Маршрут по Пътя на Светия Граал води поклонници от Рим през Южна Франция до Валенсия
Ако трябва с една дума да опиша Екс-ан-Прованс, то тя e „достолепен“. Тук не е трудно да срещнеш граф - наследници на аристократи и богати търговци, пренесли в провинцията светския шик на столицата, обитават градските дворци на предците си. Заради процъфтяващия културен живот наричат Екс „Флоренция на Прованс“. И днес тук се провеждат два забележителни фестивала - оперен, чието първо издание е било през 1948 г., и за джаз музика.
В „Малката сестра на Марсилия“, както наричат Екс заради свързаната история на двата града, живеят типичните французи, хора от бившите колонии са рядкост, въпреки че разстоянието между двата града е само половин час с влак.
Селището (Aix означава “вода” на галски език) е основано през 102 г. пр. Хр. от римския консул Сектиус, който харесал мястото за военен лагер заради минералните извори. Любопитна подробност е, че за разлика от повечето градове в света, водата от чешмите в Екс се пие и е много вкусна.
В следващите векове селището е завладявано от вестготи, франки, лонгобарди, сарацини. През ХV век минава под покровителството на френския крал и става столица на Прованс. През XVII век влиза в полезрението на Краля Слънце и започва строителството на внушителни резиденции - днес градът се слави с най- много палати на глава от населението във Франция.
От 1647 г. е най-старата запазена частна къща, забележителна с двамата титани на входа, крепящи кокетен балкон. Някога е била на търговеца на текстил Пиер Мюрел, сега в нея се помещава Търговската камара.
Намира се на величествения булевард „Мирабо“ – любимо място за разходки на гражданите на Екс под сянката на вековните чинари. Там е бил и дворецът на маркиз д’Антрекасто – богаташ, виден държавник, председател на парламента на Екс, осъден на смърт след като заклал жена си Анжелик. Но успял да избяга и се наложило вместо него да изгорят сламеното му чучело на „Площада на проповедниците“. Любителите на хоръри могат да си подарят нощ в спалнята на кървавия маркиз и неговата клета съпруга, тъй като резиденцията му е луксозен хотел.
Истинско удоволствие е да се шляеш безцелно из очарователните улици на Екс когато градът е потънал в следобедна дрямка. Разходката води до катедралата „Свети Спасител“, издигната върху храм на Аполон.
Строежът й продължил цели 12 века, през които модата в архитектурата се сменяла и във фасадата се преплели няколко стила - романски, готика и барок.
Както подобава на Град на водата, в Екс фонтаните са на всяка крачка. Посвещават ги на личности, събития, символи.
Сред най-красивите са водоскокът на четирите делфина от XVII век, на Добрия крал Рене (1819), на деветте оръдия, на минералната вода (1734).
До най-големия - Ротонда, с три женски фигури на върха, символизиращи справедливостта, селското стопанство и изящните изкуства, е паметникът на Пол Сезан. Скулпторът Габриел Старк е изобразил художника така, както обикновено са го виждали съгражданите му - с рошава брада и сламена шапка, обърнал поглед към планината Сен Виктоар, която толкова обичал да рисува.
ВИЖ ОЩЕ: Истории от Прованс: Утехата на отшелника Сезан
На Площада на Августин през деня е пазарът за цветя, а вечер е приятно място да седнеш с приятели на чаша вино или пастис.
Докато се наслаждаваш на френското „La vie est belle“, опитай местни специалитети - петел с вино, заешка яхния и агнешко с козе сирене и провансалски билки. А с кафето - традиционните за Екс сладки калисони.
Правят се с плътен крем от фино смлени бадеми, захаросан провансалски пъпеш и портокалови кори върху основа от фина вафлена кора, покрити с глазура, под която има тънък слой марципан. Френска работа!
Всеки ден на някое от малките площадчета селяните предлагат на гражданите прясно набрани домати, патладжани, праскови, пъпеши, яйца, мед, зехтин. В събота е големият пазар и по улиците на стария град се изсипва всичко, родено в земята на Прованс и сътворено от ръцете на неговите жители.
Но Екс е не само красив аристократичен град в южната провинция, а и арена, на която се заплитат тайнствени мистерии. Корените им стигат до събития от Евангелията, а разклоненията – до тайни общества, които според любителите на конспирацията и до днес са задкулистните властелини на света. Дали тези истории са измислица или са неудобна истина, старателно прикривана през вековете – „всеки сам си преценя“ в какво да вярва.
