Историческата среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин в китайския град Шънджън постави началото на нов дипломатически формат между трите най-големи ядрени сили. За първи път техните президенти седнаха заедно на масата за преговори, а след близо 80 минути разговори бе оповестена съвместна декларация за мир. Макар големите международни конфликти да останаха нерешени, тримата постигнаха съгласие по четири направления, включително намаляване на ядрените рискове. Международните анализатори вече обсъждат дали инициативата на Тръмп не поставя основите на нов механизъм за управление на световните кризи, условно наречен Г-3.
Тръмп избра дипломацията на прекия разговор
Американският президент представи срещата като част от нов подход към отношенията с държави, които Вашингтон традиционно определя като свои стратегически съперници. Вместо да поставя разногласията като предварително препятствие пред диалога, той настоя, че именно разговорите могат да отворят път към решенията.
"Като президенти на три от най-големите държави в света ние носим специална отговорност да поддържаме открит, уважителен и продуктивен диалог по въпроси, които засягат не само нашите народи, но и цялата планета", заяви Тръмп при откриването на преговорите.
Той подчерта, че предишни американски лидери често са избягвали контактите със страни, с които имат сериозни противоречия. Според него този подход не е помогнал за разрешаването на международните конфликти.
"Никога не е бил постигнат мир чрез отказ от възможностите за общуване и разговори. Ние избираме различен път", заяви президентът на САЩ. Той определи събирането на тримата лидери като исторически момент и изрази надежда, че разговорите могат да положат началото на по-широко сътрудничество.
Китайският президент Си Цзинпин, който председателстваше срещата в държавната резиденция Килин Вила, също постави акцент върху общата отговорност на големите сили. Той заяви, че Китай, Русия и САЩ трябва да дадат пример за сътрудничество при решаването на глобалните предизвикателства и поддържането на международния мир.
Владимир Путин определи разговорите като откровени и съдържателни. След приключването им Си ги нарече положителни, конструктивни и плодотворни, съобщи Асошиейтед прес.
Ядрените оръжия - най-важната тема
Особено значение международните наблюдатели отдават на договореността за продължаване на диалога по ядрената сигурност. В общата декларация тримата президенти потвърдиха принципа, че една ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена.
САЩ, Русия и Китай се ангажираха да разговарят за намаляване на ядрените рискове и предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия. Това обаче не означава, че е постигнато споразумение за съкращаване на арсеналите или че са договорени конкретни ограничения.
Значението на тази стъпка се засилва от изтичането през февруари 2026 г. на договора Нов СТАРТ, който ограничаваше стратегическите ядрени сили на САЩ и Русия. За първи път от десетилетия двата най-големи ядрени арсенала останаха без подобен действащ договорен механизъм.
Тръмп отдавна настоява бъдещото споразумение да включва и Китай. Пекин обаче разполага с далеч по-малък ядрен арсенал от американския и руския и досега отказва да приеме ограничения, които биха затвърдили това неравенство.
В анализ на Центъра "Белфър" към Харвардския университет специалистът Хуей Чжан посочва, че една-единствена среща не може да реши въпроса с броя на ядрените бойни глави. Според него обаче лидерите могат да постигнат нещо не по-малко важно - да съгласуват основни принципи и да дадат политически мандат за започване на реални преговори между експертите.
Подобна перспектива разглеждат и историците Питър Кузник и Ивана Николич Хюз в коментар за Ал Джазира. Те правят паралел със срещата между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов в Рейкявик през 1986 г., когато двамата лидери се доближават до изключително мащабно споразумение за ядрено разоръжаване. Авторите виждат в Шънджън възможност да бъде възродена подобна дипломатическа амбиция, въпреки огромните препятствия.
Четири точки в декларацията за мир
След приключването на срещата китайската държавна агенция Синхуа и Кремъл публикуваха общ документ, озаглавен "Декларация на държавните глави на Китай, Русия и САЩ по пътя към мира". Той съдържа четири основни точки, които очертават областите на постигнатото политическо съгласие.
