Господарят на мълчанието

Когато Христо Бисеров си тръгне от някоя партия, в нея започват трусове. Тази традиция е изпитана във времето на неговата 24-годишна политическа кариера. "Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите" - този съвет даде навремето Симеон Сакскобургготски на своите депутати. Почти никой от тях не го послуша и мнозина сбъркаха, но пък Бисеров е сред политиците, които винаги са прилагали царската рецепта с успех. Когато мълчиш и медиите, и враговете ти те обграждат с ореола на загадъчността и тайната власт. Влиянието ти расте и няма начин да раздразниш съпартийците си с някоя непремерена дума.

58-годишният зам.-председател на ДПС е преминал през редица преврати и псевдореволюции, исторически победи и загуби, видял е всичко в политиката и какво ли не в задкулисието. Преди 10 ноември адвокат и футболен рефер на любителски начала в Хасково, политическият заряд на Христо Бисеров избухва с раждането на демокрацията. Последователно попада в клубовете за гласност и преустройство в родния му град, "Екогласност" и Зелената партия на Александър Каракачанов. През 1991 г. обаче настъпва първият разкол в демократичната опозиция и Каракачанов се ориентира към СДС-либерали.

Тогава група тъмносини начело с Бисеров и Филип Димитров се отцепват и създават Консервативната екологична партия в рамките на СДС-движение. Неговият състудент и приятел Филип става шеф на СДС, а през есента на 1991 г. след спечелването на изборите и министър-председател. Някъде през този бурен период Бисеров хвърля все по-дълга сянка на "Раковски" 134, като най-важното му постижение е подреждането на депутатските листи през 1994 г.
Тогава всъщност започва кариерата му на сив кардинал в СДС. Три години по-късно след провала на Жан Виденов ОДС отново печелят изборите и лидерът Иван Костов извършва мащабно преображение - превръща СДС от хлабава коалиция на дребни антикомунистически партии в монолитна и дисциплинирана синя армия. През това време Бисеров е организационен секретар, който

взема на ръчно командване сините структури.

По същото време и шеф на парламентарната комисия по национална сигурност, която има последната дума за всички реформи в сектора, дирижира действията на силовите министри и следи потоците на държавните тайни.
Мълвата го спряга за пълновластен господар в Хасковска област. Дългогодишният кмет на областния център - Георги Иванов, също навремето носеше родилния белег на приближен на Кардинала.

Бисеров пазеше гърба на Костов до късната есен на 2000 г., когато в един октомврийски ден той даде интервю, съдържащо пряк изстрел срещу синия лидер. Призова Костов да подаде оставка като премиер, да се върне в партията и да работи за коалиция с ДПС. Хвърлената ръкавица бе посрещната на нож на "Раковски" 134. В медиите започна мощна кампания за тиражиране на седемте смъртни гряха на Бисеров - интереси в приватизацията, партиен клиентелизъм, голямата къща, симпатии към президента Петър Стоянов, ДПС и царя.

През януари 2001 г. Бисеров основава "Екип за изследване на политиката" /ЕКИП/ и отправя предложението СДС да подкрепи изгряващата звезда на Сакскобургготски. Заради тази дързост скорострелно е изключен от партията, но не получава радушен прием и в НДСВ. След като остава извън играта, заминава за Италия, но какви дела са го занимавали там остава неизвестно и до днес. След завръщането си неговият тим започва плавен курс на сближаване с ДПС. Според мнозина именно бившият сив кардинал от "Раковски" 134 е

архитектът на т.нар. българско крило

на движението. Партията на Доган, която вече е в изпълнителната власт, започва да привлича млади професионалисти, които издига на високи постове в централната власт и в общините. По това време ДПС разгръща и широк неправителствен сектор, който се ориентира към усвояването на европейските фондове.

Трудно е да се прецени до каква степен Христо Бисеров е участвал в амбициозните политически и бизнес начинания на движението, тъй като върхушката му е пословично дискретна, а адвокатът от Хасково не е от хората, които обичат да се хвалят. Той не обича резките движения, освен ако не са част от добре премислена и подсигурена стратегия. В същото време добре познава тайните механизми на политиката и бизнеса и не страда от излишна сантименталност. Бисеров е сред най-обиграните дейци на прехода, който със стила си предизвиква страх и респект сред своите и е силно нападан от противниците си. Без съмнение той е един от главните герои на "мръсната приказка" на прехода, в която изобщо липсват положителни образци. Ако той е решил да окачи бутонките на пирона, с облекчение могат да въздъхнат и свои, и чужди. Ако е решил да положи ново начало, имат защо да се притесняват както в ДПС, така и в останалите партийни централи.