Жилището е част от социалната и енергийната сигурност на всяко семейство, казва зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова е специално интервю за СТАНДАРТ
Дора Янкова говори с увереността на човек, който познава държавата отвътре — от кметството в планинско село до националната политика.
Гласът ѝ е топъл, но твърд, когато става дума за справедливост, обединение и дългосрочна визия за България.
Тя говори с особено вдъхновение за Националния план за обновяване на сградния фонд. И настоява държавата да гледа на общините като на партньор, а не като на изпълнител.
В Родопите младите хора имат идеи, но нямат достъп до услуги и подкрепа
Политиката трябва да има лице и сърце
Най-близката власт до човека е местната
Общините са гръбнакът на държавата
Жените носят устойчивостта на обществото
- Г-жо Янкова, често говорите за нуждата от нова енергия в обществото. Какво влагате в това свое послание?
- България трябва да има голям разказ за себе си - не за следващите избори, а за следващите десетилетия. Вярвам, че обществото ни има нужда от енергия на справедливостта - енергия, която обединява, а не разделя. Да си социален политик днес, означава да мислиш дългосрочно и да пазиш човека във време на бързи промени.
- Вие сте един от хората, които най-последователно говорят за нуждата от нова жилищна политика. Какво означава това на практика?
- Днес жилището вече не е просто покрив над главата. То е част от социалната и енергийната сигурност на всяко семейство. Ако искаме модерна държава, трябва да мислим за жилищната политика така, както мислим за здравеопазването или образованието - като за обществена услуга с дългосрочна визия.
В МРРБ работим по модел, който да гарантира достъпно, енергийно ефективно и сигурно жилище за всеки гражданин - било чрез обновяване на стария фонд, било чрез нови проекти в партньорство с общините. България има нужда от нов Национален план за саниране до 2050 г., в който фокусът е не само върху сградите, а върху хората.
- Вие сте човек от Родопите. Какво трябва да се промени, за да има истинско регионално развитие?
- Много години говорим за равен старт между регионите, но той няма как да се случи без инвестиции в хората, а не само в инфраструктурата.
В Родопите младите хора имат идеи, но нямат достъп до услуги и подкрепа. Затова залагаме на интегриран подход - пътища, дигитална свързаност, здравеопазване и образование заедно. Регионалното развитие не е просто карта с проекти - това е грижа за всяко българско село, за всяка общност. Политиката трябва да има лице и сърце.
- Вие имате дълъг опит като кмет на Смолян и член на НСОРБ. Как гледате днес на ролята на общините?
- Винаги съм вярвала, че най-близката власт до човека е местната. Когато си бил кмет, знаеш колко е важно не просто да управляваш, а да чуваш - всеки ден, всеки човек.
Общините са гръбнакът на държавата. Без силно местно самоуправление няма как да има силни региони. Като част от екипа на МРРБ и като човек, който добре познава терена, работя за по-тясна връзка между министерството и НСОРБ - така че гласът на кметовете да се чува още на етап проектиране на националните политики. Държавата трябва да гледа на общините като на партньор, а не като на изпълнител. Само така ще имаме развитие, което достига до всяко село и всяка улица.
- Винаги сте поставяли силен акцент върху ролята на жените. Защо това е толкова важно?
- Жените носят устойчивостта на обществото. Виждам го всеки ден - в общините, в администрацията, в социалните каузи. Когато жените участват в решенията, политиката става по-балансирана и по-човешка. Това не е лозунг, а факт.
В Обединението на жените социалистки изградихме мрежа от активни, мислещи и силни жени, които не чакат, а действат - по теми като насилието, дигиталното неравенство и активния живот на възрастните хора. Това е истинската социална политика - да се грижиш за всеки етап от човешкия живот.
- Говорите често за Четвъртата индустриална революция. Как тя променя социалната политика?
- Технологиите променят не само икономиката, а и самата тъкан на обществото. Новите поколения мислят по различен начин, работят дистанционно, учат онлайн. Това изисква нови форми на трудови отношения, нови социални защити и нова култура на управление.
Ние трябва да подготвим младите хора не само да бъдат потребители на технологии, а и техни създатели. България може да има своя дигитален скок, ако инвестира в образование, иновации и модерна държава, която не изостава от времето, а го води.
- Как да бъде справедлив Зеленият преход?
- Справедливостта е в основата на всяка промяна. Не можем да искаме хората да сменят начина си на живот, ако не им дадем подкрепа - финансово, организационно и информационно.
В МРРБ настояваме зеленият преход да върви ръка за ръка със социална защита - енергийно ефективни домове, достъпни кредити за обновяване и ясни гаранции, че никой няма да бъде изоставен. Зеленият преход не е наказание - той е шанс България да стане по-умна, по-чиста и по-солидарна.
- А накъде върви левицата днес?
- Вярвам, че левицата има мисия - да пази човека в свят, който се променя бързо и често безмилостно. БСП трябва да се отвори, да се подмлади и да си върне гласа на голямата социална партия, която обединява, а не дели.
Нашата сила е в идеите - справедливост, образование, солидарност, равен шанс. Това не са остарели думи. Това са думи, които светът отново започва да търси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
