Бриджит Бардо помете строгия и сдържан образ на жените в киното от 50-те години на миналия век, олицетворявайки нова ера на сексуално освобождение. На екрана тя беше френски коктейл от котешки чар и континентална чувственост. Едно издание я нарече „принцесата на цупенето и графинята на елате тук“ – определение, което перфектно улавяше публичния й образ, но и такъв, който тя с времето започна да ненавижда, пише BBC.
Бардо така и не успя да реализира амбицията си да бъде възприемана като сериозна актриса. В крайна сметка тя изостави киното, за да се посвети на борбата за хуманно отношение към животните – кауза, която се превърна в смисъл на живота й.
Години по-късно репутацията й беше помрачена от поредица скандали – хомофобски изказвания и многократни глоби за подбуждане към расова омраза. Дори синът й Никола заведе дело срещу нея за емоционални щети, след като тя публично заяви, че би предпочела да „роди малко кученце“. Това остана болезнен белег върху образа на икона, която в разцвета на силите си постави бикините, женската сексуалност и френското кино на световната карта.
Бриджит Ан-Мари Бардо е родена в Париж на 28 септември 1934 г. Тя и сестра й Мари-Жан израстват в луксозен апартамент в един от най-пищните квартали на френската столица. Родителите им – богати, католици и дълбоко консервативни – изискват строга дисциплина и безупречни обноски. Приятелствата на момичетата били строго контролирани. Когато счупели любимата ваза на родителите си, били бичувани с камшик. Когато германските войски, окупирали Париж по време на Втората световна война, Бардо прекарва по-голямата част от времето си у дома, танцувайки под музиката от грамофонни плочи.
Майка й я записва на уроци по балет когато е седемгодишна.
Първият годеж
Бардо намира живота за клаустрофобичен. На 15-годишна възраст, си спомня: „търсех нещо, може би самоусъвършенстване.“Семеен приятел я убеждава да позира за корицата на „Elle“, водещото женско списание във Франция, и снимките предизвикват сензация. По това време модерните жени се носят с къса коса, внимателно подбрани аксесоари, вталени якета и копринени вечерни дрехи.
Косата на Бриджит се спуска около раменете й. С гъвкавото, атлетично тяло на балерина, тя не прилича по нищо на своите колежки модели и едва 16 годишна се превръща в олицетворение на нов стил „jeune fille“ (младо момиче).
Снимките й привличат вниманието на филмовия режисьор Марк Алегре, който инструктира асистента си Роже Вадим да я открие. И той успява - първо като свое протеже, а след това като годеница.
Когато родителите на Бардо разбират, заплашват да я изпратят в Англия.
Роже Вадим, нейният „див вълк“
Тя се опитва да се самоубие, но е спряна навреме. Брижит е влюбена в амбициозния режисьор, който й се струва като „див вълк“.
„Погледна ме, плашеше ме, привличаше ме и аз вече не знаех къде съм“, обяснява тя по-късно.
Родителите й отстъпват, но забраняват на двойката да се ожени, докато Бриджит не навърши 18 години.
Веднага щом този важен етап е преодолян, Бриджит и Роже отиват до олтара.
Неморална от глава до пети
Вадим продава снимките от сватбата им на „Paris-Match“ и я инструктира как да се изявява публично.
Той помага на новата си съпруга да намери малки роли в дузина второстепенни филми, често играейки невинни женски образи.
До 1956 г. тя е известна най-вече с позирането си по бикини - дотогава дреха, забранена в Испания, Италия и голяма част от Америка, защото е на ръба на благоприличието - и с популяризирането на прическа тип „кошер“.
След това идва пероксидът и ролята, която прави Бриджит звезда.
През същата година дебютният филм на Вадим „И Бог създаде жената“ излиза в Париж. Той не успява да спечели пари във Франция, но предизвиква вълнение в Съединените щати.
В страна, свикнала с Дорис Дей, Бардо е сензация. Нейната героиня преследва сексуалните си апетити без срам. Танцува боса в транс, а кожата й блести от пот. Екзистенциалистката Симон дьо Бовоар я приветства като икона на „абсолютна свобода“ - издигайки Бриджит до статус на философия.
Но американското морално мнозинство се мобилизира. Филмът е забранен в някои щати, а вестниците осъждат неговата поквареност.
За публиката Бардо става неразличима от героинята, която играе. „Paris-Match“ я клейми като „неморална от глава до пети“.
