Историята на най-прочутия бюст от Древен Египет
В историята на археологията има открития, които не просто хвърлят светлина върху миналото, а самите те се превръщат в знаци на културна памет, носители на символи и спорове за идентичност. Сред тях бюстът на Нефертити заема особено място. Той е едновременно археологическа находка, произведение на изкуството и политически обект, около който се въртят страсти вече повече от век.
Намерен на 6 декември 1912 година в Тел ел-Амарна от германска експедиция, начело с Лудвиг Борхард, този 49-сантиметров варовиков бюст с ярки цветове и неподражаемо излъчване се превръща в символ на красота и загадъчност. „Описанието е безполезно. Трябва да се види“, пише в бележките си Борхардт. Днес, повече от сто години по-късно, милиони посетители на „Нойес музеум“ в Берлин продължават да изпитват същото усещане когато срещнат погледа на Нефертити.
Откритието в Тел ел-Амарна
Археологическата експедиция в Тел ел-Амарна е част от систематичните усилия на Германския ориенталски институт да проучи столицата на фараона-реформатор Ехнатон. Градът, основан около 1346 г. пр.н.е. и изоставен малко след смъртта му, е истинска археологическа съкровищница. Борхард и неговият екип разкопават през целия сезон 1912–1913 г., а 6 декември остава като ден на изключителен пробив.
В ателието на скулптора Тутмос те откриват поредица от портрети и модели - свидетелство за това как изглеждали царицата и царското семейство. В стая 19 под прах и останки се появява бюст, който сякаш е непокътнат от времето.
Работникът Мохамед ес-Сенуси държи в ръцете си образ, който в следващия миг ще промени историята на египтологията. Присъствалият принц Йохан Георг Саксонски прави първите снимки, които днес имат неоценима документална стойност.
Още в онзи момент Борхард разбира, че се е натъкнал на изключително произведение. Той описва бюста като „живо присъствие“, различно от всичко, което е виждал в египетското изкуство. Цветовете на короната, фините черти на лицето, запазената инкрустация в едното око… всичко това го отличава от обичайните статуи и фрагменти. Откритието е и символично. В руините на град, създаден за една религиозна утопия и изоставен след краха й, изплува ликът на жената, която олицетворявала тази утопия.
От пустинята до Берлин
По онова време практиката за „поделяне“ (partage) или подялбата на находките между Египет и финансиращата страна е стандартна. Бюстът е зачислен към германския дял в началото на 1913 година и така попада в колекцията на Джеймс Симон, индустриалец и меценат, благодарение на когото изобщо е финансирана експедицията. Това решение е документирано официално, макар и по-късно да става повод за продължителни спорове.
Пренасянето на бюста до Берлин минава без особени сътресения. Първоначално той остава в дома на Симон. Само тесен кръг специалисти и гости имат достъп до находката. Едва през 1920 г. меценатът дарява артефакта на Египетския музей. Оттогава бюстът се превръща в емблема на колекцията.
Първото публично показване през 1924 г. е истинска сензация. Германските вестници пишат за „невероятната древна красавица“, а интересът на публиката надминава очакванията. В трудните години след Първата световна война бюстът става своеобразен символ на културна гордост за страната. През Втората световна война скулптурата е евакуирана и укривана от бомбардировките, а след края на конфликта преминава през ръцете на съюзниците, преди да бъде върната на музея.
Днес тя отново е в центъра на вниманието в обновения „Нойес музеум“, изложена в специална зала с приглушено осветление, където посетителите срещат лицето на Нефертити в почти сакрална тишина.
Липсващо око и тайни
Бюстът впечатлява не само с изящество, но и с детайлите, които продължават да провокират въпроси. Както бе споменато, той е висок около 49 сантиметра, тежи близо 20 килограма и е изработен от варовик, покрит с гипсова мазилка, върху която са нанесени пигменти. Корона от ярко синьо, устни с деликатен червен оттенък, кожа в топли тонове - палитрата е толкова запазена, че изглежда почти модерна.
Най-голямата загадка е липсващото ляво око. Докато дясното е инкрустирано с кварц и восък, при лявото няма и следа от опит за поставяне на вложка. Това поражда редица теории. Някои учени смятат, че бюстът е останал недовършен, а други, че е бил умишлено оставен така, за да служи като учебен модел.
Съвременната наука добавя нов пласт към мистерията. Томографските изследвания от 2009 година показват, че под външния слой мазилка има по-реалистично изображение - с бръчки, неравности и белези, които придават човешки облик на лицето. Това подсказва, че художникът е целял да създаде идеализиран образ, който да надмине реалността. Подобен подход съответства на ролята на Нефертити като символ на култа към слънчевия бог Атон.
Бюстът никога не напуска Берлин за изложби. Според експертите той е твърде крехък за транспорт. Затова срещата с Нефертити е възможна единствено в „Нойес музем“.
Политика и спорове за собственост
Още от 20-те години на миналия век Египет започва да настоява бюстът да бъде върнат. Тези искания се подновяват периодично, включително след 2011 г. и отново през 2024 година. Кайро твърди, че бюстът е национално богатство, което принадлежи на страната, а изнасянето му е станало в условията на колониална неравнопоставеност.
Германската позиция обаче е категорична. Бюстът е получен легално чрез „поделяне“, а сегашното му състояние прави транспортирането невъзможно. В Берлин той е не само музейна ценност, но и символ на самата институция.
Дебатът има и по-широк отзвук. В ерата на преразглеждане на колониалното наследство въпросът за репатрирането на артефакти става все по-актуален. Случаят „Нефертити“ често се поставя редом до Мраморите на Елгин в Лондон или Бенинските бронзови скулптори. Той е символ на глобален проблем, а именно как да се балансира между правото на страната на произход и международната музейна практика.
Допълнително напрежение предизвика проектът „Другата Нефертити“ от 2016 г., когато артисти публикуваха „тайно“ 3D-сканиране на бюста и го споделиха онлайн. Това предизвика буря в музейните среди, защото постави въпроса дали институциите имат право да ограничават дигиталното споделяне на културно наследство. В резултат през 2019 г. „Нойес музеум“ официално публикува свои висококачествени 3D данни, достъпни за всички. Така бюстът продължи да бъде не само предмет на археология и политика, но и на дебат за отворените данни и културната демократизация.
Жената зад образа
За да разберем значението на бюста, трябва да се върнем към самата личност на Нефертити. Тя е съпруга и съвладетелка на фараона Ехнатон, управлявал Египет през XIV век пр.н.е. Името й означава „Красивата е дошла“ и се превръща в символ на новата религия, издигната от нейния съпруг - култа към слънчевия Атон.
В стенописи и релефи Нефертити е представяна като равностоен партньор на фараона. Сцени показват как принася жертви, участва в церемонии и дори язди колесница в бойни сцени. Това е безпрецедентно за египетското изкуство, където обикновено цариците остават в сянка. Нейното влияние е толкова силно, че някои историци предполагат, че след смъртта на Ехнатон тя може да е управлявала самостоятелно под друго име.
Бюстът, намерен в ателието на Тутмос, вероятно е служил за модел при създаването на официални изображения. Независимо от това дали е бил завършен или не, той улавя нещо повече от външността й. Той излъчва авторитет и мистичност, които са превърнали Нефертити в една от най-емблематичните жени на Древен Египет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
