Докато 51 държави излязоха на сесията на ООН с декларация, в която заявяват, че Украйна е готова на пълно и безусловно примирие, а външният министър Андрий Сибига я оповестяваше пред медиите, първите дипломати на САЩ и Русия - Марко Рубио и Сергей Лавров, прекараха почти час зад затворени врати, за да обсъдят доколко политическият световен натиск може да скоростно да обърне позицията на Москва и да доведе до край на войната.
След срещата им стана ясно, че засега може да има само частично примирие, касаещо спиране на ударите по енергийни обекти и кораби със зърно, но малко по-късно – от изказването на Лавров пред Съвета за сигурност, се разбра, че Русия не е склонна да приеме никаква пауза във военните действия на фронта, защото се опасява, че примирието ще бъде използвано от Украйна и Запада за превъоръжаване.
Така, по отношение на войната в Украйна, в ООН, в един и същ ден се развиха два паралелни дипломатически процеса с напълно различни мащаби.
Приетата политическа декларация бе дипломатически натиск, който целеше да обясни пред света, че Киев е съгласен на пълен мир без допълнителни условия, но пречката е в Русия.
Докато обаче в залите на ООН се четеше декларацията, в кулоарите се проведоха практическите разговори, в които стана ясно, че пълно примирие изобщо не е на масата, тъй като позициите са твърде далечни.
Спиране на взаимните удари по електроцентрали и рафинерии преди настъпващата зима, както и гарантирането на сигурността на търговското корабоплаване В Черно море за износ на хранителни стоки, се оказа реалистичното частично примирие, за което всички чакат Путин да се произнесе. Дали поканата, която Тръмп му прати по Лавров за участие в Г-20, ще го направи по-сговорчив, кой знае.
.
