Името му е синоним на България, но Христо Стоичков твърди:
„Никой не знае кой е Христо Стоичков“.
На прага на 60-ия си рожден ден Камата вдига завесата – игралният „Стоичков – Филмът“ (режисьор Мартин Макариев, продуцент Александър Сано) идва в края на 2027 г., за да разкаже пътя от Ясно поле до световния връх. История за характер, труд и вяра, която и днес кара милиони да се гордеят, че са българи.
Момчето от Пловдив: „Никога не се предадох“
„Никой не знае кой е Христо Стоичков“, каза той в интервю за Нова телевизия и призна, че дълго е отказвал на филмови екипи да разказва живота си. Сега, на прага на 60-те, вярва, че моментът е настъпил: „Дойде времето да видят живота ми“, посочи футболистът, обявявайки игралния проект „Стоичков – Филмът“ с режисьор Мартин Макариев и продуцент Александър Сано.
Стоичков подрежда числата като лични шамандури: „Шест гола съм вкарал на световни първенства и се гордея, че България има Златна обувка от световно първенство“, каза той. Но подчертава, че пътят е общ: „Думата „аз“ съм я изчегъртал от речника си. Успехите са колективни – треньори, доктори, масажисти, съотборници, семейство“, каза той. За героя зад емблемата стои характерът: „Едно момче от Пловдив, което никога не се предаде. Винаги е носило в сърцето си войнственото – да покажеш, че можеш“, каза Стоичков.
Той настоява, че 99,9% от българите не познават истинската му история и че филмът ще отвори вратата към нея – от първия ден до днес, за да се види не блясъкът на купите, а трудът, дисциплината и цената на върха, каза той.
Семейството и корените - силата на „камъка“
Преди големите трибуни стои домът. „На първо място слагам съпругата ми Мариана, децата ми, фамилията ми“, обясни Стоичков, който отдава почит към родителите и дядото, чието име носи: „Той се е погрижил да съществува Христо Стоичков… характерът ми е повече на дядо.“
Филмът ще върне зрителите към Пловдив, към маршрута до стадиона и тренировките в завода „Юрий Гагарин“ в Марица, към първия треньор и ранните уроци да не забравяш откъде тръгваш. Житейската му метафора идва от семейството. „Когато един камък е на място, много трудно можеш да го отместиш. Но даде ли едно завъртане, става лек и се търкаля навсякъде“, разкрива Стоичков.
В трудни моменти се е опирал на „батковците“ – бате Гошо, бате Стойчо, бате Ради, бате Георги, бате Наско, бате Боби, бате Яни – защото уважението е щит и школа. „Не е срамно да питаш и да търсиш подкрепа“, каза той. Така корените му не са сантимент, а опора, която държи посоката, когато ветровете на славата духат силно, каза той.
Златните години и спорните трофеи
„Барселона“ е сцената, на която Камата изигра най-силните си роли. „Ако през 92-а бях спечелил, може би и през 93-та, може би и през 94-та“, каза той за „Златната топка“, припомняйки, че периодът 1990–1995 е бил върхов за клуб и национален отбор. Но няма жлъч към победителя: „Никога няма да застана срещу мой колега. Марко ван Бастен е изключителен футболист.“.
Равносметката му е честна – победи, загубени финали, контузии – „но уникалните моменти са много повече от трудностите“, каза той. Гледа и към днешния футбол, където звездите минават през възходи и съмнения, и настоява, че е по-трудно да се задържиш, отколкото да изгреещ. И когато стане дума за нови призове, е великодушен: „Мисля, че тази година Дембеле спечели заслужено, но и Ямал също можеше да я заслужи. Който от двамата да беше спечелил, я заслужаваше.“ В тази перспектива трофеите са следствие, а не цел. Целта е да играеш, да работиш и да даваш всичко за емблемата.
България над всичко
„Всеки ден се гордея, че съм българин. Няма ден, в който да не се гордея“, каза Стоичков и изброи спортовете, които ни правят нация шампиони – гимнастика, щанги, борба, плуване, бокс.
„В една такава малка държава са се родили много олимпийски, световни и европейски шампиони“, обяви той, питайки: „В коя държава по света има трима носители на Златни обувки?“
Но гордостта не заличава тревогите. Победа като тази на „Лудогорец“ над „Малмьо“ е добра за клуба, но „лошо говори за националния отбор“, когато в титулярите няма българи, каза той.
За повторение на 1994 г. е без илюзии: „Аз го искам, но е невъзможно на този етап. Другите нации са много по-напреднали.“. Патриотизмът му не е лозунг, а дневен труд – да показваме, че можем, да не приемаме „втора ръка“ роля и да търсим развитие у дома.
Филмът, децата и категоричното „никога“ към политиката
Предстои „Стоичков – Филмът“, който ще излезе в края на 2027 г. Той ще е и в кастинга: „Да, точно аз… ще бъда с екипа“, каза Стоичков, търсейки актьор „почти 99,9 левичар“, който да играе себе си, без страх: „Не бъди страхлив!“
Политическите покани не го изкушават: „Никога. Сто по сто Христо Стоичков няма да бъде в политиката.“ Истинската му политика е на терена и с децата – чрез фондацията, срещите из страната и проектите, които го зареждат.
В личния свят щастието е най-чистото отличие. „Няма по-щастлив момент от това да държиш внуците си в ръцете“, каза той, говорейки за Мия и малкия Христо, за Мариана, която е била до него „в най-трудните и в най-хубавите моменти“.
Посланието, което иска да остане, е просто и твърдо: „Не се предадох, няма и да се предам“ – за да се знае, че едно момче от Пловдив изкачи планина и запази лицето си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
