На 11 април капсулата „Орион“ на „Артемис II“ кацна успешно в Тихия океан след 10 дни и обиколка около Луната. А днес е и годишнината на „Аполо 13“ – мисията, която светът запомни с „Хюстън, имаме проблем“.
56 години по-късно НАСА се върна при Луната – и този път всичко мина по учебник. И очите, които го заснеха, са български.
Инж. Петко Динев е човекът, чиито камери летяха до Луната и обратно. Неговата компания Imperx, основана в САЩ, но с корени и производство в България, е партньор на NASA повече от 20 години, съобщи bTV.
„Тази мисия мина просто като по учебник“, заяви инж. Петко Динев. „Имаше много притеснение, точно поради факта, че последният път, когато космически кораб е изпратен до Луната, беше преди 54 години. И се смяташе, че голяма част от натрупаното познание е загубено. Оказва се, че не е.“
По думите му почти не са били необходими корекции на траекторията: „Малко хора обърнаха внимание, че реално не се наложиха почти никакви корекции на траекторията на космическия кораб, на капсулата „Орион“.“ Той допълни, че приводняването е било изключително точно: „Имаше около една миля разлика от това, къде първоначално се очакваше да се приводнят.“
Мисията е събрала значително количество данни: „Мисля, че има над 10 хиляди снимки, които са направили на тъмната страна на Луната.“
Инж. Динев разказа и за предизвикателствата пред камерите, монтирани върху ракетата: „Техниката е подложена на много голям стрес.“ Камерите следят ключови процеси като изгарянето на горивото: „Много е важно, по това се съди каква е ефективността на изгарянето.“
Те трябва да издържат на екстремни условия. Освен това температурните амплитуди са огромни: „Когато тялото на ракетата се пълни, температурата на течния водород е минус 250 градуса. Когато тя излита, от горивото започва да се загрява.“
Особено значим е българският принос в производството: „Производството е изцяло българско. Платките са тествани в България. Механиките са правени в нашия цех в Пловдив. Цялото производство и в София, и във Флорида е от българи.“ Той подчерта: „Тези камери са докосвани от български ръце от самото начало до слагането в кутията и изпращането до НАСА.“
Инж. Динев има дългогодишен опит в космическите технологии. Още през 1986 г. участва в разработка, свързана с българския космонавт Александър Александров: „Аз тествах матрицата, правих спектрален анализ.“
Развитието на технологиите оттогава е „колосално“: „Матрицата беше с невероятна разделителна способност 320 на 240 пиксела, което е някъде около под 100 000 пиксела.“ Днес: „Имаме камери, които са със 127 милиона пиксела.“
Той отбелязва и миниатюризацията: „В момента цялата тази технология може да бъде събрана в рамките на един портфейл.“ Както и значително по-ниската консумация на енергия: „Може би една десета от енергията, нужна тогава, се използва за сегашните камери.“
Въпреки работата си в космическата индустрия, инж. Динев няма желание да лети в космоса: „Нямам желание, честно казано. Аз предпочитам да съм на земята.“ Той добавя: „България е много красива страна и честно казвам – не бих искал да я гледам отдалеч отгоре.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
