Петък,

Орбан смаза либералите с есе, буря в Брюксел

От: СТАНДАРТ -
A
A
A
  • Програмна статия на унгарския премиер разтърси Европа

Програмна статия на унгарския премиер Виктор Орбан разтърси Европа. Държавникът публикува забележителния си материал в местното проправителствено издание Magyar Nemzet вместо да произнесе обичайната си ежегодна реч „За състоянието на държавата“.
В статията, която самият Орбан нарича есе, либералният модел на управление е направен на пух и прах, при това с много сериозни аргументи. Орбан коментира бъдещето на Европа и нейното място в света, обяснява защо Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, е избрала различен път - без миграция.
Накрая унгарският премиер прави разрез на последствията от коронакризата и обяснява мерките, които взема Унгария така: "Ние не просто искаме да защитим нивото и стандарта, които Унгария постигна през последните десет години, но също така да гарантираме, че дори след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година.".
Статията, която предизвика буря в Брюксел, бе преведена от Агенция „Фокус“ и публикувана в две части.

Ето пълния текст на есето на Виктор Орбан:

Прелюдия към есенния политически сезон

Няма летни унивеситети. Няма партийни конгреси. Няма конференции. Има пандемия. Вирусът също така унищожи летните събирания на семинарите на политическата мисъл. И все пак ще има много за размисли и дебати: въпроси, които биха били трудни за обсъждане сред обичайната парламентарна прибързаност и в рамките на съвременната забързана комуникация. Така че, вместо реч, имаме текст; вместо обръщение – есе.

Нелиберален, християндемократичен, консервативен, либерален

Борбата за духовен суверенитет и интелектуална свобода, която започнахме преди години на летните университети, постепенно започна да дава плодове. Бунтът срещу политическата коректност, срещу диктата на налудничавата либерална доктрина, моделите на изразяване и модели за подръжание тече във все по-голямо корито. Все повече хора показват все по-голяма смелост да се освободят от оковите на моделите на говорене, единствено одобрена концепция за демокрация и единствено одобрена интерпретация за Европа и Запада. Самият опит за бягство не е толкова лесен и рискът от наказание е голям: изключване от академичния живот, загуба на работата, стигматизация, маргинализиране в университетите.

Вече почти всеки ден има такива примери. Но дори и да успеем да избягаме от систематичните патрули на добре платени налудничави либерални граничари, ни остава да се борим и срещу дълбоко вкоренените рефлекси на все толкова добронамереното обществено мнение. Добре обоснованите аргументи не носят нищо: ако някой харесва национализма, това кара корема на германците да се свие – реакция, подобна на тази, която произвеждат у тях писанията на професор Хазони от Ерусалим. И колкото и копринено да говорим за нелибералната демокрация, терминът е ужасно суров за немските и англосаксонските уши. Така е и днес.

Бунтът срещу либералния интелектуален гнет не само се разширява, но и се задълбочава. Има все по-голям брой убедителни есета, задълбочени проучвания и незаменими монографии. Вече виждаме, че Царят е гол – въпреки отказа на Брюкселския балон да признае това. Доктрината, че „демокрацията може да е само либерална“ – този златен агнец, този монументален фетиш – е развенчана. Сега трябва само да изчакаме прахът да се уталожи и ние не само ще го знаем, но и ще го видим. Изглежда, че консервативните и християндемократическите партии и политически движения най-накрая могат да избягат от смъртоносната прегръдка на либералите. От каквато и височина да са декларирани, изявления от рода на „няма такова нещо като нелиберална демокрация“ сега са записани в книгата на политическата глупост. Консервативните политически мислители най-накрая събраха смелост и използват яснота на мисълта, която дори надминава елегантността на математическите разсъждения, за да докажат, че либерализмът и консерватизмът представляват две непримирими позиции в политическата теория. Те показаха недостатъците в аргументите на онези, които искат да завлекат консерватизма в голямата шатра на либерализма. Меко казано, грешка правят тези, които твърдят, че разделението на властта, гражданските и политическите свободи, защитата на частната собственост и управлението в граници – което е и върховенството на закона – може да бъде постигнато единствено в интелектуалните граници на либерализма и може да бъде приложено чрез либерална демокрация. Разбира се, познаваме и унгарци, които са решили този пъзел, но са разбрали колко по-приятно е да събираш потупвания по гърба в Брюксел и приятелски усмивки в знак на признателност в мрачните либерални салони, отколкото да си се свит като черна овца у дома в Будапеща. Леко неприятно усещане в стомаха не изглежда толкова висока цена. Но днес климатичният контрол и обзавеждането в салоните на Централна Европа и елегантността на техните гости - да не говорим за тяхната кухня - все повече се конкурират с тези на Запад. Отдръпването ще започне скоро – точно както се случи навремето с Москва.

