Картината на Ван Гог „Сеяч по залез слънце“
Великият художник Винсент ван Гог се появи изненадващо в едно от първите обръщения на новия папа Лъв XIV, като повод стана многозначително произведение на нидерландския майстор. Папата се позова на картината на Ван Гог „Сеяч по залез слънце“, наричайки показаното на нея символ на надеждата.
Визията на един владетел на четката
Ярко залязващо слънце осветява поле, докато земеделец върви и хвърля семена в разорана нива – това изобразява „Сеяч по залез слънце“. Небето е изпълнено с топли цветове – оранжево, жълто и червено, които отразяват последните лъчи на слънцето. Сеячът е представен като малка фигура на преден план, което подчертава неговата самота и уединение сред обширното поле. Фонът е доминиран от вълнисти хълмове и небе, които придават дълбочина и простор на композицията.
Ван Гог използва характерния си стил с дебели, видими мазки на четката и ярки цветове, които предават динамика и движение. Той често търси контраста между светли и тъмни тонове, за да създаде усещане за драматичност и интензивност. В тази картина успява да улови както красотата на природата, така и тежката работа на селянина.
"Сеяч по залез слънце" е пример за интереса на Ван Гог към обикновения живот и труда на стопаните. Той често се вдъхновява от природните пейзажи и ежедневните дейности на хората около него. Тази картина също така показва влиянието на японското изкуство върху творчеството му, особено в начина, по който той използва плоските форми и декоративни елементи.
„В почвата на нашия живот“
Лъв ХІV се позова на Христовата притча за сеяча, взета от Евангелието, която говори за необходимостта да вършим добри дела. „Всяка дума от Евангелието е като семе, посято в почвата на нашия живот“, казва той и подчертава, че почвата не е само нашето сърце, „но и светът, общността, църквата“. Отбелязва, че „зад сеяча Ван Гог е нарисувал вече узрялото зърно“, а папата го нарича образ на надежда, който показва, че по някакъв начин семето е дало плод.
Притчата за сеяча е една от най-известните и често тълкувани притчи на Исус Христос. Тя се намира в три от четирите евангелия: Матей 13:1–23, Марк 4:1–20 и Лука 8:4–15. Притчата учи, че не е достатъчно само да чуем Божието слово – важно е как го приемаме и какво правим с него. Човешкото сърце е като почва, а въпросите, които си задаваме: Готова ли е да приеме семето? Ще даде ли плод?
Ван Гог много обичал тази притча. Затова и в картината „Сеяч по залез слънце“ се усеща ехо от тази история – образът на сеяча е свещен, натоварен със значение, сякаш това не е просто земеделец, а носител на слово, вяра и надежда.
История и вдъхновение
Винсент ван Гог рисува „Сеяч при залез слънце“ през 1888 г., когато живее в Арл, Южна Франция. По това време той твори заедно с приятеля си Пол Гоген и се чувства много щастлив за бъдещето. Картината в общи линии отразява неговия оптимизъм.
„Сеячът“ на Жан-Франсоа Миле
През ноември 1888 г. Ван Гог пише на брат си Тео за „Сеяч по залез слънце“. Описва красивите й цветове: „Огромен лимоненожълт диск за слънцето. Зелено-жълто небе с розови облаци. Полето е виолетово, сеячът и дървото са в пруско синьо.“
Картината на Ван Гог е вдъхновена от произведение на френския художник Жан-Франсоа Миле от 1860 г., озаглавено „Сеячът“. Но той трансформира композицията на Миле, в която доминира тъмна, изолирана фигура, и умишлено поставя образа на сеяча насред пейзаж, преобразен от слънцето, макар и залязващо.
Други художници, включително норвежецът Емануел Вигеланд, изрично изобразяват притчата за сеяча. Серията витражи на Вигеланд в църква в Осло обяснява значението на всеки пасаж. Докато сеячът работи, някои семена падат край пътя и птиците веднага ги изяждат, което показва онези, които чуват Божието слово, но не го възприемат.
Някои семена падат на камениста почва и не могат да пуснат корени, символ на отказващите се хора. Други падат сред тръни и не могат да поникнат. Вигеланд съпоставя драматичен образ на скъперник, който брои купища пари, показвайки как животът на човека е задушен от желанието за материална изгода. Изображението на Вигеланд показва образ на изобилна реколта от зърно до мъж, седнал на земята и люлеещ дете в скута си.
Зад думите на Лъв ХІV
Картината на Ван Гог съответства на много от идеите, които новият папа изрази в първите дни на понтификата си. Лъв ХІV отбелязва: „В центъра на картината е слънцето, а не сеячът, което ни напомня, че Бог е този, който движи историята, дори понякога да изглежда отсъстващ или далечен. Слънцето е това, което затопля буците земя и кара семето да узрее.“
Темата за достойнството на труда е присъща и на образа на сеяча, дълбоко погълнат от физически труд, което е свързано с избраното от папата име. Той заявява, че е приел да бъде Лъв XIV, „главно защото папа Лъв XIII в своята историческа енциклика „Рерум новарум“ разглежда социалния въпрос в контекста на първата голяма индустриална революция“. Лъв XIII, стоял на папския трон края на ХІХ и началото на ХХ в., е имал предвид социалния въпрос за икономическата несправедливост в оскъдните възнаграждения на работниците, дори когато собствениците са реализирали големи печалби във времената на индустриалната революция.
Папата е видял образа на сеяча на Ван Гог, подобно на този на Вигеланд, като послание на надежда. Според него това послание се вписва в темата за надеждата на Юбилейната година (2025), провъзгласена от предшественика на Лъв, Франциск. Лъв също изразява надежда, че хората, които слушат Бог, ще прегърнат служенето в полза на другите.
Поглеждайки към „Сеяч по залез слънце“ Лъв ХІV вижда нещо повече от изображение на селския живот. Това е размишление върху вярата, труда и божественото провидение. Работата на сеяча, узрялата пшеница и сияйното слънце заедно извикат християнския разказ за сеене на семена на вяра, уповаване на невидимото Божие дело и очакване на жътвата. И все пак универсалната образност на Ван Гог позволява на картината да говори отвъд религиозните рамки, засягайки теми за постоянството и животворната сила на природата.
Творбата „Притчата за сеяча“ от Емануел Вигеланд
Изкуството и църквата
Като върховен понтифик папа Лъв ХІV поема разпореждането с една от най-старите и най-известни художествени колекции в света. Те са в музеите на Ватикана и са смесица от изкуство и артефакти, включително съкровища от ренесансова и барокова живопис и скулптура, както и произведения на творци от по-нови времена като Франсис Бейкън, Марк Шагал, Салвадор Дали, Пабло Пикасо и др.
Неговият папски предшественик Франциск си отиде от този свят, оставяйки необичайно дълбоко наследство в изкуствата, в сравнение с Ватикана от съвременната епоха. През 2024 г. Франциск попадна в заглавията на Венецианското биенале, когато посети павилиона на Светия престол, превръщайки се в първия папа, присъствал на престижната изложба. Той пътува до Венеция с хеликоптер и кацна в женския затвор на остров Джудека, където по това време се проведе изложбата „С моите очи“, замислена в сътрудничество със затворници.
За първи път в историята, Франциск откри диалог и за връщането на артефакти от колониалната епоха, които Ватиканският музей е придобил от местни народи. Под негово ръководство три фрагмента от скулптурите на Партенона, които са били в колекцията на ватиканските музеи в продължение на два века, бяха върнати в Гърция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
