Красимир Балъков разкри как ранните празненства и прословутият балкански манталитет са помогнали за тежкото 0:4 от Швеция в мача за третото място на Световното първенство през 1994 година. Легендарният халф призна, че част от националите вече се чувствали като бронзови медалисти и не излезли достатъчно мотивирани за последната битка. Някои футболисти дори били чакани 15-20 минути преди тръгването към стадиона. А на терена отборът се разкъсал между опитите Христо Стоичков да стане едноличен голмайстор и желанието Борислав Михайлов да запази вратата си суха заради възможна индивидуална награда.
„Единственият път, когато се появи балканският манталитет у нас на американска земя, беше в мача за третото място на световното. Тогава знаехме, че независимо от резултата ще вземем бронзови медали. Не бяхме мотивирани“, заяви Балъков в ефира на бТВ.
Преди 32 години той и съотборниците му постигнаха най-големия успех в историята на българския национален отбор - четвърто място на световно първенство. Последният мач в САЩ обаче остави горчив вкус, след като Швеция отбеляза и четирите си гола още преди почивката.
„Тогава бяхме малко разпокъсани. Едни се опитваха да помогнат на Христо Стоичков да вкара гол и да стане едноличен голмайстор на турнира. Преди мача той имаше по шест попадения с Олег Саленко. Други пък се опитваха да направят всичко възможно Борислав Михайлов да не допусне гол, защото имаше шанс за индивидуална награда“, разказа Бала.
По думите му увереността, че медалите са гарантирани, е дала начало на празненствата твърде рано. „Някои ги чакахме 15-20 минути, преди да тръгнем за стадиона. След един такъв успех беше нормално да се случи подобно нещо. Аз обаче бях ядосан. След такъв турнир да завършим по този начин“, призна Балъков.
Най-силният и щастлив миг за него остава последният съдийски сигнал срещу Германия. България победи действащия световен шампион с 2:1 на четвъртфиналите и предизвика футболна лудост в цялата страна.
Балъков обаче призна, че вечните спомени за американското лято вече започват да тежат на родния футбол. „Стана малко банално с нашето поколение. Надявам се в най-скоро време да се появи генерация футболисти, която да постигне поне част от това, което ние направихме. Все ми се иска българският футбол да промени лицето си по най-бързия начин. Време е да се помисли в тази посока, защото иначе ще си я караме така още 30 години“, предупреди магичният халф.
Сред големите изненади на настоящото световно първенство той открои Норвегия и Швейцария. Двата отбора достигнаха до четвъртфиналите и останаха съвсем близо до място сред най-добрите четири.
За финала между Испания и Аржентина Балъков избра страната на Лионел Меси, макар това да не се хареса особено на големия му приятел Христо Стоичков. „По принцип, когато давам прогнози, става обратното. Това все пак е финал и е непредвидим. Може да се случи всичко. Аз обаче съм за Аржентина, колкото и Христо Стоичков да ни се разсърди. Ще стискам палци за Меси и компания, защото това е последният шанс на Лео да спечели още един Мондиал“, заяви той.
Балъков дори стигна още по-далеч и обяви, че драматичният път на Аржентина към финала сякаш е получил небесна подкрепа. „След последните три мача на Аржентина, след тази драма и обратите, си мисля, че Господ вече е аржентинец“, каза легендата.
Преди Мондиала през 1994 година Балъков вече е подписал със „Спортинг“ Лисабон. Днес той вярва, че огромният фурор около българския отбор е можел да го отведе и до един от най-големите клубове в света. Според него, ако тогава не е бил обвързан с португалския гранд, след великолепното му представяне в САЩ е съществувала реална възможност да премине в „Барселона“.