Добрият крал Рене и Меровингите
Една от личностите, около които се нарежда пъзелът на историята, е Добрият крал Рене I Анжуйски. Паметникът му, редом с този на неговата кралица Изабел, се издига на централно място на булевард „Мирабо“.
Владетелят на Прованс (1409-1480) от династията Валоа-Анжу има много титли, включително Крал на Йерусалим по приемственост, която води чак до Годфроа Булонски. Поданиците в Екс запомнили царуването му с мира и просперитета, които осигурил след опустошителни епидемии, войни и разбойнически набези. Шекспир обаче го описва в „Хенри VI“ като „нещастен крал, без богатство, без поданици и без корона“. Причината е, че много от териториите на Рене, които му принадлежат според титлите, са оспорвани и отнемани. Това се случва и с херцогството в Прованс - Рене няма наследници и е принуден да го отстъпи на племенника си, краля на Франция Луи XI.
Но пък Добрият крал си живеел забавно - събирал в двора си трубадури, певци, актьори, пишел стихове, мистични алегории и рицарски любовен роман. Интересувал се от развитието на науката и географските открития, поканил Кристофор Колумб.
Познавал езотеричните учения, сред царедворците му бил астрологът, кабалист и лечител Жан дьо Сен Реми, дядо на гадателя Нострадамус.
Във владението Бар на Добрия крал се родила Жана д’Арк – Орлеанската дева. Двамата се познавали, дори се твърди, че били любовници и се сражавали рамо до рамо при обсадата на Орлеан.
Още по-интересен е тайният живот на Рене. Името му е в списъка на великите магистри от „Братството на монасите от Сион“, пише в книгата „Светата кръв и Свещеният Граал. Тайните на тамплиерите и масонската ложа“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн.
За създател на Ордена се смята пра-прадядото на Рене - Годфроа Булонски, който бил потомък на ….Иисус Христос и Мария Магдалена. Най-важната мисия на братството била да се бори за връщането на законните права на потомците на Давид, Соломон и Иисус - Меровингите. Сред другите водачи на Ордена са ренесансови хора и просветители като Леонардо да Винчи, Ботичели, Робърт Бойл, Исаак Нютон, Виктор Юго, Жан Кокто. През XVIII век бъдещият Велик магистър на ордена – Чарлз Радклиф, основава първата масонска ложа.
Сведенията за това тайно общество са ограничени и много противоречиви. За него пишат автори като Лорънс Гарднър и Дан Браун („Шифърът на Леонардо“), но те всъщност вдъхват нов живот на стар спор за съществуването на мистериозния Орден на Сион.
Летописците разказват¸ че Рене притежавал великолепна чаша от червен порфир, за която твърдял, че е използвана на сватбата в Кана - там Иисус извършва първото си чудо, превръщайки вода във вино. Кралят се сдобил с реликвата в Марсилия. В аналите се споменава, че той притежавал и втора чаша, по ръба на която бил гравиран загадъчен надпис: „Пиеш ли добре, Господ ще съзреш. Пиеш ли до дъно, Ще съгледаш Бог и Магдалина“.
Лодката без весла и Светите Марии от морето
Стара легенда, която липсва в каноничните писания, е в основата на много популярния в Прованс култ към грешницата-светица Мария Магдалена.
През I век, след смъртта и възкресението на Иисус Христос, Негови последователи били прогонени от Светите земи. Качили ги в лодка без платна и весла, която по чудо, носена от теченията, акостирала в устието на река Рона край Камарг, близо до Арл и Марсилия. На плажа, където била изхвърлена, днес е селището Сен Мари дьо ла Мер (Светите Марии на морето).
В лодката с Мария Магдалена Средиземно море прекосили Лазар и Марта (брат и сестра), Максимин и Сидониус (слепецът от Йерохон), Мария Якобея (сестрата на Светата Дева), Мария Саломея (майката на апостолите Яков и Йоан) и тяхната слугиня Сара.
В новите земи те посветили живота си на мисията да проповядват християнството и да обръщат хората в новата вяра.
