Маршрут по Пътя на Светия Граал води поклонници от Рим през Южна Франция до Валенсия
Ако трябва с една дума да опиша Екс-ан-Прованс, то тя e „достолепен“. Тук не е трудно да срещнеш граф - наследници на аристократи и богати търговци, пренесли в провинцията светския шик на столицата, обитават градските дворци на предците си. Заради процъфтяващия културен живот наричат Екс „Флоренция на Прованс“. И днес тук се провеждат два забележителни фестивала - оперен, чието първо издание е било през 1948 г., и за джаз музика.
В „Малката сестра на Марсилия“, както наричат Екс заради свързаната история на двата града, живеят типичните французи, хора от бившите колонии са рядкост, въпреки че разстоянието между двата града е само половин час с влак.
Селището (“вода” на галски език) е основано през 102 г. пр. Хр. от римския консул Сектиус, който харесал мястото за военен лагер заради минералните извори. Любопитна подробност е, че за разлика от повечето градове в света, водата от чешмите в Екс се пие и е много вкусна.
В следващите векове селището е завладявано от вестготи, франки, лонгобарди, сарацини. През ХV век минава под покровителството на френския крал и става столица на Прованс. През XVII век влиза в полезрението на Краля Слънце и започва строителството на внушителни резиденции в стил рококо - днес градът се слави с най- много палати на глава от населението във Франция.
От 1647 г. е най-старата запазена частна къща, забележителна с двамата титани на входа, крепящи кокетен балкон. Някога е била на търговеца на текстил Пиер Мюрел, сега в нея се помещава Търговската камара.
Намира се на величествения булевард „Мирабо“ – любимо място за разходки на гражданите на Екс под сянката. Там е бил и дворецът на маркиз д’Антрекасто – богаташ, виден държавник, председател на парламента на Екс, осъден на смърт след като заклал жена си Анжелик. Но успял да избяга и се наложило вместо него да изгорят сламеното му чучело на „Площада на проповедниците“. Любителите на хоръри могат да си подарят нощ в спалнята на кървавия маркиз и неговата клета съпруга, тъй като резиденцията му е луксозен хотел. Истинско удоволствие е да се шляеш безцелно из очарователните улици на Екс когато градът е потънал в следобедна дрямка. Разходката води до катедралата „Свети Спасител“, издигната върху храм на Аполон.
Строежът й продължил цели 12 века, през които модата в архитектурата се сменяла и във фасадата се преплели няколко стила - романски, готика и барок.
Както подобава на Град на водата, в Екс фонтаните са на всяка крачка. Посвещават ги на личности, събития, символи.
Сред най-красивите са водоскокът на четирите делфина от XVII век, на Добрия крал Рене (1819), на деветте оръдия, на минералната вода (1734).
До най-големия - Ротонда, с три женски фигури на върха, символизиращи справедливостта, селското стопанство и изящните изкуства, е паметникът на Пол Сезан. Скулпторът Габриел Старк е изобразил художника така, както обикновено са го виждали съгражданите му - с рошава брада и сламена шапка, обърнал поглед към планината Сен Виктоар, която толкова обичал да рисува.
На Площада на Августин през деня е пазарът за цветя, а вечер е приятно място да седнеш с приятели на чаша вино или пастис.
Докато се наслаждаваш на френското „La vie est belle“, опитай местни специалитети - петел с вино, заешка яхния и агнешко с козе сирене и провансалски билки. А с кафето - традиционните за Екс сладки калисони.
Правят се с плътен крем от фино смлени бадеми, захаросан провансалски пъпеш и портокалови кори върху основа от фина вафлена кора, покрити с глазура, под която има тънък слой марципан. Френска работа!
Всеки ден на някое от малките площадчета селяните предлагат на гражданите прясно набрани домати, патладжани, праскови, пъпеши, яйца, мед, зехтин. В събота е големият пазар и по улиците на стария град се изсипва всичко, родено в земята на Прованс и сътворено от ръцете на неговите жители.
Но Екс е не само красив аристократичен град в южната провинция, а и арена, на която се заплитат тайнствени мистерии. Корените им стигат до събития от Евангелията, а разклоненията – до тайни общества, които според любителите на конспирацията и до днес са задкулистните властелини на света. Дали тези истории са измислица или са неудобна истина, старателно прикривана през вековете – „всеки сам си преценя“ в какво да вярва.
Добрият крал Рене и Меровингите
Една от личностите, около които се нарежда пъзелът на историята, е Добрият крал Рене I Анжуйски. Паметникът му, редом с този на неговата кралица Изабел, се издига на централно място на булевард „Мирабо“.
Владетелят на Прованс (1409-1480) от династията Валоа-Анжу има много титли, включително Крал на Йерусалим по приемственост, която води чак до Годфроа Булонски. Поданиците в Екс запомнили царуването му с мира и просперитета, които осигурил след опустошителни епидемии, войни и разбойнически набези. Шекспир обаче го описва в „Хенри VI“ като „нещастен крал, без богатство, без поданици и без корона“. Причината е, че много от териториите на Рене, които му принадлежат според титлите, са оспорвани и отнемани. Това се случва и с херцогството в Прованс - Рене няма наследници и е принуден да го отстъпи на племенника си, краля на Франция Луи XI.
Но пък Добрият крал си живеел забавно - събирал в двора си трубадури, певци, актьори, пишел стихове, мистични алегории и рицарски любовен роман. Интересувал се от развитието на науката и географските открития, поканил Кристофор Колумб.
Познавал езотеричните учения, сред царедворците му бил астрологът, кабалист и лечител Жан дьо Сен Реми, дядо на гадателя Нострадамус.
Във владението Бар на Добрия крал се родила Жана д’Арк – Орлеанската дева. Двамата се познавали, дори се твърди, че били любовници и се сражавали рамо до рамо при обсадата на Орлеан.
Още по-интересен е тайният живот на Рене. Името му е в списъка на великите магистри от „Братството на монасите от Сион“, пише в книгата „Светата кръв и Свещеният Граал. Тайните на тамплиерите и масонската ложа“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн.
За създател на Ордена се смята пра-прадядото на Рене - Годфроа Булонски, който бил потомък на ….Иисус Христос и Мария Магдалена. Най-важната мисия на братството била да се бори за връщането на законните права на потомците на Давид, Соломон и Иисус - Меровингите. Сред другите водачи на Ордена са ренесансови хора и просветители като Леонардо да Винчи, Ботичели, Робърт Бойл, Исаак Нютон, Виктор Юго, Жан Кокто. През XVIII век бъдещият Велик магистър на ордена – Чарлз Радклиф, основава първата масонска ложа.
Сведенията за това тайно общество са ограничени и много противоречиви. За тях пишат автори като Лорънс Гарднър и Дан Браун („Шифърът на Леонардо“), но те всъщност вдъхват нов живот на стар спор за съществуването на мистериозния Орден на Сион.
Летописците разказват¸ че Рене притежавал великолепна чаша от червен порфир, за която твърдял, че е използвана на сватбата в Кана - там Иисус извършва първото си чудо, превръщайки вода във вино. Кралят се сдобил с реликвата в Марсилия. В аналите се споменава, че той притежавал и втора чаша, по ръба на която бил гравиран загадъчен надпис: „Пиеш ли добре, Господ ще съзреш. Пиеш ли до дъно, Ще съгледаш Бог и Магдалина“.
Лодката без весла и Светите Марии от морето
Стара легенда, която липсва в каноничните писания, създава в Прованс култ към грешницата-светица Мария Магдалена.
През I век, след смъртта и възкресението на Иисус Христос, Негови последователи били прогонени от Светите земи. Качили ги в лодка без платна и весла, която, носена от теченията, по чудо акостирала в устието на река Рона край Камарг, близо до Арл и Марсилия. На плажа, където била изхвърлена, днес е селището Сен Мари дьо ла Мер (Светите Марии на морето).
В лодката с Мария Магдалена Средиземно море прекосили Лазар и Марта (брат и сестра), Максимин и Сидониус (слепецът от Йерохон), Мария Якобея (сестрата на Светата Дева), Мария Саломея (майката на апостолите Яков и Йоан) и тяхната слугиня Сара.
В новите земи те посветили живота си на мисията да проповядват християнството и да обръщат хората в новата вяра.
Лазар става първият епископ на Марсилия, а Максимин - на Екс-ан-Прованс. Марта пристига в Тараскон, когато в река Рона вилнее страшно чудовище, но тя успява да го опитоми. Мощите й са открити в криптата на едноименния храм там. Мария Магдалена, след като проповядва на различни места и върши чудеса, се оттегля в планината Сен Бом.
По време на разкопки, организирани от крал Рене през 1448 г., в криптата в Сен Мари дьо ла Мер били открити три тела. За две от тях се смята, че са мощите на светите Марии, които се съхраняват в реликварии. Третото тяло било на слугинята Сара, която всъщност била египетска принцеса или игуменка на либийски манастир. Заради тъмния цвят на кожата й циганите я припознават за своя закрилница. Всяка година на 25 май те прииждат от всички краища на света, за да й се поклонят. Любопитна подробност е, че част от мощите на св. Сара са откраднати през 2009 година.
В абатството Сен Виктор в Марсилия отбелязват пристигането на светите Марии с лодка в Прованс с приготвянето на специални бисквити, наречени навети ( navettes). Те се приготвят за празника Кендълмас, който съответства на православния Сретение Господне. За да направите навети ви трябват брашно, захар, яйца, масло и портокалов цвят.
Свещената чаша и нейните пазители
Според някои вариации на провансалското предание, в лодката с бегълците бил и Йосиф от Ариматея – пазителят на Свещената чаша, от която Христос пил на Тайната вечеря, а след това в нея събрали последните капки от кръвта на Сина Божий. Така с Мария Магдалена в Прованс дошъл и Светият Граал.
По-късно реликвата попаднала при катарите (албигойците) - последователи на религиозно учение, обявено за ерес от католическата църква. Съществува версия, че се разпространило из Южна Европа от богомилите – сектата на българския свещеник от X век поп Богомил. Заради българската връзка катарите били наричани още бугри. През 1209 година папа Инокентий III обявява срещу тях кръстоносен поход, преследват ги и ги изгарят на клади. Единствените запазени сведения за тях са от хрониките на инквизиторите. Сред ересите, в които ги обвиняват, е и вярата им, че Мария Магдалена била съпруга на Иисус Христос.
Някои изследователи са на мнение, че зад яростната война на папските кръстоносци срещу последователите на богомилите в Южна Франция се крие амбицията на папската курия да присвои Светия Граал. Последните оцелели катари обаче успели да предадат Чашата на тамплиерите. Но и върху техния орден се стоварил юмрукът на Ватикана - през XIV век, под натиска на Филип Хубави, папа Климент V го разпуска, великият магистър Жак дьо Моле и стотици рицари са измъчвани и изгорени на клади.
Има и друга версия, за която през вековете се говори шепнешком и на тъмно. Според нея Светият Граал е не само чашата с кръвта на Спасителя. „Санг Раал“ – това била „кръвната линия и потомците на Иисус, на които тамплиерите били пазители. И съдът, съдържащ кръвта на Иисус, е утробата на Мария Магдалена“.
До старото пристанище в Марсилия, където Света Мадлен проповядва християнството след като лодката акостира в Южна Франция, е абатството от XI век „Сен Виктор“. В криптата му от раннохристианско време е пещерата на Свети Лазар и Света Мария Магдалена. Там е скрит странен барелеф: светицата, облегната на скала, изглежда бременна в деветия месец. В далечината се вижда Христос на кръста.
Красиви истории или удобни теории, от които може да има и ползи са това?
"Доказването“ на кръвна линия с потомците на Давид може да е коз за някого, на когото му трябва потекло, за да заеме нечий престол.
Първи от тази линия се възползват Меровингите (Дългокосите) - франкска краска династия, управлявала от V до VIII век. След тях Каролингите се стремили да се легитимират чрез династичен съюз с Меровингските принцеси.
Легендите за Светия Граал набират популярност през XII век, когато търговията с реликви става все по-доходоносна. И докато в Прованс твърдят, че Чашата пристигнала при тях с Мария Магдалена, в Англия разказват за Крал Артур, който още през VI век я открил в Светите земи или пък я донесъл Йосиф от Ариматея, който според тамошните легенди стигнал до Острова. Към края на XVI век в различни европейски манастири има над 20 Граала, като всеки от притежателите претендира за автентичност. През последните 2000 години и до днес реликвата вълнува света - писатели, режисьори, световни лидери, мистици, изследователи, поети, шарлатани, тайни служби продължават да я търсят заедно с еликсира на безсмъртието и безкрайната власт.
