Големият творец никога не е притежавал ателие, рисувал е на нивата и сред лозята
Доброволецът от Първата световна война Владимир Димитров - Майстора, или Рисувачо, както са го наричали селяните в Шишковци, през 20-ти век е правил изложби в културните столици на цяла Европа. Обикаля България, за да търси своя творчески пристан. И го намира в кюстендилското село Шишковци. Тук хората били трудолюбиви, семействата им - здрави, а жътварските песни, изпълнявани от момци и моми, грабнали сърцето на художника.
Селата, полето със златното жито, овошките, красивата природа и чистият въздух край Струма привличат Рисувачо и той създава неповторимите си платна именно тук в продължение на години.
"Хората от Шишковци, Ръждавица, Копиловци, Дивля и Калотинци ще очакват с нетърпение да видят осанката на аскетичния, висок, белобрад, мистичен художник с триножник и платна под ръка, крачещ в техните землища. Маслени платна, рисунки, акварели, ще съхранят завинаги росни червени макове, напиращи да излязат от платното ябълки и круши, натежало от зрялост грозде, златни люлеещи се жита, ухаещи пролетни цветове, надпяващи се жътварки, пластене на сено, фигури, носещи непосилно големи снопи...“. Едва ли има по-добро описание на творбите на Рисувачо от това на Валентин Господинов, директор на Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора“ в Кюстендил.
В нея са съхранени портретите на деца, мъже и жени, типични представители на отрудения народ, пред когото художникът благоговее, категоричен е Господинов.
Почитателите на изкуството на Майстора знаят, че моделите му не са безименни. Всяка вечер те го очаквали на мегдана, за да им покаже новите си творби. Споделял с тях плановете си, а те, от своя страна, го критикували, когато нещо не им харесвало.
Днес тленните останки на знаменития художник са в с. Шишковци. Къщата, в която той е живял и творил, е негов музей с експозиция.
Поводът са думите му: "За мене пишат, че съм работил 26 г. в село Шишковци, Кюстендилско. Това е само формално вярно, защото всъщност аз винаги съм бил там...И още: "Ако има рай на земята, то е Кюстендилския край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите градини и лозя“.
Майстора почти никога не е споменавал родното си кюстендилско село Фролош. През целия си живот той не е имал собствен дом и вещи извън необходимите.
Никога не е притежавал собствено ателие. Рисувал е там, където са хората - на нивата, насред овощните градини и естествени цветни килими.
Територията на днешното с. Шишковци е населена още от новокаменната епоха. През третото хилядолетие пр. н. е. тук идват траките, които са се занимавали със земеделие и скотовъдство.
През 7-8 в. Пауталия (днешен Кюстендил), заедно със земите на Шишковци попадат в пределите на голямата Византийска империя.
През 1878 г. е основано началното училище в селото.
На 16 ноември, 1835 г. е била открита жп- гарата в града, в чиито помещения Майстора подрежда свои творби.
Житието на родения след Освобождението писар
Работи за американския мецанат на славянско изкуство Джон Оливър Крейн, а когото създава над 200 творби.
Владимир Димитров - Майстора се ражда 4 години след Освоождението - на 1 февруари, 1882 г.
Семейството му има нерадостната съдба на бежанци. Те веднъж напускат опожарена Македония, за да търсят убежище в свободната част на България. Втори път бягат от града до нищетата в селото - споходила ги след осакатяването на бащата - основната фигура в семейството. Влечението си към селото обаче самият художник нарича "биологично предразположение".
Може да се счита, че началото на пътя му към Шишковци е закодирано още в неговото детство.
Младият Владимир Димитров Поппетров, до постъпването си в Рисувалното училище, работи като писар в Кюстендилския окръжен съд. В свободното си време скицирал разсилния, другите писари, адвокатите и подсъдимите, както и пейзажи от околностите на града.
Една година след завършването на Рисувалното училище е назначен като учител по краснопис (търговска кореспонденция) и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов за периода 1911 - 1918 г.
В началото на престоя си в Шишковци художникът работи за американския мецанат на славянско изкуство Джон Оливър Крейн, за когото създава над 200 творби. След изтичане на договора от 5 май 1930 година Майстора започва да работи за Министерството на народното просвещение, със заплата на прогимназиален учител по рисуване. Срещу тази скромна помощ той решава всичко значимо - което изработи, да предава на държавата, на своя народ, което е изключителен по своето етично значение акт. Тази си длъжност художникът изпълнявал крайно съвестно - периодично, с подробни писмени доклади отчита работата си пред Министерството, като прилага списък на изработеното, подчертавайки с разноцветни моливи кои творби смята за завършени, кои са в процес на работа, в скици, проекти и дори още в замисъл. Най-доброто, по негова преценка, предавал на Министерството и на Археологическия музей, чиято картинна сбирка образува първоначалното ядро на бъдещата Национална художествена галерия в София.
(Библиотека "Кюстендилска изобразителна школа", Къща музей "Владимир Димитров - Майстора").
Моделите разказват
Пък остави уж четката да почива и вземе мандалината, пък почне да пее и дрънка на децата
На нашата грешна земя втори такъв не се ражда
"Весел човек, добър човек, сякаш Господ се беше вселил в него. На нашата грешна земя втори такъв не се ражда. Дрехата сваляше от гърба си и я обличаше на сиромаха. Всяка сутрин като отец, го заварвахме на полето, отправил очи към слънцето и бялото платно. Ние, дето все сме на работа на полето и за работни се смятаме, и по тъмно ставаме за кърска работа, отидехме ли на полето, гледаме - той ни изпреварил".
Надежда Коркинска, модел
...
"Първата ми рисунка направи, когато бях 14 годишна. Позирах му по два часа на ден. Беше много внимателен, молеше ме да стоя мирно и търпеливо, като ми даваше и по малко почивка. В тая почивка, няма да забравя, той винаги ми поднасяше шоколадови бонбони, които по това време рядко се намираха дори по градовете, камо ли на село. За четири дни картината ми беше готова. След това той излизаше извън селото, търсеше кое ще подхожда на моето лице, - слънчогледи, грозде, ябълки, рози и намерил, че че гроздето ще бъде най-хубаво за моето лице".
Тодорка Григорова Вишнярска - модел
...
"Пита ни как се казваме и ние всички една по една си казваме имената. Най-после дойде ред и на мен: "Станка" - казах, а той ме пита: "Вкъщи ли са майка ти и татко ти?", - че съм имала интересни черти за рисуване, да ги питаме дали ще разрешат да ме нарисува. "Това, дето си го замислил, Рисувачо, нема да стане" - отвръща баща ми. - "Детето ми трябва, за да ми помага. Работно време е сега, виж - зимъска може, но сега не". После три зими идваше у дома и ме рисуваше...Пък остави уж четката да почива и вземе мандалината, пък почне да пее и дрънка и казва на децата: "Хайде, деца, друснете му едно хорце, пък малко да се развеселите и да не задреме Стана. Ние трябва да сме весели, та и тя да бъде весела и засмена, за да може засмена да я изрисувам"...Кога се замомих, мама изкара четири кила свила от бубите, дето отглеждахме, и ми изтъка плат за саята. Чудесен плат беше. Та с тая свилена блуза момувах и насетне се задомих. С нея Майстора ме нарисува".
Стана Васева Гогова - модел
...
"Идваха му често гости негови приятели и колеги. Като: Боге Лазов, Владимир Григоров, Драган Лозенски, Батето (Стоян Венев), Мориц (Мордохай), Бенционов, и много, много други познати. В качеството на домакин, един ден преди гостето, когато е известен, заръча на хазяите да подквасят кисело мляко, набави 1-2 дамаджанки боза, омесват по една-две баници или кия-погача, набави плодове и предлага свободна консумация на гостите - кой от какво душа му иска, колкото иска - да си взема! През цялото време на пира, Майстора занимава гостите с художественото изкуство, като последователно говори за всяка картина, изложена на пода и край стените на стаята".
Кирил Виячев - модел
...
"Имал съм случай да го срещам по железопътната линия от Шишковци за Кюстендил - сутрин, още в тъмно и го питам: "Къде, бе, Майсторе, толкова рано?". Той ми отговаря: " Отивам при маковете за да ги хвана, докато те спят. Ние да не спим, те са най-интересни преди изгрев слънце".
Никола Стоянов, дърводелец
С П О М Е Н И
Като малък бях много чувствителен към музика и се разплаквах, когато слушах песни и хора. Към рисуването се определих много късно
****
Рисувах, рисувах...Що разучаване е било на ябълковия цвет! Във всяка бахча знаех кое дърво най-хубаво цъфти и кога най-добре цъфва. Какво чудо е кога зацъфнат дърветата!...Мъчна работа
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
