Паметникът на Аспарух ще обедини българите, казва известният историк акад. Георги Марков
Цар Борис вероятно е погребан в Преслав
Младежите не се вълнуват за съдбата на Отечеството
Чичо Сам замести Дядо Иван
Да бяха оставили поне 6 месеца наборна служба
Майки тикат бебешки колички с погледи в смартфоните си
- Акад Марков, как узря у Вас идеята, която лансирахте преди дни, на мястото на разрушения Паметник на Съветската армия в центъра на София да бъде поставен монумент на хан Аспарух?
- Няколко съмишленици се събрахме, огледахме мястото, където беше Паметникът на Червената армия и решихме, че там трябва да бъде издигнат паметник на създателя на Дунавска България - Аспарух.
Има хора „за“ и „против“. Но аз се надявам, че ще надделее разумът. Защото нека да има паметник на Цар Освободител, построиха такъв и на президента освободител Роналд Рейгън в Южния парк в столицата. Тогава много се смях. Но ние трябва да държим на своята вековна история. Като историк аз съм оптимист. Защото сме живели в много по-тежки, в по-страшни времена от днешните. Обаче сме оцелели като българи.
В Инициативния комитет сме заедно с акад. Владимир Зарев; д-р Петър Берон; режисьора Людмил Стайков, който за 1300 годишнината от основаването на българската държава през 1981 г. направи игралния филм „Хан Аспарух“; арх. Петър Диков – председател на Съюза на архитектите в България, интелектуалци. Ще се обърнем за подкрепа към държавните институции, както и към Столична община, на чиято територия вярвам, че ще има монумент на Аспарух.
През 1981 г. имаше подобно предложение. Но управляващите от БКП тогава го „изпратиха“ в Добрич.
Нищо не пречи обаче и в София да има паметник на Аспарух, който да обедини българите. Да не се противопоставяме.
- Тази година честваме 1170 лета от създаването на Глаголицата и 1160 от покръстването на българите. Колко важно е днес да знаем, че сме имали държавник, който е сложил основите на България?
- Важно е, защото България има много политици, но малцина са държавниците. А такива са ни нужни, тъй като те поставят националните интереси над партийните.
- Назовете, моля Ви, имената на няколко наши съвременни държавници.
- За съжаление, не мога. Затова мисля, че поне като минават политиците ни покрай паметника на хан Аспарух и го видят, яхнал коня си, да осъзнаят в действителност, че ние живеем на тази земя благодарение на него.
- Освен в Добрич, паметник на хан Аспарух има в Стрелча, в Исперих, в Шумен.
- В Добруджа заслужава да има този паметник. Защото първобългарите или прабългарите идват в Добруджа. Неслучайно и първата ни столица е в Лудогорието – в Плиска.
Живеем тук и трябва да почитаме основателя.
- Цар Борис е покръстил българите. Знае ли се днес къде е неговият гроб?
- Не. Знае се за Втората българска държава. Но за държавници от първото българско царство не се знае. Има предположения. Може би археолозите ще стигнат някога до неговия гроб. Вероятно е във Велики Преслав – във втората столица , която той прави с основаването на християнската държава. Аз лично мисля, че цар Борис е погребан в Преслав.
- А какво бихте казал на младите хора у нас днес за Златния век по времето на Симеон Велики, за Възраждането на България?
- Имали сме единение тогава. Но, имали сме и времена на противопоставяне, и граждански войни. Солидарността обаче винаги води до успеха на нацията. Някога в Средновековието е имало разделение по отношение на короната, на наследниците. Но имаме си, нали, поговорката: „На чужд гроб не плачи!“.
На Гарнизонното стрелбище в София, освен че са разстреляни Никола Вапцаров и ген. Заимов, своята смърт са намерили много други.
По този повод в деня на Съединението, заедно с мои съмишленици поставяме венци там, но и пред Войнишкия паметник в НДК.
Писал съм много за политически убийства, за покушения и държавни преврати в новата история на България. Това трябва да се преодолее.
Имаме едно Освобождение – Руско-турската освободителна война. Тогава България след 5 века се връща на политическата карта на Европа.
Това е.
Докато Червената армия не е освободителка. Защото на 5 септември, 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява неутралитет. И Червената армия нахлува. Срещу нея няма съпротива, тъй като има нарочна заповед на военния министър ген. Маринов и България е окупирана. Имало е смъртни присъди, заграбени са имотите и средствата на убитите.
Има смяна на системата, има съветски модел на държава. Така, че това не е освобождение, това е окупация.
- А виждате ли някакъв аналог с днешната тревожна ситуация в България, тъй като виждаме как отделни правителства се лутат ту към единия „брат“, ту към другия?
- Чичо Сам замести Дядо Иван. Имаме нов Голям брат в лицето на САЩ. Но Америка следва своите стратегически интереси. Те са световна сила и могат да разиграват шахматната дъска на Балканите. Както става сега в Близкия Изток. САЩ налагат условия, които не се приемат нито от Израел, нито от Хамас. Няма да се стигне до мир скоро.
Важно е геостратегическото положение тук, на Балканите.
Спомнете си само колко милиони дадохме за 8 фантома. Докато навремето не беше така. Ще дам пример. По времето на комунизма у нас Тодор Живков и Леонид Брежнев имат среща в Съветския съюз след един нагласен лов. Тогава Живков казва: „Ген. Джуров ще ви представи специален доклад, моля да ни доставите 40 „МИГ - 23“. И той казва: „Добре, Тодоре, щом е така“. След три месеца идват 40 изтребители. Да, ние сме били най-големият съветски сателит, но това имаше определена цена.
Според мен днес не сме така оценени, както преди.
- А каква цена плащаме за членството си в ЕС в исторически смисъл?
- Били сме в СИВ, както и във Варшавския договор. Системата се смени не само в България, но и в цяла Източна Европа. НАТО поставя ЕС в зависимост по отношение на отбраната.
По време на членството ни във Варшавския договор професионалната ни армия беше няколкостотин хилядна. Сега стигнахме дотам, че повечето младежи в армията не искат да маршируват. Вече не е въпрос на оръжие, а на човешки ресурси. Тях вече ги няма. Поне да бяха оставили 6 месеца наборна служба.
Младежите днес не се вълнуват за съдбата на Отечеството. Някой друг трябва да ни пази. Но ако ни пази друг, ние ще зависим от него.
Има ли българска армия, ще има българска държава!
Уязвими сме по отношение на отбраната и на националната сигурност.
- Какво тогава да завещаем на младите хора, които по цял ден са в социалните мрежи през телефоните си, и като че ли нямат памет, за което сме виновни ние – по възрастното поколение българи?
- Те не учат история. Те казват: аз имам смартфон. Търси се сензацията, клюката. Но не може да се вярва на всичко.
Живея до парк „Гео Милев“ и редовно гледам как майки с едната си ръка тикат бебешката количка, а с другата държат смартфона пред очите си. Това е екранна зависимост.
- А ще успее ли във времето естественият интелект (ИИ) да победи изкуствения?
- Казват, че ИИ може да бъде полезен в банките, в медицината, в производствата на конвейер. Но той трябва да има данни, които му се подават от човека и да ги подрежда. Обаче да пише книга, стихотворение, няма как.
Дори някои студенти ползват ИИ да им пише дипломната работа.
ИИ няма чувства, той не може да мисли, за разлика от човека. ИИ може да служи на човека, но той трябва да го ръководи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
