Любопитно

“Преображение Господне” - духовният оазис на Боровец

Легендите гласят, че посетителите на единствената дървена църква у нас, се разделят с вредни навици и зависимости

“Преображение Господне” - духовният оазис на Боровец

Сред шума на ски пистите, хотелите и туристическите потоци, скрит между високите борове, се издига единственият изцяло дървен православен храм в България - църквата „Преображение Господне“.

Построен без бетон и тежки каменни маси, храмът изглежда така, сякаш винаги е бил част от гората. Почти век по-късно той продължава да бъде живо духовно средище, а не просто туристическа атракция.

Преди първия гредоред

Историята на църквата започва много преди първия положен гредоред. Ощепрез 1909 г. собствениците на няколкото вили в тогавашната Чамкория изпращат писма до община Самоков с настояване курортът да има свой храм.

По това време мястото е предимно лятно убежище за заможните българи, привлечени от чистия въздух и гъстите борови гори. С развитието на курорта обаче става ясно, че той ще се превърне в целогодишен център за отдих и спорт. А всяко селище има нужда не само от хотели и пътища, но и от духовно пространство.

По думите на историка Любомир Николов от Исторически музей – Самоков, именно жителите и вилопритежателите в курорта настояват за изграждането на църква – като символ, че мястото не е просто курорт, а общност.

Храмът, строен от дарители

Проектът не е плод на държавна инициатива или църковна кампания. Средствата са събрани от хората, които обичат някогашната Чамкория и прекарват голяма част времето си там.

Само за кратък период чрез специален фонд са събрани около 300 000 лева – значителна сума за онези години. Сред дарителите има общественици, политици и обикновени самоковци.

Строежът започва през 1933 г., а само година по-късно храмът е завършен. На 29 септември 1934 г. той е осветен тържествено в присъствието на множество вярващи.

Архитектурният проект е дело на арх. Никола Лазаров – едно от големите имена в българската архитектура и човекът, участвал в планирането на развитието на целия курорт.

Решението храмът да бъде дървен не е случайно. По онова време архитектите и градоустроителите търсят хармония с природата, а не показна монументалност. Църквата трябва да бъде част от планинската среда, а не да я засенчва.

Строителството е поверено на самоковския предприемач Петър Пиперков, който успява да завърши сградата за изключително кратко време.

Почти сто години по-късно църквата продължава да изпълнява същата роля – да бъде място за молитва, тишина и утеха.

Тя не е превърната в музейна забележителност. В нея се извършват богослужения, сватби, кръщенета и служби за здраве. Посещават я както туристи, така и хора, които идват специално заради вярата си.

Протойерей Любомир Мишков я нарича „духовен оазис за всеки, който търси надежда и утеха“.

Чудото на чистия въздух

Около храма постепенно възникват и легенди. Разказва се, че искрените молитви тук носят изцеление, а някои посетители твърдят, че след посещението си са успели да се разделят с вредни навици и зависимости.

Според местните обаче чудото има и съвсем земно обяснение – чистият въздух на Рила, който още в края на XIX век привлича хора със здравословни проблеми. Неслучайно именно тук възниква първият планински курорт у нас.

Курортът, който тръгва от гората

Днес е трудно да си представим, че някога Чамкория е била просто гора без инфраструктура. В края на XIX век община Самоков решава да развие района като курорт. Постепенно се изграждат вили, пътища и хотели, а след това започват и зимните спортове.

По примера на европейски курорти като Семеринг и Гармиш-Партенкирхен сеправят амбициозни планове за хотели, езера и модерна инфраструктура. Част от тези идеи не се реализират заради икономическите трудности на 30-те години, но храмът остава – като завършен символ на духовната страна на този проект.

Когато шумът утихне

Днес, когато Боровец е известен предимно със ски пистите и нощния живот, дървената църква напомня за друга страна на планината – тихата, смирената и човешката.

Мнозина туристи я откриват случайно, разхождайки се между боровете. Други я търсят целенасочено. А някои просто влизат за минута тишина и излизат променени.

Може би именно в това е истинското чудо на храма „Преображение Господне“ – че близо век по-късно той продължава да събира хората не около шума на курорта, а около онова, което остава, когато шумът утихне.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай