Турция в никакъв случай не желае в Иран да се разрази хаос и че подкрепя стабилността в страната, казва председателят на Центъра за ирански изследвания (İRAM) доц. д-р Серхан Афаджан
- Доц. Афаджан, протестите, които започнаха в Иран на 28 декември 2025 г., се разпространяват все по-широко, въпреки мерките предприети от властите. Какво е текущото развитие на ситуацията на терен в Иран? Какво точно се случва в страната?
- Иран от дълго време се върти в един порочен кръг, породен от лошото икономическо развитие и репресивните политически подходи. Иранският народ, както индивидуално, така и колективно, продължава да изразява възраженията си, насочени пряко срещу политическото измерение на системата, като същевременно реагира и на икономическите лишения, произтичащи от санкциите. Бързото разпространение на протестите, започнали на 28 декември, е свързано именно с това. Разбира се, на този етап не бива да се забравя, че броят на участващите в демонстрациите представлява сравнително малка част от 90-милионното население на Иран и че режимът разполага със силна обществена база в страната.
В Техеран събитията, започнати от търговците, известни със своя политически консерватизъм, като протест срещу рязкото покачване на валутния курс, по неконтролируем начин се разпространиха в други градове, а дори и в провинциални околии и населени места, чиито имена повечето иранци дори не бяха чували преди. Към настоящия момент, макар и без пълна сигурност, се смята, че около 2 000 души са загинали. На този етап не е известно каква част от тях са протестиращи и каква – служители на силите за сигурност. По същия начин остава неясно дали загиналите са убити в резултат на намесата на силите за сигурност или вследствие на нападения от провокативни групи по улиците.
- Какви последици се очаква да имат тези протести в краткосрочен и средносрочен план?
- Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка. През последните няколко дни, по-специално от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, се отправят заплашителни послания към Иран. Смятам, че следното съобщение, публикувано вчера от Тръмп в социалните мрежи, представлява изключително рисково изявление, насочено към провокиране на иранските улици:
„Ирански патриоти, продължавайте протестите си, завземете институциите си. Записвайте имената на убийците и насилниците. Те ще платят висока цена. Отмених всички свои срещи с иранските власти, докато безсмисленото избиване на протестиращи не спре. Помощта е на път.“
Поради това има анализатори, които смятат, че тези протести могат да предизвикат външна намеса. Макар да не е напълно невъзможно САЩ – макар и само като хипотеза – да извършат ограничен удар, например срещу някои бази на Революционната гвардия, аз категорично не очаквам мащабна военна интервенция.
Моята прогноза е, че тези събития ще засилят политическото напрежение вътре в установения ред в Иран. Отдавна се обсъжда, че упоритото придържане към настоящите политики ще задълбочи съществуващите проблеми. Почти всички президенти досега по един или друг начин са подчертавали този факт. Ако установеният ред се опита да продължи по пътя си, без да излезе от досегашните си схеми, той няма да успее.
- Как се оформят подходът и официалната оценка на Турция по отношение на тези развития?
- Първото изявление по темата дойде от министъра на външните работи Хакан Фидан на 9 януари – ден след като събитията в Иран на 8 януари преминаха в по-мащабна и по-насилствена фаза. Фидан използва следните думи:
„Иран, за съжаление, през последните повече от 30 години е подложен на тежки санкции. Поради глобалните и регионалните политики, които следва, страната има както определени предимства, така и аспекти, за които трябва да плати цена, като голяма част от тях се връщат под формата на дългосрочни санкции. Иран има много динамичен и изтънчен народ; народ с високо желание за живот и много силна динамика на участие в обществения живот, с голям дял младежко население. Очакванията им от живота, връзката им с реалния живот и въпросите, свързани с икономическите възможности – именно тук виждаме сериозни задръствания поради тези санкции. От време на време наблюдаваме как тези структурни проблеми, под различни предлози, се превръщат в масови протести. Видяхме това през 2019 г., видяхме го и през 2023 г.; на всеки 3–4 години се случват наистина мащабни демонстрации. В същото време е факт и това, че Иран бива манипулиран отвън от своите противници. Това също е реалност. Мосад не крие това; чрез своите интернет и Twitter акаунти той призовава иранския народ към въстание срещу иранския режим.“
В продължение на това г-н Фидан заяви още, че „последното, което Израел очаква, със сигурност няма да се случи“.
След това, на 12 януари, говорителят на правителството на Партията на справедливостта и развитието (АКП) Йомер Челик, в своята оценка по темата, подчерта, че Турция в никакъв случай не желае в Иран да се разрази хаос и че подкрепя стабилността в страната. Той заяви също, че съществуващите проблеми трябва да бъдат решавани не чрез външна намеса, а чрез вътрешната динамика на самия Иран. В този контекст и г-н Челик насочи критики към Израел заради неговото проблематично поведение.
Погледнато в цялост, може да се каже, че Анкара намира очакванията на хората, излезли по улиците с икономически искания, за легитимни и оправдани, но смята, че особено след първите няколко дни на протестите по улиците са започнали да доминират провокативни действия.
В тази връзка за Турция е невъзможно да залага на сценарий за падане на режима в Иран и да действа така, сякаш съществува остър и непосредствен риск – подобен подход би бил несъвместим с турско-иранските отношения. От друга страна, в среда, в която иранските улици – поне определени групи по улиците – черпят кураж от изявления на Израел и САЩ, които подстрекават към насилие, не може да се очаква Анкара, както и преди, да заеме позиция, която би обслужила подобен подход.
Лично аз наблюдавам, че Анкара се опасява не толкова от Ислямската република като режим, а по-общо от нарушаването на стабилността в Иран и от тласкането на страната към хаос, и че се въздържа от позиции, които биха отворили пътя към това. Критиките към Израел, идващи от Анкара, са свързани именно с това. Те означават, че Анкара е обезпокоена от дестабилизиращото поведение на Израел в региона. Подобно отношение би било валидно и при евентуална намеса на САЩ – макар към момента тя да не изглежда като реалистична възможност.
От друга страна, макар по никакъв начин да не смятам, че Иран в момента е изправен пред толкова сериозен риск, ако страната все пак бъде тласната към някакъв вид хаос, това би се превърнало в много по-дълбок регионален проблем, отколкото в Ирак и Сирия, като би задействало както вътрешен конфликт, така и миграционни вълни, и би разширило пространството за действие на определени терористични елементи. Макар засега да не сме достигнали тази точка, смятам, че именно тези фактори стоят зад съображенията за сигурност в подхода на Анкара.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