Съвременното сближаване на консерватизма и либерализма може да се проследи до това, че консерваторите и либералите оставиха настрана своите основни – но тогава все още очевидни - различия в голямата им битка срещу тоталитаризма. Те ги оставиха настрана и сключиха съюз срещу общ враг: съюз срещу нацизма и комунизма, срещу нацистите и комунистите. Това беше дълга борба в продължение на сто години. Степента, до която мислите, аргументите и основните принципи на съюзниците се бяха преплели, се прояви едва когато техният съюз загуби значението си с падането на Берлинската стена на Запад и изтеглянето на съветските войски на Изток.

Политиците, журналистите и дори учените са все по-нехайни при взаимозаменяемото използване на консервативни и либерални понятия и концепции. Прекалено дълго - твърде дълго, около две десетилетия - изглеждаше, че няма нищо лошо в това да бъдеш интелектуално неточен и дори небрежен; изглеждаше, че това не може да причини сериозна вреда. Това беше отношението на англосаксонските консерватори и на европейските християндемократи. Сега обаче ситуацията се промени и нещата взеха сериозен обрат. Това, което по-рано изглеждаше като малка интелектуална грешка, лоша позиция, допустима деформация, сега пречи на яснотата на зрението по важни въпроси. Това прикрива факта, че днес либерализмът и либералите отново представляват най-голямото предизвикателство и опозиция на консерваторите и християндемократите. Основните положения на християндемократичното и либерално мислене са диаметрално противоположни едни на други. В своите атаки либералите се прицелват в най-важните за нас неща, крайъгълните камъни на политическия ред, който желаем, ценностите в основата на консервативно-християнското демократично наследство - като нацията, семейството и религиозната традиция.

Вече все повече хора признават, че ако нещата продължават да се развиват по този начин, християн-консервативните сили ще се окажат помощници в отслабването на нациите, разрушаването на религиозните традиции и унижението и подигравките над семейството. Тук, в Централна Европа, признанието на този факт се е издигнало до обществена и държавна политика. Тук червената предупредителна лампичка е светнала, ние натиснахме ръчната спирачка, и – основно в Полша и Унгария – ударихме камбаните за тревога. Тук имахме достатъчно сила да изтеглим Европейската народна партия (ЕНП) – европейският политически дом на християндемократите и консерваторите – обратно от ръба на пропастта. Тук имаме достатъчно силен инстинкт за оцеляване и достатъчно силен глас, за да заявим, че не трябва да излагаме бъдещето на европейската християндемокрация на риск - дори и заради толкова разбираемо германско искане структурата на коалиционната партия в Брюксел да бъде копие на тази в Берлин, защото това би бил най-лесният начин за хармонизиране на двата центъра на властта.

Според тази концепция, ако в Берлин християндемократите влязат в коалиция с левицата, тогава ЕНП трябва да последва примера в Европейския парламент. Ако възприемем този подход, след изборите в Германия ще можем да оценим красотата на коалицията между ЕНП и Зелените - такава, каквато в момента се изпробва в лабораторията във Виена.

В Централна Европа обаче има бунт срещу идеята за такова извращение - не само на основата на добрия вкус, но и на здравия разум. Разликите между либералната и християндемократичната политическа теория са важни не само в сферата на академичните среди. Те имат и сериозни практически политически последици.