Лазар става първият епископ на Марсилия, а Максимин - на Екс-ан-Прованс. Марта пристига в Тараскон, когато в река Рона вилнее страшно чудовище, но тя успява да го опитоми. Мощите й са открити в криптата на едноименния храм там. Мария Магдалена, след като проповядва на различни места и върши чудеса, се оттегля в планината Сен Бом.
По време на разкопки, организирани от крал Рене през 1448 г., в криптата в Сен Мари дьо ла Мер били открити три тела. За две от тях се смята, че са мощите на светите Марии, които се съхраняват в реликварии. Третото тяло било на слугинята Сара, която всъщност била египетска принцеса или игуменка на либийски манастир. Заради тъмния цвят на кожата й циганите я припознават за своя закрилница. Всяка година на 25 май те прииждат от всички краища на света, за да й се поклонят. Любопитна подробност е, че част от мощите на св. Сара са откраднати през 2009 година.
В абатството Сен Виктор в Марсилия отбелязват пристигането на светите Марии с лодка в Прованс с приготвянето на специални бисквити, наречени навети ( navettes). Те се приготвят за празника Кендълмас, който съответства на православния Сретение Господне. За да направите навети ви трябват брашно, захар, яйца, масло и портокалов цвят.
Свещената чаша и нейните пазители
Според някои вариации на провансалското предание, в лодката с бегълците бил и Йосиф от Ариматея – пазителят на Свещената чаша, от която Христос пил на Тайната вечеря, а след това в нея събрали последните капки от кръвта на Сина Божий. Така с Мария Магдалена в Прованс дошъл и Светият Граал.
По-късно реликвата попаднала при катарите (албигойците) - последователи на религиозно учение, обявено за ерес от католическата църква. Съществува версия, че се разпространило из Южна Европа от богомилите – сектата на българския свещеник от X век поп Богомил. Заради българската връзка катарите били наричани още бугри. През 1209 година папа Инокентий III обявява срещу тях кръстоносен поход, преследват ги и ги изгарят на клади. Единствените запазени сведения са от хрониките на инквизиторите. Сред ересите, в които ги обвиняват, е и вярата им, че Мария Магдалена била съпруга на Иисус Христос.
Някои изследователи са на мнение, че зад яростната война на папските кръстоносци срещу последователите на богомилите в Южна Франция се крие амбицията на папската курия да присвои Светия Граал. Последните оцелели катари обаче успели да предадат Чашата на тамплиерите. Но и върху техния орден се стоварил юмрукът на Ватикана - през XIV век, под натиска на Филип Хубави, папа Климент V го разпуска, великият магистър Жак дьо Моле и стотици рицари са измъчвани и изгорени на клади.
Има и друга версия, за която през вековете се говори шепнешком и на тъмно. Според нея Светият Граал е не само чашата с кръвта на Спасителя. „Санг Раал“ – това била „кръвната линия и потомците на Иисус, на които тамплиерите били пазители. И съдът, съдържащ кръвта на Иисус, е утробата на Мария Магдалена“.
До старото пристанище в Марсилия, където Света Мадлен проповядва християнството след като лодката акостира в Южна Франция, е абатството от XI век „Сен Виктор“. В криптата му от раннохристианско време е пещерата на Свети Лазар и Света Мария Магдалена. Там е скрит странен барелеф: светицата, облегната на скала, изглежда бременна в деветия месец. В далечината се вижда Христос на кръста.
Красиви истории или удобни теории, от които има и ползи са това?
"Доказването“ на кръвна линия с потомците на Давид може да е коз за някого, на когото му трябва потекло, за да заеме нечий престол.
Първи от тази линия се възползват Меровингите (Дългокосите) - франкска краска династия, управлявала от V до VIII век. След тях Каролингите се стремили да се легитимират чрез династичен съюз с Меровингските принцеси.
Легендите за Светия Граал набират популярност през XII век, когато търговията с реликви става все по-доходоносна. И докато в Прованс твърдят, че Чашата пристигнала при тях с Мария Магдалена, в Англия разказват за Крал Артур, който още през VI век я открил в Светите земи или пък я донесъл Йосиф от Ариматея, който според тамошните легенди стигнал до Острова. Към края на XVI век в различни европейски манастири има над 20 Граала, като всеки от притежателите претендира за автентичност. През последните 2000 години и до днес реликвата вълнува света - писатели, режисьори, световни лидери, мистици, изследователи, поети, шарлатани, тайни служби продължават да я търсят заедно с еликсира на безсмъртието и безкрайната власт.