Планината - обиталище на дракон и пещерата на светицата
Историята е възобновена в сборника, известен като „Златната легенда“ от Якоб дьо Ворагински от 1276 г. Всички материали са издадени от едно малко бургундско абатство, Пклонници масово започнали да прииждат към мястото след като което, както били открити през 1259 г. женски коси (нещо, което според средновековното мислене би потвърдило, че тялото наистина е на Мария Магдалена). След това, през 1279 г., чрез намесата на самата Мария Магдалена която се явила насън на монасите от „Сен Максимин“ в Прованс, били „открили“ мощите ѝ в църквата.
Добрият крал Рене признава официално Света Мадлен за покровителка на Прованс.
Документирани са поне три посещения на кралски делегации в планината Сен Бом, до труднодостъпната и влажна пещера, където светицата е пренесена от ангели и живее до края на живота си.
Планината Сен Бом, част от Френските Алпи и най-високата в Прованс, е специално място. Келтите я смятали за свещена и обиталище на дракон,. Младоженците задължително отивали в Сент Бом, за да бъдат благословени с многобройна челяд и богата реколта.
През 1279 г. в градчето Сен Максимин, на 36 км източно от Екс, са открити мощите на Мария Магдалена. Разпознали ги по това, че когато отворили саркофага, се разнесъл сладък аромат – доказателство за святост. В устата й имало стръкче копър – билка която се давала в знак на любов. Малко парче кожа било запазено непокътнато на черепа – точно на мястото, където Иисус я докоснал след Възкресението. През 1295 г. папа Бонифаций VIII удостоверява автентичността на мощите.
Близо два века по-късно крал Рене прави щедри дарения на местния манастир, с помощта на които е построена внушителна базилика - най-голямата готическа сграда в Прованс. На церемония в присъствието на краля, кралица Изабел, епископи и благородници, мощите на Света Мадлен са поставени в изографисан саркофаг от кипарис и до днес се съхраняват в горния параклис над главния олтар. През 1860 г. за черепа е направен златен реликварий, подпиран от четири ангела. На специално място е поставен стъклен флакон със скъпоценното парче кожа.
Хората от Прованс смятат гробницата на Мадлен за третата най-важна за християнството след Божи гроб и тази на Свети Петър. Светата пещера и базиликата посрещат около 400 000 посетители всяка година. Идват хора, които носят бремето на греха и търсят прошка. Докато вървят пеша между двете свети места, се отдават на пречистващ размисъл. А на тръгване от пещерата си взимат камък с вярата, че това е частица от завивката на Мария Магдалена.
Почти до края на XX век светицата е приемана от католическата църква за покаяла се грешница след като през VI век папа Григорий Велики (погрешка или не) я свързва с евангелските текстове за блудницата, замервана с камъни, която Иисус спасява от обругаване. Минават 14 века, докато Ватиканът тихомълком признае грешката си. Папа Франциск призовава за приравняването на Мария Магдалена до 12-те апостоли, тъй като тя е била много обичана от Иисус.
ВИЖ ОЩЕ: Защо Иисус се явява първо на Мария Магдалена? Факти, които не знаем
Но защо още през XV век крал Рене дава официален статут на легендата за Света Мадлен в Прованс? Дали не е бил таен последовател на унищожената от Инквизицията секта на катарите? Макар че кръстоносците на папа Инокентий III опустошават Тулуза и Прованс, от уста на уста се носи мълвата, че последователи все още пазят учението, но само посветени знаят за него.
Случайно или не, Сен Бом е специално място и за Задругата на свободните зидари, които обявяват Мария Магдалена за своя покровителка. Посвещаването на нови членове започва с изкачване до пещерата й, в която тя е живяла 30 години. Чак след като преодолее това изпитание, новоприетият получава престилката, щампована с пергел и триъгълник.
А местата в Прованс, свързани с Мария Магдалена влизат в европейски културен маршрут – „Пътят на Светия Граал“, подобен на Камино де Сантяго. Началната точка ще е в Рим, ще преминава през Авиньон – седалището на папството през XIV век, и ще достигна до Валенсия, където според папско признание се съхранява автентичната реликва.
Но дали все пак тя не е скрита в Родопите, както мечтаеше покойният историк проф. Божидар Димитров?
ВИЖ ОЩЕ: Прованс и лудостта на гениите
Истории от Прованс: Арл и отрязано ухо за победителя
Текст и снимки: Даниела Денева
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
