Развиваме индустриалната зона, Дунавски туристически регион и модерна среда, за да върнем града на мястото, което заслужава
Видин има амбицията да върне част от някогашната си индустриална мощ и едновременно с това да използва огромния си потенциал като град на Дунав, туристически център и врата към Европа. Общината работи по модерна индустриална зона на територията на бившия „Видахим“, високотехнологичен център край „Баба Вида“, възстановяване на минералните извори и създаване на Дунавски туристически регион. Паралелно с това се обновяват училища, детски градини, улици, междублокови пространства и крайбрежната зона, а по европейски и национални програми се реализират проекти за близо 100 млн. лева за един мандат. В навечерието на Деня на българската община кметът д-р Цветан Ценков говори за големите проекти, демографската криза, инвестициите и визията си за бъдещето на Видин.
- Д-р Ценков, правим интервюто в навечерието на Деня на общината. Видин е уникално съчетание от геополитическо разположение, вековна история и огромен индустриален потенциал. Успяхте ли да намерите вярната формула, която да обедини културното наследство на Дунав с новите икономически зони, инвестициите и перспективите пред младите хора?
- Трудно е да се даде кратък отговор. Без намесата на държавата и без европейските проекти е много трудно Видин да си върне престижа и славата от миналото. Аз твърдя, че сме един от четирите най-значими градове в нашата история.
Затова държавата е изключително важна. Възстановяването на индустриалната мощ на Видин, който в близкото минало е разполагал с над 56 структуроопределящи предприятия, започва със създаването на модерна индустриална зона от нов европейски тип на територията на бившия „Видахим“. Предстои нейното откриване, като общината е партньор по проекта.
Имаме и много добра свободна безмитна зона, която е държавна собственост. Заедно с Българската агенция за инвестиции търсим чуждестранни инвеститори и партньори, които да стъпят във Видин.
Проблемът е, че след изграждането на Дунав мост 2 европейският път към Видин все още не е изграден както трябва. Това за мен остава голям въпрос.
По отношение на културата отговорността е наша. Създадохме Общински културен институт и обединихме дейността на читалищата, ансамбъл „Дунав“, духовия оркестър и театрите. Видин вече има една от най-богатите културни програми в страната и това продължава повече от шест години. Провеждаме събития почти всяка събота и неделя от май до септември, а културният календар продължава и с новогодишните празници.
Правим и един от най-хубавите фолклорни фестивали - „Синия Дунав“, в който събираме участници от Унгария до България, включително от Румъния и Сърбия, а сега ще поканим и Турция.
Сега сме замислили и нещо много интересно - в пределите на едно от най-историческите места около „Баба Вида“, Старото поделение и градските стени от XVII век да изградим най-модерния високотехнологичен център на Балканите. Идеята е да обединим усилията на български университети и високотехнологични компании, които да работят от Видин за целия Балкански регион, а не само за България.
Това отново изисква подкрепа от Министерството на иновациите, Министерството на икономиката и Министерския съвет. Ако има благосклонно отношение към тази идея, тя може да се реализира.
- Коя е най-голямата стъпка, която извървяхте по пътя на превръщането на Видин в модерна логистична, културна и икономическа врата на България към Европа?
- Стъпките са много. Благодарение на европейските проекти, включително тези по трансграничното сътрудничество, Видин вече е в десетката на общините в България. По проекти за един мандат реализираме обекти за близо 100 милиона лева.
В момента стартираме проекти по Програмата за развитие на регионите, които директно ще променят Видин. Един от тях е за свързаността и включва пет нови електрически автобуса, цялостна инфраструктура, нови спирки, настилки и тротоари.
Всичко това са стъпки, които трябва да върнат Видин на мястото, което заслужава. Но има нещо изключително важно - България трябва да разбере, че пътната инфраструктура трябва да стане модерна.
И не говорим само за автомобилния транспорт. Говорим за самолети, влакове, а също и за възстановяване на пътническия трафик по Дунав. Можем да работим съвместно с Румъния и с румънските градове по реката - до Силистра и Кълъраш, така че хората да могат спокойно да пътуват и да посещават този район.
Поставил съм акцент и върху неправителствения сектор, за да започнем да лансираме идеята за създаване на Дунавски туристически регион. Той има огромен потенциал - от историческия и религиозния туризъм до водомоторните спортове и летния туризъм, включително с модерни плажове по Дунава, каквито има в Европа.
- Един от големите проблеми е негативната демографска тенденция. Как може да бъде обърната тя и каква трябва да е ролята на държавата?