Без да детайлизираме философските аргументи, простиращи се до Кант, тук можем да кажем, че либералите вярват, че всяка държава - включително тези, които в момента не се управляват като либерални демокрации - трябва да бъде принудена да приеме тази форма на управление. За разлика от тях християндемократите отхвърлят тази форма на външна политика, защото според тях обществата се държат заедно и поддържат мира по най-различни начини; и, както наскоро беше доказано от Арабската пролет, либералната демокрация може да донесе хаос и колапс и да донесе повече вреда, отколкото полза. Това е една от причините да викаме за още една победа на Доналд Тръмп, тъй като сме добре запознати с външната политика на американските демократични администрации, изградена върху моралния империализъм. Опитвали сме го - макар и под принуда. Не ни хареса и не искаме втора такава помощ. Нашите политики също се разминават по въпроса, който в Брюксел елегантно се нарича субсидиарност. Според либералите е най-добре да отстъпим правомощията на нашите национални правителства на международни организации - и колкото се може повече от тези правомощия. Именно в това те виждат начин всеобщите идеали, европейските ценности и универсалните човешки права да бъдат допълнително насърчавани и признати. Ето защо, когато на която и да е международна организация се дават нови правомощия и привилегии и, разбира се, ресурси и правомощия за наказание, те учтиво ръкопляскат, очите им блестят и сърцата им бият по-бързо.

Сред християндемократите обаче това не предизвиква ентусиазъм, колкото и ограничено да е: те могат да видят, че подобни организации неизбежно са склонни към деспотизъм, който са свикнали да наричат „върховенство на закона”, но който е просто „право за изнудване“; те са уязвими за проникване от мрежи в стил Сорос и ако бъдат принудени да избират между гражданите на отделни национални общности и големите оръжия на глобалния капитал, в крайна сметка винаги ще изберат последното. Гражданите на европейските държави скоро осъзнаха, че днешните европейски институции не обслужват тях, а интересите на Джордж Сорос и неговите близки. Те не са готови да преглътнат брюкселската фабрикация, че причината финансовият спекулант да се обогатява чрез съсипването на други и да се разхожда свободно в коридорите на Брюксел, е, че той безкористно предлага помощ на Европа.

Либералната и консервативната политика също се сблъскват - и дори са вкопчени в борба на живот и смърт - по въпроса за миграцията. Според лудите либерали няма причина да се страхувате от масова имиграция или дори от имиграционен потоп; и няма причина да се страхуваме от това, дори ако националните и религиозни традиции на неканените гости са рязко различни от нашите - или директно противоречат на нашите. Казват ни, че тероризмът, престъпността, антисемитизмът и появата на паралелни общества са само временни нередности или може би родилните мъки на един слънчев нов свят, който предстои да възникне. Но консервативно-християнският демократичен лагер отхвърля такъв непредсказуем експеримент върху общества и индивиди, защото вярва, че рисковете от хронично междукултурно напрежение и насилие са неприемливо високи. Освен ако не пренебрегнем законите на математиката, не е трудно да видим реалността на сигурна, бавна, но ускоряваща се подмяна на населението.

Съществуват и непримирими различия в образователната политика. Според консерваторите трябва да се съсредоточим върху характерните национални традиции, а целта на образованието е децата ни да бъдат способни да станат патриоти, които могат да продължат нашите изпитани традиции. В същото време християндемократите също очакват училищата да затвърдят половата идентичност, която Създателят е дал на всяко дете при раждането: да помогне на момичетата да станат фини и възхитителни жени; и да помогне на момчетата да станат мъже, които са в състояние да обезпечат сигурност и подкрепа за своите семейства. Училищата трябва да защитават идеала и ценностите на семейството и да държат непълнолетните далеч от джендър идеологията и пропагандата на дъгата. Либералите виждат това като средновековна изостаналост в най-добрия случай и като клерикален фашизъм в най-лошия случай. Според тях целта на училищното образование може да бъде само да насочи децата към тяхното вътрешно Аз, като ги направи способни за самореализация, запознавайки ги с красотите на универсалния политически ред и следователно отлепяйки от тях обгръщащите слоеве на традицията, наследена от живота на техните прабаби, баби и дядовци и родители.