Планината - обиталище на дракон и пещерата на светицата
Това, което се знае със сигурност, е че с намесата на Добрият крал Рене легендата за пристигането на Света Мадлен в Южна Франция е легитимирана и тя е обявена за покровителка на Прованс.
Документирани са поне три посещения на кралски делегации в планината Сен Бом, до труднодостъпната и влажна пещера, където светицата е пренесена от ангели и живее до края на живота си. Планината Сен Бом, част от Френските Алпи и най-високата в Прованс, е специално място. Келтите я смятали за свещена и обиталище на дракон,. Младоженците задължително отивали в Сент Бом, за да бъдат благословени с многобройна челяд и богата реколта.
През 1279 г. в градчето Сен Максимин, на 36 км източно от Екс, са открити мощите на Мария Магдалена. Самата светица се явила на монасите и посочила мястото. Когато отворили саркофага, се разнесъл сладък аромат – доказателство за святост. В устата й имало стръкче копър – билка която се давала в знак на любов. Малко парче кожа било запазено непокътнато на черепа – точно на мястото, където Иисус я докоснал след Възкресението. През 1295 г. папа Бонифаций VIII удостоверява автентичността на мощите.
Близо два века по-късно крал Рене прави щедри дарения на местния манастир, с помощта на които е построена внушителна базилика - най-голямата готическа сграда в Прованс. На церемония в присъствието на краля, кралица Изабел, епископи и благородници, мощите на Света Мадлен са поставени в изографисан саркофаг от кипарис и до днес се съхраняват в горния параклис над главния олтар. През 1860 г. за черепа е направен златен реликварий, подпиран от четири ангела. На специално място е поставен стъклен флакон със скъпоценното парче кожа.
Хората от Прованс смятат гробницата на Мадлен за третата най-важна за християнството след Божи гроб и тази на Свети Петър. Светата пещера и базиликата посрещат около 400 000 посетители всяка година. Идват хора, които носят бремето на греха и търсят прошка. Докато вървят пеша между двете свети места, се отдават на пречистващ размисъл. А на тръгване от пещерата си взимат камък с вярата, че това е частица от завивката на Мария Магдалена.
Почти до края на XX век светицата е приемана от католическата църква за покаяла се грешница след като през VI век папа Григорий Велики (погрешка или не) я свързва с евангелските текстове за блудницата, замервана с камъни, която Иисус спасява от обругаване. Минават 14 века, докато Ватиканът тихомълком признае грешката си. Папа Франциск призовава за приравняването на Мария Магдалена до 12-те апостоли, тъй като тя е била много обичана от Иисус.
ВИЖ ОЩЕ: Защо Иисус се явява първо на Мария Магдалена? Факти, които не знаем
Но защо още през XV век крал Рене дава официален статут на легендата за Света Мадлен в Прованс? Дали не е бил таен последовател на унищожената от Инквизицията секта на катарите? Макар че кръстоносците на папа Инокентий III опустошават Тулуза и Прованс, от уста на уста се носи мълвата, че последователи все още пазят учението, но само посветени знаят за него.
Случайно или не, Сен Бом е специално място и за Задругата на свободните зидари, които обявяват Мария Магдалена за своя покровителка. Посвещаването на нови членове започва с изкачване до пещерата й, в която тя е живяла 30 години. Чак след като преодолее това изпитание, новоприетият получава престилката, щампована с пергел и триъгълник.
А местата в Прованс, свързани с Мария Магдалена влизат в европейски културен маршрут – „Пътят на Светия Граал“, подобен на Камино де Сантяго. Началната точка е в Рим, преминава през Авиньон – седалището на папството през XIV век, и достигна до Валенсия, където според папско признание се съхранява автентичната Свещена Чаша.
Но дали все пак тя не е скрита в Родопите, както мечтаеше покойният историк проф. Божидар Димитров?
ВИЖ ОЩЕ: Прованс и лудостта на гениите
Истории от Прованс: Замъкът на болката
Истории от Прованс: Арл и отрязано ухо за победителя
Истории от Прованс: Сен Реми и пътят към лудницата
Автор: Даниела Денева
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