- Демографският срив може да бъде обърнат. Има достатъчно световен опит за успешни политики в тази посока. Още повече че това са региони, които са прекрасни за живеене, но им липсват условията, които да задържат хората.
Затова държавата трябва да има ясна национална политика и специален документ, който да определя какво изграждаме и как подкрепяме тези региони. Ще ви дам пример - в една детска градина във Видин броят на децата е намалял със 100 само за четири години.
За да се гордеем с един град, трябва да има деца, а за да има деца, трябва да има поминък. Затова според мен трябва да се работи в три основни направления. Първото е пътната инфраструктура и достъпността. Второто - развитието на високотехнологична промишленост и създаването на възможности за препитание. Третото - чрез науката, иновациите и новите технологии да възродим тези региони.
- Община Видин защити десетки милиони левове по национално и европейско финансиране за градска среда. На фона на трудностите с част от фирмите изпълнители кои са най-важните инфраструктурни обекти, които трябва да завършите до края на мандата?
- Един от най-важните и хубави проекти е Градската градина, която започва от „Баба Вида“ и стига до Колодрума. Това е цялата крайбрежна ивица, която се реализира по архитектурен проект на проф. Чангулев.
Има упреци от злонамерени хора към Община Видин, например че пейките стрували по 700 евро. Но общината не се занимава с детайлите. Строителят работи по обща стойност и по одобрен архитектурен проект, който включва строително-монтажните дейности. Нашата роля е да контролираме изпълнението.
В момента сме избрали изпълнители и за преасфалтирането и ремонта на двата важни входа на Видин откъм магистралата. Работим и по много детски градини и училища, по улици и междублокови пространства. Предстои изграждането на нов Общински пазар, за който всеки момент трябва да бъде обявена обществената поръчка.
Помагаме и със строителните книжа за новия „Лидл“, който предстои да бъде изграден.
Имаме и проект за сондиране и възстановяване на минералните извори, които са били затапени през 70-те и 80-те години. Работим по много проекти, които постепенно променят облика на Видин.
Имаме и около 14 нови блока, които трябва да бъдат готови до пролетта. Въпросът е държавата да разплати средствата, защото част от вече реализираните обекти все още не са платени.
Решил съм всички проекти, реализирани през последните осем години, особено през последните четири, да бъдат представени на информационни пана, включително как ще изглеждат новият стадион, спортната зала и новите училища. Искам хората сами да могат да направят равносметка.
Трябва да се знае и друго - всеки проект преминава през превантивен контрол на управляващия орган, особено когато е над определена стойност, както и през последващ контрол.
- Настоящата година бе белязана от сериозни дебати в Общинския съвет относно проучването и използването на минералните извори във Видин, Градец и Сланотрън. Защо този проект е толкова ключов за Вас и как виждате развитието на Видин като балнеоложки център на Северозапада?
- Румъния е добър пример. Във всеки град, в който има минерална вода, особено когато тя има лечебни свойства, е добре този ресурс да бъде възстановен и използван.
Видин има огромен потенциал заради трафика на хора и европейските коридори. Тази година статистиката е по-различна заради нивото на Дунав, но обичайно тук спират около 400 кораба годишно и над 100 000 туристи.
Ако има добре развит балнеоложки или петзвезден хотелски комплекс, бъдете убедени, че и румънци, и сърби ще идват във Видин за своите почивки и уикенди.
Потенциалът на Дунавския туристически регион, и в частност на Видин, е огромен. Крайно време е държавата да разбере, че България не е само планините, Черноморието и централните градове. Тя е навсякъде.
Дунавският регион е изключително интересен, защото тук могат да се развиват различни форми на туризъм - балнеология, водомоторни и други спортове, исторически, културен и религиозен туризъм.
- Образованието е в основата на всичко. Наскоро Общинският съвет утвърди списъка с училищни паралелки, а общината инвестира сериозно в модернизацията на училища, детски градини и ученическото общежитие. Успява ли местната власт да създаде дуално обучение, обвързано с нуждите на новите инвеститори в индустриалния парк?
- Направихме първия дуален център в бившия техникум „Асен Златаров“, днес Професионална гимназия по химия.
Дуалното образование е изключително важно. Швейцарският и европейският модел показват, че с увеличаването на практическата насоченост в професионалните гимназии и в другите училища младите хора могат да бъдат много по-добре подготвени за реалния бизнес.
Центровете за иновации, каквито има към университетите и учебните заведения, са разумна посока. Там хората могат да се подготвят за работа според нуждите на бизнеса.