Либералите също вярват - и по някаква мистериозна причина това е, което те защитават най-ожесточено - че достатъчното условие за справедливо и морално обосновано управление е общ, универсален разум и няма никаква нужда от абсолютните ценности, разкрити от Бог, и религиозните и библейски традиции, които са се родили от тях. Всъщност, казват те, трябва да бъде изградена разделителна стена между църквата и правителството и влиянието на религията трябва да бъде прогонено от публичната сфера. Унгарските читатели знаят малко за широчината, дълбочината и ожесточените борби на този дебат, който обхваща цялата западна цивилизация. Те вярват, че това е просто седимент на нашето унгарско съществуване или може би нашето съществуване като „мизерна малка централноевропейска държава“. Следователно те не могат да видят - а може би дори не могат да оценят - непреклонния и проницателен основен принцип в нашата национално-християнска Конституция, според който държавата и църквата функционират по отделни паралелни пътища. Запазвайки автономността на църквата и държавата, това се стреми да замени разделението с интеграция на религията в живота на обществото, поддържайки дух на толерантност към религиозните възгледи. Всъщност християндемократите също вярват, че за укрепване на справедливостта, обществения морал и общото благо, необходимостта от религия, библейски традиции и нашите църкви днес е по-голяма, отколкото е била от векове.

Политическата стратегия на либералите се основава на разделянето на света на политиката на две части. От едната страна са либералите, които са честни, добри хора и които приемат, че всички честни, добри хора трябва да стигнат до едни и същи политически убеждения и заключения въз основа на правилата на разума; а от другата страна са тези, които са се отклонили от полето на либерализма, защото тяхното невежество или изконна инстинктивна омраза им пречи да продължат напред с времето и с историята - чиято очевидна цел е да ни доведе до щастието, осигурено от либерални световни ценности, световен мир и световно управление. Следователно, от гледна точка на шантавите либерали, една група се формира от следните: Тръмп и Джонсън; Християни, стоящи върху основите на Новия Завет, и евреи, застанали върху основите на Стария Завет; всякакви аятоласи; диктатори от всякакъв ранг и вид, комунисти и нацисти; и без никакво съмнение ние, централноевропейските християндемократи. Това повтарят като папагали 90 процента от западните медии.

Ние, християндемократите, обаче използваме нашата собствена интелектуална система, за да опишем вселената на политиката. С дължимата скромност може да се каже, че това е по-интелигентно от доминиращото в момента, но тесногръдо либерално изображение на света, което управлява международните организации.

Единственият шанс за християндемокрацията е тя да влезе в открита интелектуална и политическа борба. Ако спре да се крие и спре да се прави на щраус, който не иска да види какво се случва. Ако се застъпи за себе си и артикулира четирите заявления, върху които може да бъде променена цялата европейска политика: нашите основни национални и християнски принципи не са либерални; те са възникнали преди либерализма; те са в опозиция срещу либерализма; днес либерализмът ги унищожава.

 Европа и нейното място в света

В средата на първото десетилетие на новото хилядолетие 81% от всички инвестиции в световната икономика идват от Запада и 18% от Изтока. Днес, малко повече от десетилетие по-късно, 58% от всички инвестиции идват от Изтока и 40% от Запада. Темповете на технологично развитие са невероятно високи, трудни за върпзиемане. Европа, която иска да влезе в технологичната конкуренция на основата на икономика, базирана на гражданската сфера, е далеч назад и вече е изгубила от поглед САЩ и Китай, които се съревновават на базата на икономика на военната сфера. И тъй като всички епохални технологии и иновации са пристигнали в гражданските икономически системи от изследвания за въоръжени сили, Европа дори не може да се включи в това състезание, докато не разполага с армия с размери, която може да се приеме сериозно - с други думи, обща армия.

Преди едва двадесет години Европейският съюз обяви, че до десет години еврото ще се конкурира с долара в световната икономика, ще създадем единен пазар от Лисабон до Владивосток, а Европа ще излезе на преден план в глобалната технологична надпревара. Това бяха целите. Това, което се случи, се случи: доларът нокаутира еврото; използваме санкции, за да се откъснем от руския пазар; и ние купуваме важни технологии от нашите конкуренти.

ЕС усети, че нещата не се движат по начина и посоката, които е предвидил. През 2012 г. Генералната дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия отбеляза, че през 2010 г. ЕС е допринесъл 29% за общото световно производство и прогнозира, че до 2050 г. това ще падне до 15-17%. Днес през 2020 г. това вече се е случило - тридесет години по-рано от предвиденото. Тази прекрасна Генерална дирекция също прогнозира, че демографските проблеми ще накарат Европейския съюз да подкрепи увеличената миграция, особено от Северна Африка и Близкия изток. Всичко това е написано през 2012 г.!

