Звучи като научна фантастика - пластмасова бутилка се превръща в бисквитка, която изглежда и ухае като истинска храна. Изследователи от Южния университет на Илинойс в Карбондейл представиха технологията µBites, при която отпадъци от PET пластмаса и земеделието се разграждат, а след това специално програмирани дрожди ги преобразуват в богати на протеини хранителни съставки. Получената смес се превръща в тесто и се оформя на 3D принтер. Проектът е разработен първоначално като част от Deep Space Food Challenge на НАСА и беше представен на есенната среща на Американското химическо дружество в Чикаго.
Бутилката не влиза направо във фурната
Важната подробност е, че човекът не яде парчета пластмаса. Използва се PET материалът, от който се произвеждат много бутилки за вода и безалкохолни напитки. Пластмасата, царевичните стъбла и листа и друга биомаса преминават през процес, наречен окислително-хидротермално разтваряне. С вода, кислород, висока температура и налягане твърдите материали се разбиват до по-малки молекули, които могат да бъдат използвани от микроорганизмите.
Следващата работа вършат дрождите. Учените са програмирали различни щамове да превръщат получените съединения в протеини, мазнини, киселини и други вещества, които могат да участват в хранителен продукт.
„Пластмасата е въглерод и храната е въглерод“, обяснява ръководителят на проекта доц. Лахиру Джаякоди. По думите му микроорганизмите могат да бъдат използвани като своеобразни миниатюрни фабрики, които преобразуват един вид суровина в съвсем друг продукт.
А после идват ванилията и златистият цвят
Екипът не се е задоволил само с производството на протеин. Един от модифицираните щамове хлебна мая може да произвежда ванилин - молекулата, която дава познатия аромат на ванилия. Друг вид дрожди превръща етиленгликол от PET в бета-каротин - пигмента, познат от морковите, който организмът може да преобразува във витамин А.
Към получената маса засега се добавят фибри, нишесте и подсладител. След това тестото влиза в 3D принтер, който изгражда бисквитките µBites слой по слой, а накрая те се обработват до окончателната си форма. Амбицията на учените е в бъдеще и тези допълнителни съставки да бъдат произвеждани чрез микроорганизми.
Учените още не са ги опитали
Тук идва една от най-любопитните подробности. Според Американското химическо дружество данните досега показват, че µBites са безопасни за консумация, но екипът все още чака институционално разрешение за истински дегустационни тестове.
Засега доброволците са оценявали аромата. Повечето са заявили, че биха били склонни да ядат подобна храна в ситуация, в която ресурсите са ограничени. Учените се надяват прототипът да бъде готов за консумация от хора в следващите няколко години.
От бедствени зони до Луната и Марс
Идеята далеч не е само да се произведе най-странната бисквитка на света. Технологията е замислена за места, където обикновеното производство и доставяне на храна е трудно - бедствени райони, отдалечени общности, подводници и продължителни космически мисии.
При полети далеч от Земята способността отпадъците да се превръщат обратно в полезна суровина може да бъде особено ценна. Именно затова проектът е получил подкрепа по инициативата Deep Space Food Challenge на НАСА, а работата е финансирана и от Националната научна фондация на САЩ.
Само че 400 млн. тона пластмаса няма как да станат на бисквити
И тук идва голямото „но“. Джейсън Халет от Импириъл Колидж Лондон определя проекта като интересен, но се съмнява, че той може да се превърне в реално решение на световната криза с пластмасовите отпадъци.
„Произвеждаме 400 милиона тона пластмасови отпадъци годишно. Няма да превърнем всичко в бисквитки“, казва Халет. Според него технологията трудно би била икономически жизнеспособна в големи мащаби, а остава и далеч по-простият въпрос - колко хора биха пожелали да ядат продукт, за който знаят, че част от суровината някога е била пластмасова бутилка.
Точно това прави µBites толкова необичаен експеримент. Технологията едва ли ще превърне планините от пластмаса в сладкарници, но демонстрира нещо, което допреди няколко години би звучало невероятно - че въглеродът в един отпадък може да бъде разглобен, преобразен от микроорганизми и да се върне при човека в напълно различна форма. Дори под формата на бисквитка с аромат на ванилия.
