Здраве

Не си виновен ти. Ето какво дирижира настроението ни

Не си виновен ти. Ето какво дирижира настроението ни

Всички обичаме да вярваме, че контролираме емоциите си. Че тъгата, тревожността или внезапната раздразнителност са просто „лош ден“. Само че науката все по-често повдига вежда и прошепва: може би не ти си виновен – може би са хормоните.

Дълго време фокусът беше върху невротрансмитерите – серотонин, допамин, норадреналин. Но с напредъка на изследванията става ясно, че хормоните не са просто фонов шум. Те са диригенти. И понякога – доста безмилостни.

Невидимата власт в кръвта

Хормоните са химични пратеници, произвеждани от жлези и тъкани, които пътуват из тялото и се „ръкуват“ с рецептори, за да задействат реакции. Повече от 50 са идентифицирани досега и заедно управляват всичко – от растежа и съня до сексуалността и психичното здраве.

„Хормоните реално влияят на настроението и емоциите ни“, казва Нафиса Исмаил, професор по психология в University of Ottawa. Те взаимодействат с невротрансмитерите, но и пряко влияят върху раждането и загиването на мозъчни клетки. С други думи – не просто променят как се чувстваме, а как е устроен мозъкът ни.

Защо жените плащат по-висока цена

Депресията и тревожните разстройства скачат рязко по време на големи хормонални промени. До пубертета момичета и момчета боледуват еднакво често. След това – момичетата стават два пъти по-уязвими. И тази разлика остава за цял живот.

Естрогенът и прогестеронът играят ключова роля. Преди менструация нивата им падат – и при някои жени това отключва раздразнителност, тъга и тревожност. При други – тежко предменструално дисфорично разстройство, със симптоми, които могат да съсипят личния и професионалния живот.

„За много жени това е хроничен проблем, който се повтаря всеки месец“, казва Лийза Ханцу от Johns Hopkins University.

След раждането ударът е още по-рязък – прогестеронът и естрогенът буквално пропадат. Не е случайно, че до 13% от родилките изпитват следродилна депресия.

А после идва перименопаузата. Колебания, които не са плавни, а хаотични. „Не е важно точното ниво, а рязката смяна“, обяснява Лийза Галеа от University of Toronto. Някои жени минават без проблем. Други – с мозъчна мъгла, депресия и срив на паметта.

Мъжете не са имунизирани

При мъжете тестостеронът спада бавно, но и това понякога е достатъчно. При част от тях се появяват промени в настроението, апатия, дори депресивни епизоди. Темата обаче рядко се обсъжда. „Определено ѝ се обръща твърде малко внимание“, казва Исмаил.

Когато стресът излезе от контрол

В центъра на драмата стои т.нар. HPA ос – хипоталамус, хипофиза, надбъбречни жлези. При стрес тя излива кортизол в кръвта, за да ни даде енергия. Краткосрочно – полезно. Хронично – разрушително.

Постоянно високият кортизол убива неврони в хипокампуса, амигдалата и префронталния кортекс – зоните за памет, емоционален контрол и вземане на решения. Резултатът: тревожност, раздразнителност, лоша концентрация и депресия.

Любовта срещу кортизола

На другия полюс стои окситоцинът – „хормонът на любовта“. Освобождава се при близост, докосване, доверие. Намалява кортизола и създава усещане за сигурност. Не е панацея и не всички вярват, че може да се използва терапевтично, но ролята му като естествен антистрес е безспорна.

Щитовидната жлеза – тихият саботьор

Дисбалансът на Т3 и Т4 – хормоните на щитовидната жлеза – често стои зад депресия и тревожност. Високи нива носят напрежение и паника. Ниски – потиснатост. Добрата новина: корекцията им обикновено връща и настроението.

Новата надежда

Знанието започва да се превръща в лечение. Лекарството брексанолон, имитиращо алопрегнанолон, вече показва впечатляващи резултати при следродилна депресия. Изследват се и комбинации от антидепресанти с тестостерон или естроген при определени групи пациенти.

Но универсално решение няма. Хормоните не действат еднакво при всички.

„Знаем, че влияят. Не знаем защо някои хора са толкова чувствителни, а други – почти не“, обобщава Исмаил.

И може би това е най-важният извод: настроението не винаги е избор. Понякога е биохимия. А разбирането ѝ може да се окаже първата крачка към по-добро лечение – и повече състрадание към самите нас.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай