Всяка втора капка се губи, Перник е първенец с 80% течове
Известно е, че ние, българите, няма да сме ние, ако не сме разделени за нещо. В началото на 90-те съпрузи се развеждаха и избухваха съседски войни, защото едните бяха "сини", а другите - "червени". Имаме русофили срещу русофоби, ваксъри срещу мутанти, патриоти срещу предатели, противници на еврото срещу неговите защитници и т. н. Ако няма друго, винаги сме готови да се хванем за гушите на тема "футбол". И при всички случаи всяка страна е готова да се бори за своята кауза със зъби и нокти.
През последните години се появи нова причина за конфликти и разделение. Поредното горещо лято е напът да изправи хората, чиито чешми са сухи, срещу онези, които се радват благодатта вода. В социалните мрежи валят хейтове, че докато едните са жадни, другите извършвали престъпление, защото си поливали доматите. А ако някой има басейн вкъщи, той моментално се обявява за враг на народа.
Конфликтът се разраства и на градско ниво. В сряда плевенчани развяха лозунги срещу хората в Кнежа - тя била малка община, но получила от държавния ВиК холдинг 90 млн. лева за ремонт на водопреносната мрежа, а за големия град с над 100 000 души население имало само 30 млн. лв.
И вместо неволята с безводието да разпалва съседски войни и да чакаме да завали дъжд, за да загаси пожарите, време е да се вземат наистина сериозни мерки за решаване на проблемите, с които ни сблъсква промяната на климата. Защото те не само, че няма да се решат от само себе си, но и ще стават все по-сериозни.
И за всичко това плащаме от джоба си
Сметките за вода са рекордно високи за 2025 г., но левчетата хвърчат и заради течовете по мрежата. Ако има воден режим, създават се допълнителни харчове за домакинствата - купува се бутилирана вода, броят се пари за водоноски, а в райони с хроничен недостиг са нужни инвестиции за резервоари.
В същото време засушаването оскъпява напояването и вдига цените на храните. Като данъкоплатци покриваме разходите на държавата за аварии и ремонти, както и при евентуални санкции за неизпълнени ангажименти към ЕС.
Липсата на вода нарушава основно човешко право, влошава качеството на живот, създава сериозни здравни рискове и задълбочава социалните неравенства.
Затова е крайно време институциите да обединят усилията си, да използват целия експертен капацитет и да не жалят финансов ресурс, а не да си прехвърлят горещия картоф.
Експертите отдавна коментират къде са пропуските и какво трябва да се направи, за да се преодолеят.
Най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират дори само 20% от тях, ще бъдат предотвратени 80% от загубите. В някои региони губим повече, отколкото потребяваме. Най-големи са загубите в Пернишка област - над 80%, в Шумен и Сливен, а най-малки - в област София град - 36%.
Управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни мерки срещу безводието са координацията в управлението, както и намиране на алтернативни източници на вода.
Тези изводи направиха проф. Емил Гачев - ръководител на секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН и Борислав Сандов - бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), по време на форум, организиран от платформата "Климатека".
Мит е, че България е богата на вода
85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав и не е годен за пиене, а и оттокът й не принадлежи само на нашата страна. Така за задоволяване на основните нужди (в т. ч. питейни) можем да разчитаме само на онези 16 млрд. куб. м, които се формират върху територията на страната в резултат на баланса между валежи и изпарение. За последните 30 години обаче, имаме сериозно повишение на температурите - средно около 0.5-0.8 градуса по Целзий, заради което водните запаси намаляват. С топенето на ледниците в Арктика се променя атмосферната циркулация в цяла Европа - носещите влага циклони се насочват на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, дори през зимата. Променя се и разпределението на валежите - пролетта и есента са дъждовни, но през лятото количествата рязко намаляват. Валежите се концентрират в няколко пороя след продължителни сухи периоди.
"Дългосрочно вода има, въпросът е, че не е равномерно разпределена. За да може да се ползва, трябва да има регулиращи обеми - язовири и да не се губи", каза доц. Петър Филков, декан на хидротехническия университет към Университета по архитектура, строителство и геодезия, пред Нова телевизия. Той обърна внимание, че местата, които се захранват от язовири, нямат проблеми с водоснабдяването. Доц. Филков отбеляза, че 2025-а е четвъртата поредна суха година, общо пет години от последните шест са класифицирани като сухи. И когато се захранваме от повърхностни или плитки подземни води - ресурсите се изчерпват.
"Сушата не е аномалия, а закономерност, тенденцията е климатът у нас да се променя към по-сух", посочи Емил Гачев, ръководител на секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. "Променя се атмосферната циркулация и към нас идва климатът на Гърция", каза още Гачев. Според него най-засегнатите населени места са тези, които разчитат на местни водоизточници. А те са из цялата страна.
Напоследък все по-често у нас се повдига темата, която до скоро звучеше като научна фантастика - за обезсоляване на морската вода, каквато практика има в най-южните части на Европа.
Според доц. Филков подобно решение не би било дългосрочно, защото е твърде енергоемко. Той дава пример с Израел, където има такава практика, но там нямат вода, а имат повишаващо потребление.
На противоположното мнение е бившият екоминистър Борислав Сандов. "В Източна България, при Черноморието, трябва да се мисли за обезсоляване на вода, за да има", казва той. И отбелязва, че това го налагат климатичните промени - валежите са стихийни, водоизточниците не се пълнят равномерно, има големи периоди на засушаване, земеделските производители още залагат на култури, които изискват много вода. 320 000 души в България нямат истински достъп до вода, в 105 общини има водни режими - 10% от българите имат проблеми с безводието, каза Сандов.
По данни на НСИ за периода 2010 - 2020 г., относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте от 1% до 3,9 на сто, а за 2023 г. вече е 4,5%. Според Асоциацията на природните паркове, в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие, като потърпевшите българи са между 400а000 и 430а000 души.
Водните ресурси намаляват, през 2019 г. прясната вода е приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м). 14-те язовира за питейно-битово водоснабдяване, които се управляват от екоминистерството, се запълнени на около 68 %.
Тези констатации са сред мотивите, които Сметната палата посочва като обосновка за одита си за управлението на водите, планиран в две министерства - на екологията и на регионалното развитие и благоустройството. Други причини за проверката са, че тръбите на водопреносната мрежа са на средна възраст от 36 години. За рехабилитация са нужни между 325 и 400 млн. евро, според оценката на Световната банка, като само спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро. За да се достигнат стандартите на европейската директива от 1998 г. за качеството на питейната вода, са необходими 7,3 млрд. лева, като 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. - при жители между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. - за малки населени места. Реално направените инвестиции във водоснабдяване са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви със значително по-бавни темпове от необходимото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