В момента не мога да кажа кой точно ще дойде във „Видахим“ или във Видин. Вече имаме нови собственици на завода за помпи „Випом - Видин“. Надявам се Видин тепърва да се радва на бъдещи успехи и развитие на индустриализацията.
- Видин често е наричан „Малкият Йерусалим“ заради уникалното съжителство на различни религии и култури. След като Видинската синагога оживя като Културен център „Жул Паскин“ и привлече десетки хиляди туристи, каква е следващата стъпка в този „триъгълник на толерантността“ заедно с джамията на Осман Пазвантоглу и християнските храмове?
- Работим много активно с новия ни владика, Негово високопреосвещенство Пахомий, както и с Неджати Али, мюфтията на Видин.
Държавата отпусна средства за реставрацията на един от най-големите храмове в България - „Св. Димитър“, който е патрон на нашия град. Храмът е построен преди повече от 100 години и сега се реставрира. Заедно с храмовете „Св. Николай“ и „Св. Петка“, последният от които е от османската епоха, те могат да се превърнат и в туристически атракции.
Преди броени дни във Видин имаше голяма делегация от Турция. Говорихме активно и за възстановяването и създаването на музей на Осман Пазвантоглу. Той е един от видните управници на Видин по време на османската епоха. Така че работим и в тази посока.
- Крепостта „Баба Вида“ е символ на града, но реставрацията й винаги е била трудна тема. Докъде стигна работата на трите проектантски екипа за нейното възстановяване и как виждате бъдещето на Видин в рамките на Дунавския лимес на ЮНЕСКО?
- Проектът за „Баба Вида“ е готов. Сега въпросът е пред Министерството на културата.
Преди около десет години Видин беше включен сред големите национални обекти за възстановяване на историческото наследство. Част от тях е „Баба Вида“.
Аз като кмет искам да възстановим и елементи, свързани с Второто българско царство. Говорил съм и с проектантите, включително с архитект Драго Йончев от Велико Търново. В крепостта има и църква, която също би могла да бъде възстановена.
Сега ще представим проекта за разглеждане в Министерството на културата и се надяваме през следващия период да можем да го реализираме с държавно финансиране.
Имаме и проект за реставрация на Стамбол капия - централната порта, която е водила към Истанбул. Проблемът е, че много трудно намираме фирми, които действително разбират от реставрация. Имат сертификати, че могат да извършват различни дейности, но на практика се оказва, че невинаги имат необходимия опит.
– Навлизаме в предизборна година за местната власт. Каква е Вашата голяма лична мисия за бъдещето на града оттук нататък?
- На първо място, за мен най-важно е бъдещето на Видин, независимо кой ще бъде кмет и кой ще управлява града. Личната позиция не може да бъде по-важна от интереса на хората и развитието на града.
Откакто съм кмет, Видин се промени и това се вижда в много направления - от чистотата и градската среда до постепенното и системно решаване на дългогодишни проблеми. Инвестираме в спортни площадки, реставрираме училища и детски градини и работим по всичко, което е важно за качеството на живот на нашите съграждани.
Моята мисия е този процес да продължи и Видин да има перспектива за развитие - независимо кой ще бъде начело на общината.
- В Деня на българската община какво е Вашето послание към видинчани и за какво ги призовавате?
- Живеем в доста разделно време, с много надвиснали опасности. Моля се Бог да не допуска глобална война и да престане тази дива конфронтация, защото сигналите, които България като държава дава навън, не са добри.
Нашата държава е създадена и за туризъм. Имаме невероятни планини, Дунав, Черно море, минерални извори и всички възможности да се превърнем в една от водещите СПА дестинации в Европа.
Коя друга държава може да се похвали с толкова много минерални извори и водни ресурси? Затова първото ми пожелание към моите съграждани е да няма война и големи катаклизми, които да засегнат всяко семейство и най-вече нашите деца. Разбира се, здравето и благополучието са най-важни.
Дай Боже Видин да бъде благословен и видинчани да имат здравето и куража да се борят за своето бъдеще.
В навечерието на нашия градски празник - Свети Димитър, пожелавам на всички да бъдат убедени, че Община Видин и ръководството работят в тяхна полза.
За съжаление, не можем да успеем с всичко. Но с малкото средства, които получаваме по капиталовата програма и по различните проекти, постепенно започва да се усеща, че нещата се променят.
Надявам се това да продължи и през следващите години - без значение кой ще бъде кмет.
