Няколко оцелели дървени къщи, обковани с масивни дъбови дъски и осветявани в миналото единствено от „подвижна керемида“ на покрива, посрещат посетителите в село Кости като живи свидетели на една отдавна отминала епоха. Този уникален архитектурен стил, срещан само в трите села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец), е само първата следа, че тук история и легенди вървят ръка за ръка.
Село Кости, разположено в Югоизточна България, недалеч от Черноморското крайбрежие и границата с Турция, е едно от малкото места, където природата, мистиката и древните обреди се преплитат така осезаемо. Откъснато между стръмни странджански хълмове и вековни гори, то пази атмосфера, която трудно може да се намери другаде.
Природа, която вдъхновява
Околностите на селото попадат сред едни от най-ценните природни територии в Странджа. Близо са резерватите „Силкосия“ и „Узунбоджак“, както и защитените зони „Кълката“, „Пирен“ и „Марина река“. Шумът на вековните дъбове и богатството на животинските видове превръщат района в истински природен музей на открито.
Корени от дълбока древност
Историята на Кости започва далеч преди първото писмено свидетелство от 1498 г. В околностите са открити следи от металургична дейност и артефакти на тракийската култура, а селото попада в ареала на Граматиковското рудно поле, чиито корени се проследяват още до V хил. пр. Хр.
През 1926 г. Кости е било оживено селище с 304 къщи и 1 328 жители, сред тях – 856 бежанци от Източна Тракия. Днес населението е около 300 души, но духът на селото остава също толкова жив.
Легенди за името
Местните пазят няколко истории за произхода на името. Една разказва за гръцки търговец Костас, друга – за връзката със Св. Константин, тъй като Кости е едно от нестинарските села на Странджа. Трета легенда сочи богатия Кустú (Костаки), който научил хората да разчистват земите покрай река Велека, да ги обработват и да се замогват – благодарност, която селото увековечило в името си.
Нестинарската магия
Кости е едно от малкото места, където и днес се изпълняват огнените ритуали на нестинарите – мистични „игри върху огън“, пазени от незапомнени времена. Преданията разказват, че тези танци водят началото си от предхристиянски вярвания, преплетени умело с православната традиция.
Особено почитано е свещеното място Голямата аязма, известно още като Далечната или Русенова аязма. Там, в неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена, се събират хора от околните села – Сливарово, Граматиково, Българи, Кондолово и Кости.
Празник и съвремие
Празникът на селото се чества в първата събота или неделя на август – деня на Св. Илия. Въпреки по-малкия брой жители днес, Кости продължава да живее като едно от най-магнетичните и автентични места в Странджа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
