, но не може да помогне.И на "Олимпиащадион" в Мюнхен, изигра последните си минути като професионален футболист. Беше само на 28.

Имам късмет, че въобще мога да ходя днес

"Имам късмет, че изобщо мога да ходя днес - заключи наскоро в интервю в родината си. - Трябваше да се откажа още след финала в Мюнхен, но как се отказваш на 28? Винаги искаш да играеш още и още... Мислех си, че ще играя до 35. Бил съм глупак."

Марко ван Бастен е познат на футболните фенове като ефективен и почти безгрешен на терена.

Извън футболното игрище обаче той е напълно различен. Ван Бастен е човек, който никога не е търсил светлината на прожекторите, който се е стремял да пребори своите проблеми в тишина и който е предпочел личното спокойствие пред футболната слава.

Страхове и паник атаки

Ван Бастен никога не е обичал публичността. Още по времето на величието си в Аякс, Милан и националния отбор, той избягва интервюта, не купонясваше бурно, а славата го притесняваше.

Негови бивши съотборници казват: "Той играеше като звезда, но живееше като човек, който иска да остане невидим."

Във време, в което повечето големи футболисти преследват публичността и светския живот, Ван Бастен съзнателно се е държал дистанцирано и се затварял в собствения си свят.

През 2019 г., когато публикува автобиографията си "Basta", става ясно, че зад тази дистанцираност се е криела дълбока лична борба. Ван Бастен разкрива, че цял живот се е борил със страхове, с панически атаки и с огромното напрежение да бъде перфектен.

Всички си мислеха, че съм спокоен и уравновесен, но вътре в мен бушуваха буря и тревога.", казва бившият нападател на Аякс.

Той признава, че славата го е задушавала и не е знаел как да се справя със себе си, и че много пъти се е чувствал изгубен дори в най-успешните си моменти като футболист.

Футболната кариера на Ван Бастен приключва рано поради контузии - на 28 години. След това той опитва да се върне във футбола като треньор.

Води Аякс, АЗ Алкмаар, Хееренвеен, националния отбор на Нидерландия, но в крайна сметка осъзнава, че футболният свят не е неговото място.

Той постепенно се оттегля и избира да работи като съветник, анализатор, човек зад кулисите, който избягва публичните изяви.