Първата предвижда трите държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, да работят за реформиране на световната организация. Целта е тя да реагира по-ефективно на глобалните предизвикателства и да изпълнява основната си мисия за поддържане на международния мир и сигурност.
Втората точка засяга световната енергетика. Трите страни заявяват намерение да увеличат производството и доставките на рафинирани петролни продукти и потвърждават значението на стабилните енергийни потоци. Темата придоби особена тежест заради войната около Иран, проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток и ударите по енергийната инфраструктура, свързани с конфликта в Украйна.
Третата точка се отнася до международното правосъдие. Лидерите изтъкват принципа на държавното съгласие и имунитета на държавните служители, като заявяват, че Международният наказателен съд и други подобни институции не трябва да злоупотребяват с правомощията си. Тази част от декларацията предизвика критични коментари, тъй като съдът в Хага е издал заповед за арест на Путин, а действията му срещу представители на други държави също са били обект на спорове.
Четвъртата точка е посветена на ядреното разоръжаване. Тя потвърждава недопустимостта на ядрената война и готовността за разговори, насочени към намаляване на опасността от използване и разпространение на подобни оръжия.
Това са договорените положения, залегнали в общия документ. Засега не са представени срокове, механизми за изпълнение или конкретни количествени ангажименти.
Украйна и Иран остават големите изпитания
Един от въпросите, които привлякоха най-голямо внимание преди срещата, бе възможността за напредък към прекратяване на войната в Украйна. Тръмп изрази надежда, че Путин и украинската страна искат конфликтът да приключи.
Преди тристранните преговори американският и руският президенти проведоха отделна среща, на която Украйна бе сред основните теми. По информация на Кремъл обаче тя не е била централен въпрос в последвалия разговор между тримата лидери. Общата декларация също не съдържа конкретен мирен план.
Същевременно европейските съюзници на Киев продължават собствените си дипломатически усилия. Ройтерс съобщи, че в Берлин са били предвидени разговори на украински и европейски представители с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Темата за Иран също остана без конкретно споразумение. Тръмп подчерта, че Техеран не трябва да придобива ядрено оръжие, а в разговорите със Си беше засегната необходимостта от свободно преминаване на енергийните доставки през Ормузкия проток.
Китай има сериозен интерес от стабилността на този маршрут, тъй като е сред големите потребители на петрол в света. Именно енергетиката се оказа една от областите, в които тримата президенти успяха да формулират обща позиция, въпреки различията си по международните конфликти.
Ражда ли се новата Г-3
Най-любопитният въпрос, поставен от международните коментатори след срещата, е дали Шънджън няма да се окаже началото на нов формат за сътрудничество между САЩ, Китай и Русия.
Ал Джазира посвети специална част от анализа си на възможността да се появи своеобразна Г-3 - механизъм, при който трите големи сили редовно обсъждат стратегическата стабилност и най-важните световни проблеми. Подобна организация засега не е създадена и не е обявена официална инициатива за учредяването й.
Следваща възможност за продължаване на контактите може да бъде срещата на Г-20 през декември в Маями, където Тръмп ще бъде домакин. Американският президент вече е отправил покана към Путин, а се очаква и участие на Си Цзинпин.
Международните оценки за резултатите от Шънджън остават различни. Асошиейтед прес отбелязва, че обявените договорености са ограничени в сравнение с първоначалните очаквания. Ройтерс също посочва, че разговорите не са довели до голям пробив по Украйна и останалите международни конфликти.
Същевременно възможността трите най-големи ядрени сили да поддържат пряк диалог получава положителна оценка в част от експертните анализи. Според разгледаните от Центъра "Белфър" перспективи подобен контакт може да създаде необходимата политическа основа за по-продължителни преговори по въоръженията.
В началото на срещата Тръмп обобщи собствените си очаквания с думите: "Нека видим дали можем да постигнем нещо". Публикуваната след преговорите декларация очерта четири области на съгласие, а следващите контакти между Вашингтон, Пекин и Москва ще покажат дали те могат да бъдат превърнати в конкретни международни договорености.



















