Една от най-ярките усмивки на английския футбол угасна завинаги. Легендарният Кевин Кийгън почина днес на 75-годишна възраст след тежка битка с рака. В последните си мигове двукратният носител на „Златната топка“ е бил заобиколен от съпругата си и двете им дъщери.
Най-близките му го държаха до последния миг
Тъжната новина беше съобщена от журналиста на „Скай Спортс“ Пийт Грийвс, близък приятел на футболната легенда, който публикува изявление от името на семейство Кийгън. „С огромна тъга съобщаваме, че Кевин Кийгън почина“, написаха близките му.
Семейството разкри, че любимият съпруг, баща и дядо е бил до най-близките си хора в последните минути от живота си. То благодари и на медицинския екип, който се е грижил за него, като помоли почитателите и медиите да уважат правото му на уединение в този изключително тежък момент.
През януари беше съобщено, че Кийгън е диагностициран с рак, след като постъпил в болница заради продължителни болки и други симптоми в коремната област. През юни самият той разкри, че заболяването е достигнало четвърти стадий, но тогава вдъхна надежда на почитателите си, като заяви, че реагира добре на лечението. Само няколко седмици по-късно обаче дойде новината, от която футболна Англия се страхуваше.
От количката на брат му до европейския връх
Животът на Кевин Кийгън прилича на футболна приказка, започнала далеч от богатите академии и лъскавите стадиони. Той е роден през 1951 г. в Армторп край Донкастър в семейство на миньор. Като дете използвал количката на брат си за футболна врата и с часове упражнявал точността на ударите си.
Кийгън не е продукт на елитна школа и никой не му постила червен килим към големия футбол. Той започва в регионалните лиги, преди да бъде забелязан от Скънторп Юнайтед. Дебютира за първия отбор през 1968 г., а през 1971 г. Бил Шенкли го отвежда в Ливърпул - трансфер, който променя завинаги както живота му, така и историята на клуба.
На „Анфийлд“ дребният на ръст, но неудържим нападател се превръща в суперзвезда. Той впечатлява със скорост, смелост, непрестанно движение и невероятен усет към гола. Заедно с Джон Тошак изгражда страховит нападателен тандем, около който Шенкли, а след него и Боб Пейсли, създават един от най-силните отбори в Европа.
Кийгън записва 323 мача и точно 100 гола за Ливърпул. С червения екип печели три шампионски титли на Англия, Купата на страната, две Купи на УЕФА и първата Купа на европейските шампиони в историята на клуба през 1977 г.
Следва трансфер в германския Хамбургер, където Кийгън печели титлата в Бундеслигата и достига до финала за Купата на европейските шампиони. Именно през този период той завоюва два пъти поред най-голямото индивидуално отличие във футбола - „Златната топка“ през 1978 и 1979 г.
Нюкасъл го короняса като „Крал Кев“
Най-емоционалната връзка в кариерата на Кийгън обаче остава тази с Нюкасъл. Той първо се превръща в герой като футболист и помага на клуба да се върне в елита, а по-късно поема отбора като мениджър в един от най-тежките моменти в неговата история.
Под ръководството му Нюкасъл се изкачва от второто ниво до Висшата лига и се превръща в един от най-зрелищните отбори на 90-те години. „Свраките“ завършват втори в първенството и остават на крачка от титлата през 1996 г., а Кийгън печели завинаги прякора „Крал Кев“. Той привлича и големи звезди, сред които голмайсторът Алън Шиърър, и връща мечтите на цял един град.
Кийгън води още Фулъм и Манчестър Сити, а между 1999 и 2000 г. е селекционер на националния отбор на Англия. Като футболист изиграва 63 мача и отбелязва 21 гола за страната си, носейки и капитанската лента.
Той беше футболист от времето, когато легендите не се произвеждаха в стерилни академии, а израстваха по калните игрища, преследвайки топката до тъмно. Синът на миньор стигна до европейския връх, превърна се във футболен идол и накара милиони хора да повярват, че невъзможното понякога е само един гол разстояние.
Днес „Анфийлд“ и „Сейнт Джеймсис Парк“ скърбят за един и същи човек. Футболът загуби двукратен носител на „Златната топка“, Англия - един от своите най-обичани синове, а семейството му - съпруг, баща и дядо. „Крал Кев“ си отиде, но короната му ще остане завинаги в сърцата на феновете.