И когато Бардо бяга с колегата си Жан-Луи Трентинян, образът й на развратница е неизбежен. Тя се развежда с Вадим, който реагира както само французин може: „Предпочитам да имам такава съпруга - невярна, отколкото да притежавам жена, която обича само мен и никой друг“, казва той. Вадим отново работи с Бардо, а по-късно живее с Катрин Деньов и се жени за Джейн Фонда.
Майка против волята си
През 1959 г. Бриджит - след няколко любовни афери - се омъжва за актьора Жак Шарие, с когото участва във филма „Бабет отива на война“.
Двойката има син, Никола. Преди това Бардо негодува срещу бременността като многократно се удря в стомаха и моли лекар за морфин, за да предизвика спонтанен аборт.
След неизбежния развод Никола не вижда майка си с десетилетия.
През 60-те години Бриджит иска да бъде приемана сериозно като актриса. Започва да привлича вниманието на най-уважаваните европейски филмови режисьори, печелейки признание от критиката във въздействащата драма на Жан-Люк Годар от типа „Нова вълна“ „Le Mépris“ (Презрение).
Третият й брак, с милионер и немски плейбой, е последван от поредица от любовници.
Бриджит Бардо прави десетки записи, заедно със Серж Генсбур и Саша Дистел.
С Генсбур тя записва пикантна песен „Je T'aime... Moi Non Plus“, въпреки че го умолява да не я издава.
Година по-късно той презаписва песента с британската актриса Джейн Бъркин. Тя става огромен хит в цяла Европа, като версията на Бардо остава в тайна цели 20 години.
Закрилница на животните
След близо 50 филма, тя обявява, че се пенсионира, за да посвети живота си на хуманното отношение към животните през 1973 г. „Дадох красотата и младостта си на мъжете“, казва тя. „Ще дам мъдростта и опита си на животните.“ Актрисата събира 3 милиона франка (тогава около 300 000 паунда), за да създаде фондация „Брижит Бардо“. Продава на търг собствените си бижута и сувенири.
Бардо - или Б.Б., както е известна във Франция, води кампания срещу ежегодното избиване на тюлени в Канада и раздразни някои от сънародниците си, като осъжда консумацията на конско месо.
Тя става вегетарианка, атакува китайското правителство за „мъчение“ на мечки и похарчва стотици хиляди за програма за кастрация на румънски бездомни кучета.
Белица и фондация „Четири лапи“
В Белица тя подкрепи парка, в който са приютени кафяви мечки - съвместен проект между Фондация Брижит Бардо и ЧЕТИРИ ЛАПИ. Повечето от мечките настанени там са бивши „танцуващи мечки“ от България, както и няколко от Сърбия и Албания. Освен тях, паркът приютява и мечки, пострадали от човешка намеса - отглеждани в плен или при неблагоприятни условия.
Затова кметът на Община Белица Радослав Ревански отправи съболезнователни думи по повод кончината на жената:
"За нас, жителите на община Белица, тя ще остане завинаги жената, която даде втори живот на мечките и превърна Белица в място на надежда, състрадание и ново начало. Благодарение на нейната кауза, на нейната смелост да застане на страната на безгласните и страдащите, Паркът за танцуващи мечки край Белица се превърна в дом на спасението – там, където болката бе заменена със спокойствие, а страхът – със свобода. Всяка мечка, която днес живее достойно под небето на Белица, носи частица от нейното голямо сърце“.
Труден край на труден живот
В по-късните си години Бриджит е била преследвана многократно за расова омраза. Тя възразяваше срещу начина, по който ислямските и еврейските вероизповедания колят животни за храна.
През 1999 г. пише: „моята родина е нападната от свръхнаселеност от чужденци, особено мюсюлмани“. Това довежда до огромна глоба за Бардо.
Тя продължава да критикува междурасовите бракове и да обижда гей мъже, които, по нейните думи, „мърдат задниците си, вдигат малките си пръстчета във въздуха и с лигавите си гласове се оплакват от това, през което са ги подлагали тези ужасни хетеросексуални“.
Бардо е била в съда толкова често, че през 2008 г. прокурор заявява, че е „уморен“ да я обвинява.
През 60-те години на миналия век Бриджит Бардо е избрана за официално лице на Мариан, емблемата на френската свобода. След това самата тя се превърна в икона: красива, освободена, модерна жена, която отказа да се съобрази с остарелите стереотипи. След три неуспешни брака и няколко опита за самоубийство, тя се отказа от светлината на прожекторите, за да се бори срещу жестокостта към животните. За нейна изненада, медийното очарование към нея продължи.
Оставя я и четвъртият й съпруг Бернар д'Ормал, бивш съветник на покойния Жан-Мари льо Пен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
