На 18 септември 1976 година в Игатуай, щата Рио де Жанейро, в семейството на Нелио Назарио де Лима и Соня дос Сантос Барата се ражда трето дете. Момче, което е кръстено Роналдо Луис Назарио де Лима и днес чества своята 50-годишнина. Това е един от най-великите нападатели, озарявали играта с присъствието и феноменалните си качества. а за мнозина е абсолютният номер 1.
Феномена е един
Гледали сме много играчи с №9 във футбола през годините, но той е в своя собствена категория и неслучайно получава прозвището Феномена. Другият му прякор R9 също говори достатъчно, а тези, които не са имали щастието да го гледат, могат единствено да съжаляват, но и да поправят тази грешка с множеството компилации с наистина изключителните изпълнение на оригиналния Роналдо.
Пътят му е предначертан още рано в детските му години и за това свидетелстват думи на майка му Соня - "Винаги го намирах на улицата да година топката с приятели, когато трябваше да е на училище. Знаех, че съм загубила тази битка".
Както много от големите имена на бразилския футбол, Рони първо започва с футзал, а когато вече е тийнейджър, грандовете в страната водят грандиозна битка за него - искат го Ботафого и Сао Пауло, но големият печеливш се оказва Крузейро.
Пропуска тренировка, няма пари за автобус
Прощава се с мечтата да играе за любимия си Фламенго, тъй като пропуска тренировка, защото не може да си позволи билета за автобуса, с който да стигне до клубната база... В Крузейро пък бързо разбират, че разполагат с диамант и Роналдо дебютира за мъжкия отбор през май 1993-а, едва на 16-годишна възраст, като за два сезона вкарва 44 пъти в 47 мача.
Още преди да е навършил 18, през 1994-а, вече е и световен шампион с Бразилия в САЩ, макар да не записва и минута на Мондиала.
Следващата стъпка в кариерата му е Европа и той тръгва по добре утъпкан път, преминавайки в нидерландския ПСВ (Айндховен) по съвет на съотборника си в "селесао" Ромарио, който играе за "филипсите" между 1988 и 1993 година.
Достатъчно е да се отбележи, че за два сезона в Ниската земя забива 54 гола в 57 мача, а след като наказва Леверкузен с хеттрик в мач за Купата на УЕФА, германската легенда Руди Фьолер заявява следното - "Никога в живота си не съм виждал 18-годишен да играе така".
Никога не сме вниждали нападател да играе така
И действително Феномена продължава да върви по стъпките на Ромарио, преминавайки в Барселона, макар и само за един сезон. Години по-късно Луис Енрике си спомня какви са били първите му впечатления.
"Бях го гледал по телевизията с ПСВ и си казах "уау"!. А после дойде в Барселона. Той е най-впечатляващият играч, който някога съм гледал. Правеше неща, които не бях виждал дотогава. Сега сме свикнали Меси да дриблира през шестима, но не и тогава. Роналдо беше звяр". "Звяр" със сигурност е подходящо определение, защото Роналдо е висок 183 сантиметра и е изключително добре сложен, но въпреки това разполага с невероятна скорост. Буквално праща съперниците в обратната посока само с едно лъжливо движение на тялото, а техниката му е фантастична. За голмайсторските умения няма какво да се говори. Барселона плаща $19.5 милиона, за да го има, световен рекорд към онзи момент, а след 49 мача с 47 гола, Купа на краля, Суперкупа на Испания и КНК, Роналдо печели "Златната топка" - само на 21 години и до днес остава най-младият носител на отличието. След сезон 1996/1997, в който кара "Камп Ноу" да го заобича, той поема към Италия за $27 милиона - нов световен рекорд и се превръща във вторият играч към онзи момент, редом с Диего Марадона, за когото не веднъж, а цели два пъти са платени рекордни суми. Всъщност именно в Италия се сдобива с прозвището Феномена, а началото в Милано е обещаващо 34 гола в първия сезон и Купа на УЕФА, но и именно там започват контузиите... След като в първия си сезон с "нерадзурите" изиграва 47 мача, в следващите четири събира сумарно 54.
Коленете - слабото място на гениалния играч
Коленете се оказват слабото място на този футболен колос и именно тези проблеми го преследват в остатъка от кариерата му. Да, днес говорим за Кристиано и Меси, но ако Роналдо бе имал тяхното дълголетие, трофеите и головете му щяха да бъдат много повече. Следващата спирка след Милано е Мадрид и Реал, като на "Бернабеу" отново намира себе си като част от проекта "Галактикос" и макар да не успява да стигне до жадуваната Шампионска лига - отличието, което остава като липсващо за него, печели две титли на Испания, голмайстор е на Ла Лига за втори път и не на последно място, през 2002-а е коронясан със "Златната топка" за втори път. Най-вече заради това, че извежда Бразилия до световната титла същата година след разочарованието във Франция четири години по-рано. "Без колебание мога да заявя, че Роналдо е най-добрият футболист с когото или срещу когото съм играл. Всичко беше прекалено лесно за него. Всеки ден, в който тренирахме заедно, виждах нещо ново, нещо различно и нещо красиво", определено са думи, които са силни. Още повече когато са изречени от гений като Зинедин Зидан, с когото са съотборници в Реал.
Кошмарната контузия
След четири сезона и половина и над 100 гола за най-доминиращия отбор в Европа, Рони се завръща в Италия. И след като носи екипите на Барса и Реал в Испания, то в Серия "А" прави нещо подобно, тъй като преминава в най-големия съперник на Интер - Милан. Но с напредването на годините, а и видимо на килограмите, той прекарва само сезон и половина при "росонерите", като контузията на коляното му през февруари 2008-а е една от най-болезнените гледки за всеки футболен фен. И на практика означава край на Луис Назарио де Лима такъв, какъвто бяхме свикнали да го гледаме.
Година по-късно се завръща на терена в родната Бразилия - с екипа на Фламенго и макар да е видимо доста по-тежък, вкарва 35 гола в 69 мача в рамките на малко над два сезона, след което признава, че тялото му просто не може да издържи повече. И слага край на знаменитата си кариера през 2011-а, още преди да е навършил 35. "Много е трудно да оставя зад гърба си нещо, което ми е носило толкова радост. Ментално ми се искаше да продължа. Но от физическа гледна точка просто загубих срещу тялото си. Умът иска да играе, но тялото не позволява. Когато искам да направя нещо, вече просто не мога. И е време да си тръгна", заявява легендата на прощаване. И все пак - въпреки слабото място, коленете, Феномена вкарва 352 пъти в 518 мача на клубно ниво. За Бразилия също е блестящ с 62 попадения в 98 мача и два златни медала на световни първенства от три финала. Равносметката му за трофеи е общо 18 на брой.
Достатъчно е да отбележим, че Паоло Малдини и Фабио Канаваро го посочват като най-трудния съперник в кариерите им, а Канаваро дори го описва като "Марадона и Пеле за неговото поколение". Днес онова усмихнато хлапе с разстояние между зъбите, което бе в състава на Бразилия като тийнейджър през 1994-а, вече е на 50. Остава близо до любимата си игра, тъй като е собственик на испанския Валядолид, а известно време опитваше да върне славата и на първия си клуб Крузейро, вече в ролята на ръководител, но не успя. Роналдо Феномена е истинска магия за футбола и едно от най-големите вълшебства, която великата игра е раждала някога.
