Котките може да живеят по-дълго от кучетата заради комбинация от по-голям мозък спрямо тялото и по-развити семейства гени, свързани с имунната защита. Световен екип анализира 46 вида бозайници и откри връзка между максималната продължителност на живота, относителния размер на мозъка и броя на определени имунни гени. Проучването не сравнява пряко котки и кучета, но предлага възможно обяснение за разликата между тях. Авторите подчертават, че резултатите показват зависимост, а не доказана причинно-следствена връзка.
Изследването е ръководено от учени от Университета в Бат и е публикувано в списанието Scientific Reports. Вместо средната продължителност на живота е използван максималният потенциал за дълголетие - най-високата документирана възраст, достигната от представител на съответния вид. Този показател ограничава влиянието на външни фактори като хищници, недостиг на храна и неблагоприятни условия на средата.
Имунната система пази не само от инфекции
Учените са анализирали 4136 генни семейства при 46 вида бозайници. Те са установили, че при дълголетните животни по-често се среща разширяване на семейства гени, участващи в имунния отговор, възпалителните процеси, защитата от инфекции и разпознаването на увредени клетки.
Според изследователите добре функциониращата имунна система може да подкрепя по-дългия живот, като отстранява остарели или увредени клетки, ограничава инфекциите и пречи на неконтролираното клетъчно делене. При анализа са открити 236 генни семейства, чието разширяване е свързано с по-висок максимален потенциал за продължителност на живота.
„Нашето изследване подчертава изненадващата роля на имунната система не само в борбата със заболяванията, но и в поддържането на по-дълъг живот в еволюцията на бозайниците“, обяснява д-р Бенджамин Падиля-Моралес от Университета в Бат.
По-големият мозък носи предимства
Изследването потвърждава и известната връзка между относителния размер на мозъка и дълголетието. Животните с по-големи мозъци спрямо телесната си маса често разполагат с по-добри възможности да решават проблеми, да се приспособяват към промени и да избягват опасности.
Делфините например могат да достигнат около 39 години, а някои китове - над 100 години. При мишките, които имат малък мозък, максималният живот обичайно е едва една-две години. Учените са открили 161 генни семейства, свързани едновременно с по-големия относителен размер на мозъка и с по-дългия живот.
Размерът на мозъка обаче не обяснява всичко. Голите къртици живеят до около 20 години въпреки малкия си мозък, а прилепите също надхвърлят значително продължителността на живота, която би се очаквала според размера им. При тези изключения учените са открили повече гени, свързани с имунната система.
Котките имат възможно биологично предимство
Домашните котки обикновено живеят между 12 и 18 години, като някои достигат и над 20 години. Средната продължителност на живота при кучетата е около 10-13 години, макар разликите между отделните породи и размери да са значителни.
Котките имат по-голям мозък спрямо телесното си тегло от много породи кучета. Според учените това, комбинирано с характеристиките на имунната им система, може да е дало на вида еволюционно предимство при дълголетието.
Изследването обаче не доказва, че котката живее по-дълго единствено заради мозъка или имунитета си. Продължителността на живота зависи и от генетиката, размера на тялото, храненето, движението, ветеринарните грижи, средата и риска от заболявания или инциденти.
Авторите предупреждават и за ограничение в използвания показател - най-дълго живелият представител на даден вид може да е необичайно изключение. Затова са необходими допълнителни изследвания, които да установят как точно разширяването на имунните генни семейства влияе върху стареенето и дали то действително води до по-дълъг живот.
