(превод: Теодора Батилова)
Още от избухването на войната между Иран и Съединените щати Италия действа съвместно с европейските си партньори, с Г-7 и с многостранните организации, за да подпомогне прекратяването на военните действия, да осигури отварянето на Ормузкия проток и да възстанови стабилността в Близкия изток. В този контекст нашата страна засвидетелства своята готовност да участва, след приключването на конфликта, в международна коалиция с отбранителен характер за възстановяването на свободата на корабоплаване в протока.
Както припомних преди няколко часа в изказването си пред комисията в италианския парламент, за нашето правителство блокирането на Ормуз не е само регионална криза, а глобален шок, който ще засегне енергийната сигурност, конкурентоспособността на промишлеността, както и международното икономическо равновесие. Това е риск от съществено значение за всички страни в региона, но също и за страна износител като Италия, чийто износ възлиза на около 40% от БВП.
Ормузкият проток, както знаем, действително е стратегически възел на световната търговия: през него преминават около 20 % от световния петрол, една четвърт от износа на втечнен природен газ и значителна част от необходимите за международните производствени вериги суровини. Несигурността на търговските маршрути и поскъпването на енергията вече започнаха да поражда последици върху европейските домакинства и предприятия. Въпреки забавянето на световната търговия и въздействието на митата, през 2025 г. италианският износ все пак е нараснал с 3,3%, което потвърждава доколко стабилността на морските маршрути е от съществено значение за националната икономика.
Това, което ни тревожи обаче не е само въздействието върху националната промишленост. Причина за тревога са и последствията за най-нестабилните държави в Африка и разширения Средиземноморски регион. През Ормузкия проток преминават действително около 30% от световния износ на торове, които са от основно значение за продоволствената сигурност на много уязвими икономики. Случаят със Судан, където продължава да се разразява една от най-тежките хуманитарни кризи в света, е пример за това. Повишаването на цените на енергията и торовете рискува да намали селскостопанското производство, да подхрани инфлацията и да влоши нестабилността, глада и миграционните потоци към Европа.
Поради тази причина в началото на май свикахме среща заедно с моя хърватски колега – действащ председател на група MED9 – като поканихме трийсет държави от Средиземноморието, Близкия изток и Балканите, както и ФАО, за да дадем старт на „Римската коалиция за продоволствена сигурност и достъп до торове“ – постоянен форум за намиране на незабавни и конкретни решения.
Нашият прочит е, че кризата в Ормуз е отражение на един по-широк конфликт, коренящ се в десетилетия на напрежение между САЩ, Израел и Иран. В тази хипотеза продължаваме да поддържаме тезата, че дипломатическият път остава единственият възможен, и потвърждаваме, че Техеран не може да се сдобие с ядрени оръжия, нито с ракетни системи, способни да дестабилизират още повече региона.
Не можем да изтрием спомена за репресиите срещу младежките протести в Иран, които бяха потъпкани от режима с кръвопролития. Репресии, които продължават и до днес чрез арести и екзекуции на опозиционери. През последните седмици Техеран нанесе удари без разграничение по жилищни райони, хотели, болници и енергийна инфраструктура в различни страни от Персийския залив. Атаките продължават и днес и ние ги осъдихме категорично, изразявайки солидарност с Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия.
На дипломатическо равнище поддържах постоянен контакт с моя приятел – държавния секретар на САЩ Марко Рубио, с когото се срещнах в Рим през последните дни. Бяхме единодушни относно необходимостта да запазим трансатлантическите връзки и да работим съвместно за мира и международната стабилност. Потвърдих също така подкрепата за текущите преговори в Пакистан, които считаме за изключително важни за поддържането на дипломатическа перспектива.
Продължих диалога и с иранския външен министър Абас Арагчи, като подчертах необходимостта Техеран да преговаря „добросъвестно“ и да възобнови сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия, като същевременно възстанови положителните отношения със страните от Персийския залив.
През последните седмици посетих Китай, за да се срещна с външния министър Уан И, когото призовах Пекин да поеме по-активна роля в посредничеството с Техеран. Успоредно с това Рим поддържа пряка връзка с регионалните партньори от Персийския залив, които се считат за незаменими събеседници за всяко трайно дипломатическо решение и за бъдещото възстановяване на свободата на корабоплаването в протока.
На оперативно ниво Италия е готова да предостави опита, натрупан по време на европейските военноморски мисии в Червено море, Индийския океан и Средиземно море. По-конкретно, считаме за необходимо да се укрепи европейската мисия ASPIDES, в която понастоящем само Италия и Гърция са ангажирани по патрулите на Червено море, за да гарантират морския транспорт.
В рамките на многостранната мисия, която ще бъде стартирана в Ормузкия проток, Италия би могла да допринесе за операциите по разминиране и за сигурността на търговското корабоплаване.
Считаме обаче, че траен мир в Близкия изток не може да бъде постигнат без стабилност в Ливан.
Италианското правителство подкрепя диалога между Израел и Бейрут, с посредничеството на Съединените щати, и изрази готовност да бъде домакин на преки преговори между страните. По време на мисията ми в Ливан през април тази година потвърдих пред президента Жозеф Аун подкрепата на Италия перспективите, които да превърнат настоящото примирие в истински мирен процес.
Освен това Италия работи с Ливан и Съединените щати по инициативи за укрепване на капацитета на ливанските сили за сигурност, по-специално в борбата срещу изпирането на пари и незаконния трафик. Вашингтон и Брюксел разглеждат Рим като все по-важен фактор за укрепване на държавността на Бейрут – тема, която засегнах и по време на скорошната ми среща в италианското МВнР с ливанския външен министър.
Продължаваме да обръщаме голямо внимание и на сигурността на нашите военни, ангажирани в мисията UNIFIL, в двустранната мисия MIBIL (Италианска двустранна военна мисия в Ливан) и във Военнотехническия комитет за Ливан под италианско командване. Успоредно с това няма да престанем да изискваме защита на християнските общности в страната след насилието на екстремистки израелски заселници срещу села в южната част на Ливан, включително тези с християнско мнозинство.
Темата за насилието, извършвано от израелски екстремистки заселници, беше обсъдена и в Брюксел, където като европейски министри току-що дадохме зелена светлина за нови, строги санкции срещу тях. На същото заседание одобрихме допълнителни санкции срещу терористите от „Хамас“, чието разоръжаване остава абсолютен приоритет. Италия продължава да следи внимателно ситуацията в Газа и в палестинските територии, като запазва активна роля в хуманитарната помощ и бъдещото възстановяване, с цел да се постигне съжителство на две държави в условия на мир и сигурност.
В тази перспектива се вписва и пристигането в Италия в последните дни на 72 палестински студенти, спечелили стипендии в италиански университети: инвестиция, която считаме за част от обучението на бъдещата палестинска управляваща класа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