Според друга оценка, до 2050 година, 20% от населението на Европа – без Русия – ще бъде мюсюлманско. Днес изглежда вероятно, че до 2050 г. можем да очакваме мнозинството мюсюлманско население в големите западни градове.

Не е изненадващо, че страните от Централна Европа избраха различно бъдеще, без имиграция и миграция. Не е изненадващо и това, че фокусът на политиката на В4 (Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия – бел. Фокус) е върху подобряването на конкурентоспособността, дори ако Брюксел иска да се движи в точно обратната посока: преследване на климатични цели до абсурд, социална Европа, обща данъчна система, мултикултурно общество.

Не е изненадващо, че това, което беше предвидимо с малко здрав разум, наистина се случи. Западът е загубил своята привлекателност в очите на Централна Европа и начинът, по който подреждаме живота си, не изглежда много желан за Запада. През следващите години трябва да поддържаме Европа заедно, като същевременно признаваме, че изглежда няма шанс за промяна в тази историческа тенденция. Те не могат да ни наложат волята си, а ние не сме в състояние да ги отклоним от сегашния им интелектуален и политически път. Дори в тази безизходица трябва да намерим начин да си сътрудничим, докато бъдещето на Европа не бъде решено в Италия: надясно или наляво. Оттеглянето на Обединеното кралство може да представлява спад в силата на тези, които подкрепят националния суверенитет, противопоставят се на миграцията и вярват в икономики, основани на конкуренция. Но тези сили успяха да попречат на Брюксел да се намеси, за да изтласка от власт полските християндемократи, от години те стабилизират своите позиции в Хърватия и Сърбия, словенците също са на прав път към постигането на това и шансовете за оцеляване на Българската управляваща партия и министър-председателят - които са под тотална атака - също не са лоши. Бабиш и „Фидес“ издържат, а новото словашко правителство не е напуснало лагера на В4. Системата за върховенство на закона не е въведена. Въпреки че Нидерландия очевидно се дистанцира от Европейския съюз и нейната позиция все повече напомня на Обединеното кралство преди Брекзит, ние успяхме да ги задържим за момента. Също така успяваме да поддържаме шансовете за оцеляване на еврозоната, да предотвратим колапса на засегнатите южни държави и да запазим икономическата динамика на Централна Европа. И все още не сме попаднали в капана между чука и наковалнята на глобалната борба между Китай и САЩ.

Трябва да останем на пътя на споразуменията и компромисите и - независимо какво казва Европейският парламент - трябва да изпълним обширните финансови и бюджетни планове, които успешно финализирахме през лятото. Това е възможно, при условие че германците успеят да управляват процеса за избиране на наследника на канцлера Меркел, без да надвишават ниво 4 по скалата на Рихтер.

Вирусът, защита и перспективи

Втората вълна на вируса е тук. Вече ни залива. Пристигна - както можеше да се очаква и както очаквахме. Точно като първата вълна, тя дойде от чужбина. Докарана е в Унгария от чужбина. Това е глобална пандемия и ние живеем в глобализиран свят, в който всеки получава своя дял не само от ползите, но и от големите предизвикателства като вируса. Унгария се защити добре през пролетта. Бяхме сред 25-те най-успешни държави в света. Други не успяха да потиснат разпространението на вируса толкова ефективно, колкото ние, и по този начин дадоха шанс на вируса да пламне.

Трябва отново да се защитим. Ще има критични ситуации, но всеки, който се нуждае от подходяща грижа, ще я получи. Ние можем и ще защитим живота и здравето на хората. Консултирахме се своевременно с хората в Унгария: на Националната консултация всеки имаше възможност да изрази мнението си. Почти два милиона души направиха това и по този начин решиха как да се защитаваме през есента. Волята на хората беше единодушна: Унгария трябва да продължи да функционира! Не можем да позволим на вируса отново да парализира страната, икономиката, училищата и ежедневието. Съответно трябва да се защитим срещу вируса, като същевременно защитаваме живота на застрашените възрастни хора, поддържаме функционирането на нашите училища и детски градини и запазваме работните места.

Тази тактика е различна от тази, която използвахме по време на първата вълна. Ситуацията е различна от тази през пролетта. Тогава трябваше да се затворим напълно, защото бяхме изправени пред неизвестен враг. Трябваше да спечелим време, за да можем да подготвим здравната система. И успяхме да направим това. Спечелихме първата битка. През пролетта изравнихме кривата на пандемията и по този начин успяхме да подготвим страната. Днес вече не трябва да се притесняваме, че някой няма да получи подходящи грижи, тъй като унгарската здравна система вече е готова да се справи и с масовите инфекции. Сега всичко, от което се нуждаем, за да се защитим, е налично: ние сами произвеждаме необходимото оборудване, колкото е необходимо от всичко. Болниците са в състояние на готовност за контрол на заболяванията. Ние знаем кои болници приемат пациенти с COVID и кога, а също така можем да изпратим лекари и медицински сестри там, където са необходими. Хиляди квалифицирани специалисти се грижат за живота на унгарците. Всеки, който се разболее, ще бъде в добри ръце в болницата.

Новата вълна на пандемията ще изисква по-голяма отговорност от всички нас. Успехът на отбранителната операция ще зависи от това дали всички спазваме правилата или не. Трябва да се грижим специално за възрастните си родители и роднини. Семейството не е пълно без тях: те са незаменими.

Сега е време за нашите експерти. Те са тези, които за пореден път могат да ни кажат как да се защитим добре и успешно. Добре подготвена здравна система, добросъвестни професионалисти, широко сътрудничество. Вече успяхме веднъж през пролетта; ще успеем отново заедно през есента.

Стара шега от комунистическите времена: „Ние знаем какво ще се случи, но какво ще ни се случи дотогава?“ Знаем, че ще има избори през пролетта на 2022 г. Дотогава ще има отбранителна операция. Според по-оптимистичните вирусолози ваксината, която може да бъде приложена срещу коронавируса, може да бъде разработена до пролетта на 2021 г. Заради секретността на фармацевтичните компании, защитаващи техните търговски интереси, и надпреварата между великите сили, ставаме свидетели на море от фалшиви новини, объркване на обнадеждените хора и насърчаване на десетки или стотици хиляди потенциални вирусолози да участват в спекулации. Нашите учени, участващи в работата на Оперативната група, също се надяват, че добри новини могат да пристигнат в един момент през следващата година. И когато ваксината е готова, все още трябва да придобием няколко милиона дози, след което можем да започнем планираната ваксинация на тези, които кандидатстват да я получат. Междувременно трябва непрекъснато да укрепваме състоянието си на готовност и здравната си система, която ще поеме основната тежест, ще надградим системата за управление, ще ускорим цифровизацията, ще рационализираме административната тежест и ще въведем ред в заплетената правна ситуация. В допълнение към вече продължаващото 70-процентно увеличение на заплатите за медицински сестри, ние трябва да осигурим пробивна сделка за заплащане на лекарите. И трябва да направим всичко това, докато защитаваме страната и продължаваме различните форми на преструктуриране, които започнахме през пролетта.

По същия начин очакваме Икономическата оперативна група да разработи икономически мерки, които могат да защитят работните места, стандарта на живот на семействата и сигурността на пенсиите. И всъщност очакваме още повече от тях. Те са тези, които трябва да преместват страната от режим на отбрана в режим на атака. Ние не просто искаме да защитим нивото и стандарта, които Унгария постигна през последните десет години, но също така да гарантираме, че дори след пандемията всеки може да направи една крачка напред всяка година. Между 2015 и 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил с 39,65%, докато този на Германия се е увеличил с 13,3%, а този на Франция с 10,1%. След такъв успех не можем да се задоволим с по-малко; ние доказахме, че сме способни на това и че имаме необходимия талант, сила, знания и сила на волята. Унгария не трябва да се прибира в черупката си като охлюв, а трябва да продължи да се движи напред, да тече, да се увеличава и да се издига - като рапсодия на Лист или пенливо вино. Това е огромна задача и затова [министърът на финансите] Михали Варга ще бъде човекът, на който най-малко трябва да се завижда в Унгария през 2021 г.

Надявам се, че можем да стигнем до изборите през 2022 г., след като сме се защитили успешно срещу вируса и с укрепена система на здравеопазване, икономически растеж, доведен до безпрецедентни висоти, пълна заетост, бум на строителството на жилища, който затъмнява дори предишния и тринадесета пенсия, която е в процес на повторно въвеждане.

Междувременно няма да ни остави на мира Левицата, на която не можем да разчитаме - дори и сега, сред най-големите трудности и в глобална пандемия. Всичко, на което можем да разчитаме от тях, е да ни запият нож в гърба и да подкопават, да подкопават националната ни сила и солидарност, удари срещу политически лидери и експерти, ръководещи отбранителната операция на страната, измами и предателства в Брюксел, саботаж и номера. Това е Левицата, която имаме. Нещо повече, сега те се обединиха с „Йобик“. Заедно тази смес ферментира в затворен буркан. Човек не знае дали да се смее или да плаче.

И въпреки че може това да е забавна гледка, залогът е огромен, както обикновено се случва тук, в Карпатския басейн. Отново през 2022 г. въпросът ще бъде нашата свобода.

Обичайните заподозрени

Свободата е способността да решаваш сам. Централният въпрос през повече от 1100 години история в Карпатския басейн винаги е бил запазването или възстановяването на свободна и независима Унгария. Всеки ден трябваше да се борим, за да придобием или запазим правото да решаваме нещата сами. Тази мисъл е дълбоко вкоренена в унгарската история; именно тази общност на свобода обединява хората, които живеят в Карпатския басейн.

Най-голямата заплаха за националното самоопределение днес е мрежата, която насърчава глобалното отворено общество и се стреми да премахне националните рамки. Целите на мрежите в стил Джордж Сорос, която разполага с неограничени финансови и човешки ресурси, са ясни: да се създадат отворени общества от смесена етническа принадлежност чрез ускоряване на миграцията, да се демонтира вземането на национални решения и да се предаде на глобалния елит.

Срещу това, за да укрепи националната рамка, в Европа в началото на 2010 г. се разви национално движение за съпротива, в което Унгария беше значителна сила от самото начало. Смяната на правителството през 2010 г. в Унгария и конституционната революция дадоха възможност за разглобяване на рамките и структурите, които обслужват интересите на либералния и колонизиращ световен елит. За тази цел беше приет нов Основен закон [Конституция] и бяха въведени множество нови закони и неортодоксални мерки. Националната политика се откъсна от тясното елитарно идеологическо управление и изгради новия политически ред чрез действия в съответствие с желанията на обществото. Основата на това е свободата или способността за независимо вземане на решения.

Битката между глобалния елит и националната съпротива не е приключила. Ясно е, че глобалният елит не се примирява да позволи на политиката, която противоречи на неговите интереси, да пусне корени в Централна Европа.

Видяхме какво се случи на президентските избори в Полша. През пролетта изглеждаше, че полската Левица все още е в руини и че тяхната вечна вътрешна борба няма да даде шанс на кандидата им да спечели. Но не това се случи. Само за няколко седмици кандидатът на Левицата - с мрежата на Сорос, брюкселския елит и международните медии, застанали зад него - принуди страната на националистите да положи големи усилия. В крайна сметка Анджей Дуда едва успя да надделее над левия си съперник в много оспорвана битка.

Не бива да се заблуждаваме: глобалният елит ще приложи същата стратегия в Унгария в предизборната кампания през 2022 г.

Техният инструмент е Левицата, която вече няколко пъти се проваля. Лидерът на това е Ференц Гюрчани, младежката му организация е Momentum, а спонсор - милиардерът Джордж Сорос. Те са силите от миналото, които вече веднъж съсипаха страната.

Въпреки че все още в опозицията съществуват различни партийни организации, и понякога можем да чуем скандали в техните редици, фактически там вече няма партии със своя собствена воля. Всички, от „Йобик“ до LMP, са смлени и натъпкани в наденицата. Общностите, които някога са имали независима самоличност, са заменени от левия народен фронт, който обслужва мрежата на Сорос.

Те се подготвят за решителна битка през 2022 г. Зад гърба си ще имат международните медии, брюкселските бюрократи и неправителствените организации под маската на организации на гражданското общество. Не можем да се съмняваме, че те ще направят всичко възможно за власт и пари. Дойде време и за нас да съсредоточим силите си. След трудни години на управление сега трябва да се върнем на бойното поле на изборите. Време е да съберем екипировката си, за да можем, когато дойде времето, да излезем на бой. Голяма битка ни очаква през 2022 г. Подгответе се за нея.

Превод и редакция: Иван Христов, Агенция "Фокус"

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички